Решение № 9660 от 27.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3248/2013 г.
ВАСIV отделение27.06.2013 г.докладчик Бисерка Цанева
Диспозитив
ОСТАВЯ в СИЛА решение № 198/18.12.2012 г., постановено по адм. д. № 325/2010 г. на Административен съд - гр. Ловеч. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 9660 от 27.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3248/2013 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. АПК Образувано е по касационна жалба на Областен управител на област Ловеч, срещу решение № 198/18.12.2012 г., постановено по адм. д. № 325/2010 г. на Административен съд - гр. Ловеч, като в нея се развиват оплаквания за допуснато процесуално нарушение и необоснованост. Иска се решението да се отмени и делото се върне за ново произнасяне по искането за тълкуване на влязлото в сила решение. Ответникът по делото Генко Стефанов Николов изразява становище за допустимост на искането. Възразява срещу твърденията в жалбата за разминаване между данните в нотариален акт, съдебните експертизи и петитума на жалбоподателите. Заинтересованите страни редовно призовани не вземат становище по жалбата. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд четвърто отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери решението във връзка с касационните оплаквания и служебно по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Ловеч, в производство по реда на чл. 144 АПК във връзка с чл. 251, ал. 1 ГПК, отхвърлил искането на Областен управител на област Ловеч за тълкуване на влязлото в сила решение № 53/3.04.2012 г., постановено по същото дело. За да постанови решението си съдът приел, че решението, чието тълкуване се иска е ясно и че волята на съда е недвусмислена и поради това не се налага тълкуването му. Решението е правилно. Съгласно чл. 251, ал. 1 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, на тълкуване подлежат неясните решения - такива, от чиито мотиви и диспозитив не може да се изведе ясно и недвусмислено формираната и изразена воля на съда по правния спор. В конкретния случай не би могло да се приеме, че е налице неяснота във волята на съда, постановил решението. В диспозитива на същото ясно е отбелязано коя част от оспорената заповед е отменена и по отношение на кои имоти, както и че преписката се връща на административния орган за отразяване границите на процесните имоти с конкретната площ. По съществото си оплакванията в настоящата касационна жалба са такива за недоизяснен спор, поради твърдения за разминаване между данните в изготвените СТЕ, приложения нотариален акт и петитума на жалбоподателите. В съдебното решение, чието тълкуване се иска, ясно е формулирана волята на съда и тя е изразена в точно постановен диспозитив на решението. волята на съда във влязлото в сила съдебно решение е ясна и не се нуждае от допълнително тълкуване. Следва да се отбележи, че тълкуването трябва да изхожда от мотивите на решението, а не от нова преценка на събраните по делото доказателства или от новопредставени доказателства и доводи. В противен случай може да се замени волята на съда и да се пререши правния спор по същество, което е недопустимо. След като е изчерпан реда за инстанционен контрол, решението влиза в сила и не може чрез института на тълкуването да се цели постигането на друг правен резултат, каквато е действителната цел понастоящем. В тази връзка, чрез решението по чл. 251 от ГПК не може да се дават указания как да се приложи влезлия в сила съдебен акт, както и да се правят разяснения и препоръки относно неговото изпълнение. С оглед изложеното решението е обосновано и не са налице допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд четвърто отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 АПК