Решение № 507 от 20.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1659/2012 г.

Решение № 507 от 20.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1659/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Теодора Стамболова Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. С присъда № 20/29.02.12 г., постановена от РС - Елена по Н. О. Х. Д. 8 от 2012 г., осъденият Д. Т. Ж. е признат за виновен и осъден за извършени от него престъпления по чл. 195, ал. 1, т. 2,4 и 5 вр. чл. 194, ал. 1 НК и по чл. 347, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, като вр. чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода съответно от 4 и 2 години. При направената кумулация по силата на чл. 23, ал. 1 НК е определено по-тежкото от двете отмерени му наказания, а именно, лишаване от свобода за срок от четири години. Постановено е общото наказание да се търпи при строг режим в затворническо заведение или затвор. След влизане на присъдата в сила, в законния шестмесечен срок - 5.03.12 г., е постъпило искане от осъдения с допълнение към него, с оплаквания за допуснати нарушения на процесуалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се делото да бъде върнато за ново разглеждане с оглед това всеки да понесе своята вина. В съдебно заседание пред ВКС осъденият и назначеният му служебен защитник поддържат искането, с отразените в него доводи. Представителят на ВКП намира същото за неоснователно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид сезиращия го процесуален документ, изразените в съдебно заседание аргументи и като съобрази данните по делото, годни да бъдат изследвани в настоящата процедура, намира за установено следното: Искането за възобновяване е неоснователно. По отношение на претенцията за допускане на съществено процесуално нарушение на процедурите, трябва да се отбележи, че производството пред РС-Елена е протекло по реда на глава 27 НПК - чл. 371, т. 1 НПК. Т. е., осъденият е признал фактологията по възведената му в обвинителния акт престъпна дейност, която при това е безспорно установена по набавената в хода на досъдебното разглеждане доказателствена съвкупност. Така че претенциите за поведение, обяснимо според НК като престъпно такова на други лица, различни от привлечените към наказателна отговорност по това дело, не е от характер да бъдат разглеждани в процедура като процесната. Съдът понастоящем следва да се занимава с въпроси, свързани с наличието на допуснати нарушения по отношение на осъдения, а не с лица, стоящи извън неговата престъпна дейност, които при това не са обвиняеми или подсъдими. Подобни недопущения обаче не са налице, а най-малко показанията на свидетеля К. са от характер да се заеме противна позиция. Няма никакви посочени доводи и досежно оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. Решаващата инстанция е съобразила всички изисквания по отношение на правилното приложение на заложените в закона правила за определяне на дължимото наказание- по вид и размер. Ето защо Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение,