Решение № 10514 от 17.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 82/2011 г.

Решение № 10514 от 17.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 82/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Престиж сокс" ЕАД в производство по несъстоятелност, притежаващо ЕИК по Булстат ххххххххх, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. "Изгрев" 66, подадена чрез адв. Катя Стойчева против решение № 2301/09.11.2010 г. на Варненския административен съд, Първо отделение, V състав, постановено по адм. д. № 1903 по описа за 2010 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 180901076/12.03.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна. В полза на дирекцията е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 420,32 лева. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, чл. 6, чл. 70, ал. 5 ЗДДС, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Процесните доставки касаят опаковани прежди, които са били предмет на три последователно сключени сделки. По време на съдебното производство са представени три броя приемо - приемателни протоколи и три броя складови разписки. Спорът по делото трябвало да бъде разрешен въз основа приложението на чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Доказано е ползването на наети помещения в гр. Русе. Вещото лице е потвърдило коректното счетоводно отразяване на сделките. Незаконосъобразни и противоречиви са съдебните мотиви при обсъждане на заключението по ССчЕ. Всяка последваща сделка е реализирана на по - висока цена, съответно е начисляван и плащан данък в по - голям размер. Приходният орган не е подходил еднакво към всички сделки, извършени при идентични условия. При провеждане на ревизионното производство е допуснато процесуално нарушение, тъй като РА е издаден от лице, участвало в ревизионното производство. Касаторът моли чрез адв. Карапанайотов за уважаване на жалбата му и присъждане направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован, не е изразил становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 АПК поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. В съдебното решение е прието за установено следното: С РА № 180901076/12.03.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна на "Престиж сокс" ЕАД в производство по несъстоятелност е отказано право на данъчен кредит в размер на 98 516,17 лв. за данъчен период м. 08.2009 г. във връзка с доставки, за които са издадени фактури № 1/13.08.09 г., № 2/17.08.09 г., № 3/19.08.09 г. от "Русе сокс" ЕООД. Предмет на доставките е прежди, полиамид, пан, полиестер, еластан и памук. На доставчика е направена насрещна проверка, констатирала, че той няма обекти и офиси, а ползва тези на "Престиж сокс" ЕАД. Доставчикът няма наети лица, липсват плащания по фактурите, не са представени транспортни документи, договори, заявки, приемо-предавателни протоколи или други съпътстващи документи. Като предходен доставчик е посочено "Хънтър 2008", към чиито фактури обаче не са депозирани съпътстващи документи за приемо - предаване на стоките и за тяхното транспортиране. На предходния доставчик също е извършена насрещна проверка, констатирала, че негов предходен доставчик отново е "Престиж сокс" ЕАД. Издадените от трите дружества фактури са с еднакъв предмет и количества на стоката. Според приходните органи липсва прехвърляне на собствеността върху стоките, в следствие на което данъкът по процесните фактури е неправомерно начислен по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. По време на съдебното производство са депозирани нови писмени доказателства - складови разписки и приемо - предавателни протоколи. Изслушано е заключение по ССчЕ, кредитирано от съда. При така установената фактическа обстановка, която се възприема и от касационната инстанция, в първоинстанционното решение са формулирани следните правни мотиви: Ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в установената форма и при спазване на процесуалния закон. Органът по приходите е приложил правилно материалния закон, тъй като не е доказано прехвърляне правото на собственост върху стоките, посочени във фактурите. Анализирана е разпоредбата на чл. 6 ЗДДС, като е посочено, че ревизиращият орган е изискал съответните писмени доказателства и обяснения. Констатирано е, че в един и същи ден, една и съща стока е фактурирана едновременно във взаимоотношенията между трите дружества, без стоката да е напускала склада на жалбоподателя. Не е доказано за всяка една от продажбите, да са отделени/предадени вещите. Пред първоинстанционният съд не са предадени доказателства за отдаването под наем на складови площи на прекия и на предходния доставчик, доказателства за наличието на редовна складова отчетност на трите дружества, както и че складовото помещение, което е собственост на жалбоподателя, разполага с поне три обособени склада. Представените в съдебното производство частни документи са в противоречие с останалите доказателства по делото. Обжалваното решение е правилно и касационната инстанция го оставя в сила. При издаването на ревизионния акт не е допуснато съществено нарушение на чл. 119, ал. 3 ДОПК. Кодексът не съдържа изискване според което органът, издаващ РА да бъде различен от този, участвал при извършване на ревизията. Изискването по чл. 119, ал. 2 ДОПК е възложителят на ревизията да определи със заповед компетентния да издаде РА орган по приходите. Обосновани са съдебните мотиви за материална законосъобразност на оспорения РА, тъй като не е доказано по безспорен начин наличието на реално извършена облагаема доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС. Правилно не е кредитирана доказателствената сила на частните писмени документи, представени за пръв път в съдебното производство. По този въпрос административният съд е изложил мотиви, които се споделят и от касационната инстанция. Новопредставените доказателства са в противоречие с останалите доказателства, събрани по делото. Не е установено отделянето на процесните стоки, тяхното предаване, съответно прехвърляне на правото на собственост върху тях. При положение, че няма безспорни доказателства за заприходяване на стоките, тяхното отписване от складовите наличности и транспортиране, то се налага изводът, че доставките не са реално осъществени. В потвърждение на извода, че е налице само документално префактуриране, са констатираните обстоятелства, че в един и същи ден, една и съща стока едновременно е фактурирана между трите дружества, липсва плащане и на данъчните основи. На практика ревизираното лице се явява предходен доставчик на същите стоки, доставени на "Хънтър 2008". Административният съд подробно се е мотивирал относно непредставянето на доказателства за обезпечеността на доставката. Заключението по ССчЕ е обсъдено при спазване на изискванията на чл. 202 ГПК. Вещото лице Марчева е констатирало отбелязване на спорните фактури в дневниците за продажби и в дневниците за покупки, но този факт не запълва необходимостта от ангажиране на доказателства за наличието на реално осъществени облагаеми доставки. При тези факти и обстоятелства е направен законосъобразния извод за неправомерно начисляване на ДДС в хипотезата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Решението е правилно, не е засегнато от основание по чл. 209, т. 3 АПК и съдът го оставя в сила. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение