Решение № 15291 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6553/2019 г.

Решение № 15291 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6553/2019 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Сънрайз" ООД, ЕИК 123690159 със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, бул. "Руски" № 56 /съдебен адрес: гр. София, ул. "Дунав" № 35, ет. 3/, подадена чрез процесуалния му представител адв. И. Георгиева, против решение № 85/26.03.2019 г. на Административен съд – Стара Загора, постановено по адм. д. № 663/2018 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № Р-16002417006581-091-001/23.08.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с решение № 637/6.11.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Пловдив при ЦУ на НАП, и в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 804. 81 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "ОДОП" – Пловдив – оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. И. Панова по съображения, изложени в писмена защита, и заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Старозагорския административен съд е бил РА № Р-16002417006581-091-001/23.08.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с решение № 637/6.11.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Пловдив при ЦУ на НАП. След проведено ревизионно производство по реда на чл. 122 – чл. 124 ДОПК с оглед констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК с РА на ревизираното дружество "Сънрайз" ООД са установени задължения за: 1. ДДС в размер на 49 571. 04 лв. и лихва 28 221. 82 лв. за данъчния период м. декември 2012 г.; 2. ДДС в размер на 29 015. 39 лв. и лихва 10 621. 35 лв. за данъчния период м. декември 2014 г.; корпоративен данък за 2016 г. в размер на 12 215. 67 лв. и лихва – 1 730. 69 лв., от които деклариран и невнесен данък в размер на 3 894. 37 лв. и допълнително установен – 8 321.30 лв. Оспореното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено от родово и местно компетентен съд съгласно чл. 156, ал. 1 ДОПК в приложимата редакция, по допустимо оспорване на частта от РА, потвърдена с решението на решаващия орган, от процесуално легитимирано лице и в срока по чл. 156, ал. 1 ДОПК. Конкретни доводи за съществени процесуални нарушения, допуснати от първоинстанционния съд, и за необоснованост на неговото решение, поради погрешно прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др., в касационната жалба не се съдържат. Относно материалната законосъобразност на решението касационната инстанция намира следното: Правилно първоинстанционният съд е приел, че РА е валиден акт, издаден след от компетентни органи след проведено ревизионно производство, възложено от компетентен орган, в което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Същият отговаря по форма и съдържание на изискванията, регламентирани в чл. 120, ал. 1 ДОПК, и към него е приложен ревизионен доклад /РД/ със съдържанието по чл. 117, ал. 2 ДОПК. Правилно съдът е разпределил доказателствената тежест на страните с оглед задължението на ревизиращия екип да установи и докаже наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК – непредставяне на счетоводна отчетност – като предпоставка за установяване на данъчните задължения върху данъчна основа, определена по чл. 122, ал. 2 ДОПК, съответно – с оглед правилото на чл. 124, ал. 2 ДОПК – жалбоподателят да обори презумпцията за вярност на фактическите констатации в РА. Не се оспорва от страна на жалбоподателя, видно и от обстоятелствената част на неговата касационна жалба, че въпреки връчваните искания за представяне на счетоводните му документи за процесните периоди /вкл. връчване на искания на счетоводителя на дружеството и на управителя на търговското дружество, водило счетоводството в изпълнение на сключен договор/ за времето от 1.01.2011 г. – до 31.08.2016 г. такива не са представени. Дружеството е представило главна книга, оборотна ведомост и първични документи, съдържащи данни за времето от 1.09.2016 г. до 31.12.2016 г. С оглед така установените факти законосъобразен е изводът на административния съд, че е доказано от страна на приходната администрация наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК, даващо право на ревизиращия екип да установи дължимите данъци върху данъчна основа, определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Задължението за начисляване на ДДС в размер на 49 571. 04 лв. за данъчния период м. декември 2012 г. на основание чл. 86, ал. 1 ЗДДС върху данъчна основа в размер на 247 855. 20 лв., представляваща неотчетени приходи от продажба на продукция на стойност 244 000 лв. с обичайната за търговеца и за периода надценка от 1. 58 %, е законосъобразно установено с РА и в тази си част последният правилно е потвърден от съда. Констатациите за изписване на продукция на стойност 359 754. 75 лв. по сметка 303 и на материали на стойност на 29 076. 95 лв. са направени въз основа на представената от дружеството оборотна ведомост за периода 1.01.2012 г. – 30.04.2012 г. в друго производство – това по издаване на АПВ № 1220245/8.06.2012 г. и баланс към 31.12.2012 г. Подробно са аргументирани в РД на стр. 15 и не са опровергани в хода на съдебното производство от жалбоподателя, който не е доказал твърденията си, че е извършена обезценка на продукция. С посочената сума не е преобразуван финансовият резултат /ФР/ на основание чл. 28, ал. 1 и ал. 2 ЗКПО, т. е. същите не са третирани от самото данъчно задължено лице като разходи от липси и брак. Задължението за ДДС в размер на 29 015. 39 лв. за данъчния период м. декември 2014 г. е установено на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС в приложимата редакция ДВ, бр. 94/2012 г. във връзка с констатирани липси на материални запаси /продукция на стойност 116 000 лв. и суровини и материали на стойност на 29 000 лв./ според данните в баланса на дружеството за 2014 г. Не е спорна и другата предпоставка на чл. 79, ал. 3 ЗДДС, а именно, че за при закупуването на материали за производството си "Сънрайз" ООД е ползвало данъчен кредит. Възраженията на жалбоподателя са за това, че според него е налице изключението, регламентирано в чл. 80, ал. 2, т. 1 ЗДДС, според което корекциите по чл. 79 не се извършват, ако унищожаването или липсата е в резултат на непреодолима сила. Позовава се на публикации в интернет сайтове на Dariknews, BTVnovinite, 24 chasa, според които е имало наводнение в Стара Загора на 6 септември 2014 г. и твърди, че наводнението е общоизвестен факт, който не следва да бъде доказван съгласно чл. 155 ГПК. Макар да не е уведомил страните по реда на чл. 155 ГПК, че наводнението от м. септември 2014 г. му е известно и не се нуждае от доказване, съдът правилно е посочил в мотивите на решението си, че по принцип наводнението би могло да бъде "непреодолима сила". Според определението в чл. 306, ал. 2 ТЗ тя е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер. Изцяло в тежест на жалбоподателя обаче е да докаже, че погиването или липсата на материални запаси е именно в резултат на тази непреодолима сила /в случая в резултат на наводнението/ като представи доказателства за това къде точно е съхранявал материалните запаси и че наводнението е засегнало склада /производственото помещение или друго помещение/, където са съхранявани. Тъй като такава пряка причинна връзка между наводнението и унищожаването на продукция и материали на дружеството на стойност 145 076. 95 лв., не е доказана, тъй като от негова страна не са представени никакви доказателства, то правилно съдът е приел, че предпоставките за прилагане на изключението по чл. 80, ал. 2, т. 1 ЗДДС не са налице и правилно е потвърдил РА в частта му относно извършената корекция по чл. 79, ал. 3 от същия закон. Касационната жалба е неоснователна и в частта й, в която се атакува първоинстанционното решение, с което е потвърден РА относно установеното допълнително задължение за корпоративен данък за 2016 г. Видно от таблицата на стр. 54 от РД то е в резултат на приетия от ревизиращия екип по-малък размер на данъчните загуби за пренасяне, а именно – 100 624. 24 лв. вместо декларираните от дружеството – 251 861. 63 лв. Пренесени са в РА данъчните загуби от 2011 г. в размер на 602 303. 91 лв. и от 2013 г. в размер на 38 320. ЗЗ лв. За 2012 г. е пренесена загуба от 2009 г. в размер на установената за 2012 г. данъчна печалба – 2 539.51 лв. За 2013 г. е установена данъчна загуба в размер на 38 320. ЗЗ лв. /вместо 42 523. 31 лв., декларирана от дружеството/; За 2014 г. е пренесена загуба в размер на 66 705. 80 лв. и е изтекъл 5-годишния срок за пренасяне на загубите от 2009 г. За 2015 г. е пренесена загубата от 2010 г. и е изтекъл 5-годишния срок за пренасяне на същата. По изложените съображения настоящата инстанция намира за обоснован изводът на ревизиращия екип, че подлежаща на пренасяне загуба през 2016 г. е само тази за 2011 г. и за 2013 г. в посочените по-горе размери. Доказателства, установяващи различни факти и налагащи различни правни изводи, от страна на жалбоподателя не са ангажирани. Доводите му относно разходите за амортизации са подробно обсъдени от административния съд и правилно са приети от него за неоснователни и недоказани. Ответникът се е позовал на оборотната ведомост за 2016 г. и ГДД за 2016 г. и е установил, че самото дружество не е начислявало разходи за амортизации за наличните активи. Именно поради неначисляването на счетоводни амортизации с РА е призната в разходната част цялата отчетна стойност на продадените активи /земя и сграда/. По изложените съображения решението на Старозагорския административен съд като правилно и съответно на приложимия материален закон следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, определено в размера по чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран така, Върховният административен съд, първо отделение