Решение № 5293 от 26.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7535/2023 г.

Производството по по чл. 237 АПК, във връзка с чл. 239, т.1 АПК. Образувано е по искане на П. Петров за отмяна на решение 78 от 23.03.2023 г. по адм.д. 9/2023 г. по описа на Административен съд Сливен, с което е отхвърлена жалбата на П. Петров против заповед за прилагане на принудителна административна мярка 22-1670-000348/29.12.2022 г. на Началник РУ към ОД на МВР - Сливен, РУ - Сливен, с която на П. Петров от гр. Сливен, на основание чл. 171, т. 1, б. б от Закон за движение по пътищата е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Искателят твърди, че са налице нови обстоятелства, които са от съществено значение за делото, които при решаването му не са били известни на страната, а именно съдебнa химикотоксикологична (токсикохимична) експертиза с рег. И-5330/07.06.2023 г. изготвена от експерти към ВМА - София по ДП 1929/2022 г. по описа на РУ - Сливен. С влязлото в сила решение съдът се е произнесъл по законосъобразността на заповед за прилагане на принудителна административна мярка, с която на основание чл. 171, т. 1, б.б от Закон за движение по пътищата е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, поради управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, а съдебно-химикотоксикологична (токсикохимична) експертиза е ново доказателство, сочещо на ново обстоятелство, относимо към разрешения със сила на пресъдено нещо правен спор, а именно отсъствие на основанието, на което е приложена принудителната административна мярка. Иска отмяна на съдебното решение на основание чл. 239, т.1 АПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира разноски. Към искането е приложено писмено доказателство, заверено копие от съдебна химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза по ДП 1929/2022 г. по описа на РУ - Сливен с рег. И-5330/07.06.2023 г. на ВМА. Сочи, че към момента на постановяване на решението по адм. дело 9/2023г. по описа на Административен съд Сливен не са били известни тези обстоятелства, поради което иска отмяна на влязло в сила съдебно решение с което е отхвърлена жалбата срещу ЗППАМ 22-1670-000348/29.12.2022г., поради открити нови писмени доказателства от съществено значение за делото които при решаването му не са могли да бъдат известни, както и за изчистване на досието на П. Петров от оспорваната ЗППАМ. Ответникът началникът на Районно управление към ОД на МВР Сливен, РУ Сливен, не изразява становище по искането. Върховният административен съд приема искането за допустимо като подадено в сроковете по чл. 240 АПК, от лице с правен интерес. По същество съобразява следното: На 29.12.2022г. около 00,04 часа в гр. Сливен при извършена проверка за употреба на наркотични вещества, техническото средство отчело положителен резултат за употреба на амфетамин. П. Петров не се е съгласил с резултата от уреда и е дал кръв и урина за изследване с талон за медицинско изследване. Образувано е досъдебно производство по случая срещу неизвестен извършител Съгласно чл.171, т.1, буква б от ЗДвП се отнема временно СУМПС на водач който управлява МПС след употреба на наркотични вещества. Със съставяне на АУАН е отнето СУМПС. Издадена е ЗППАМ 22-1670-000348/29.12.2022г. от Началник РУ Сливен към ОД МВР Сливен, с която е отнето СУМПС издадено в Р.Италия, която е обжалвана пред Административен съд Сливен.. С Решение 78/23.03.2023г. по адм. дело 9/2023г. на Административен съд Сливен жалбата е отхвърлена. Резултата от химико-токсикологичното изследване от проверката на 29.12.2022г. в 00,04ч. е, че според Съдебна химико-токсикологична/токсикохимична/ експертиза по ДП 1929/2022г. по описа на РУ Сливен, peг. И-5330/07.06.2023г. в предоставените за изследване проби кръв и урина от П. Петров не се установява наличие на наркотични вещества и/или техни аналози. С решението, чиято отмяна се иска, съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, водещи до нейната незаконосъобразност, поради което е отхвърлил жалбата. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) решението на АС - Сливен не подлежи на касационно обжалване, т.е. същото като окончателен съдебен акт е влязло в сила от момента на неговото постановяване. Отмяната е извънинстанционен способ за проверка на влезли в сила съдебни решения, поради което законодателят изрично е изброил основанията, на които е допустима такава проверка. По смисъла на чл. 239, т. 1 АПК може да се иска отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Искателят е представил съдебнa химикотоксикологична (токсикохимична) експертиза с рег. И-5330/07.06.2023 г. изготвена от експерти към ВМА гр. София по ДП 1929/2022 г. по описа на РУ - Сливен. Съгласно заключението на експертите, от извършените изследвания на представените биологични проби (кръвна проба и проба от урина), взети от П. Петров, не е установено наличие на наркотични вещества и/или техните аналози. Решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 23.03.2023 г. с постановяването му. След влизането му в сила е налично ново писмено доказателство, което е от съществено значение за делото и установяващо обстоятелство, което при решаването му не е могло да бъде известно на страната, поради това, че експертизата е изготвена след като спорът е разрешен с влязъл в сила съдебен акт. Това ново обстоятелство съдът не е взел предвид поради липсата на надлежно и годно доказателство за удостоверяването му, но то е относимо към предмета на спора, разрешен с влязлото в сила решение и сочи на вероятност за постановяване на друг правен резултат. Установеното води до извод, че е изпълнено основанието за отмяна по чл. 239, т.1 АПК. Влязлото в сила съдебно решение на Административен съд - Сливен следва да бъде отменено и делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе по жалбата на П. Петров срещу заповедта за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171,т. 1, б.б ЗДвП. Претенцията за разноски в производството по отмяна, когато искането е уважено, следва да бъде разгледана от съда, който ще се произнесе по съществото на спора, поради което в настоящото производство съдът не следва да се произнася по разноските. В този смисъл е и т. 4 от Тълкувателно решение 6 от 06.11.2013 г. по т. дело 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 2 АПК, Върховният административен съд