Решение № 453 от 8.7.2024 г. на ВКС по г.д. № 20238002100540/2023 г.

Производството е по реда на чл. 251 ГПК. Образувано е по молби с вх.№В-670 от 28.02.2024 год., вх.№В-669 от 28.02.2024 год., вх. №3616 от 28.02.2024 год. и вх.№3615 от 28.02.2024 год. на жалбоподателката М. А. Г., в които се съдържат идентични искания за тълкуване на постановеното по настоящото дело решение от 12.02.2024 год., в частта му, в която е оставено в сила решение от 12.10.2022 год. по дисциплинарно дело № 44/2016 год. на Дисциплинарната комисия на КЧСИ в частта, с която на ЧСИ М. А. Г., ЕГН **********, рег. № на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, понастоящем с прекратени правомощия по изпълнението с влязла в сила заповед № СД-04-28/24.04.2023 год. на основание чл. 31, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗЧСИ, издадена от Министъра на правосъдието, са наложени дисциплинарни наказания както следва: по искане изх.№1898/17.09.2016 год. на Съвета на КЧСИ за извършени дисциплинарни нарушения на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ глоба в размер на сумата 10 000 лв.; по искане изх. №1490/03.04.2017 год. на Съвета на КЧСИ за извършени дисциплинарни нарушения по т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 8, т. 9, т. 10, т. 11, т. 12, т. 13 и т. 14 на основание чл. 68, ал. 1, т. 4 ЗЧСИ лишаване от правоспособност за срок от две години. Жалбоподателката поддържа, че наложените наказания можело да бъдат изпълнени само и единствено спрямо субекта частен съдебен изпълнител, но не и по отношение на физическото лице. Както към момента на процеса и постановяване на решението по настоящото дело, така и за в бъдеще, правата на жалбоподателката като частен съдебен изпълнител били прекратени, считано от 24.04.2023 год. В този смисъл не било ясно как щяло да бъде изпълнено съдебното решение, което било и нищожно. Ответниците по жалбата Камара на частните съдебни изпълнители и Министерство на правосъдието не изразяват становища по исканията. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Исканията са процесуално допустими, но разгледани по същество се явяват НЕОСНОВАТЕЛНИ. Нуждата от тълкуване на съдебно решение възниква във всички случаи, когато трябва да бъдат приложени правните му последици. Обсегът на тълкуването на едно решение обхваща само изясняване на направените констатации и изложените в него мотиви, т.е. официалното /автентично/ тълкуване се извършва въз основа на мотивите на решението. Съдът, постановил решението, не може по пътя на тълкуването да признава нови факти, да обсъжда нови правни норми, респективно да постановява нещо различно от отразеното в решението, дори и то да е неправилно. И това е така, тъй като тълкуването не е способ за заобикаляне на законовия стабилитет, с който се ползват влезлите в сила решения, включително и неправилните. В разглеждания случай постановеното по настоящото дело решение не е неясно и не се нуждае от тълкуване, тъй като в него е ясно изразена волята на съда, обусловена от приетото в мотивите, за допустимост на производството, независимо от това, че жалбоподателката е с прекратени пълномощия по изпълнението с влязла в сила заповед на Министъра на правосъдието и няма качеството на частен съдебен изпълнител, доколкото това обстоятелство не е след основанията, предвидени в чл. 71, ал. 7 ЗЧСИ, при наличието на които дисциплинарно производство не се образува, а образуваното се прекратява, т.е. прието е, че ЧСИ е годен субект на дисциплинарна отговорност и надлежна страна в дисциплинарното производство в хипотеза на извършени дисциплинарни нарушения, наложени за тях наказания от дисциплинарния съд и впоследствие прекратени правомощия на ЧСИ с влязла в сила заповед на Министъра на правосъдието по чл. 31, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗЧСИ. Доколкото не може по реда на тълкуването по чл. 251 ГПК жалбоподателката да постигне различен за нея резултат /да се освободи от дисциплинарна отговорност/, то подадените от нея молби следва да бъдат оставени без уважение. Предвид изложените съображения, съдът