Решение № 5197 от 23.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1042/2021 г.

Решение № 5197 от 23.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1042/2021 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община - Район "Младост", с адрес в гр. София, подадена чрез упълномощен адв. К., против решение № 5919 от 28.10.2020 г., постановено от Административен съд - София - град, Второ отделение, 23 състав, по адм. д. № 7718/2020 г. С жалбата, в съдебно заседание чрез адв. К. и с писмена защита се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател обжалваният съдебен акт е недопустим, тъй като първоинстанционният съд е следвало да спре съдебното производство до решаване на спора за собственост от гражданските съдилища относно процесния имот. Касаторът твърди, че оспореното решение е неправилно, понеже съдът е обусловил преценката си за незаконосъобразност на издадения административен акт чрез разширително тълкуване на правни норми, на база на ненормативно установени в закона критерии като "безспорност на правото". Оспорва изводите на първостепенния съд и изразява становище, че решаващият съдебен състав не е изпълнил задължението си да извърши самостоятелна преценка за принадлежността на правото на собственост върху процесния имот в патримониума на Столична община. Претендира отмяна на обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което Върховният административен съд да отхвърли първоинстанционната жалба. Заявява искане за присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът - "Руни 07" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Д., която в съдебно заседание пледира за оставяне в сила решението на АССГ, като съобразено със закона и отчело основния факт по това дело, че към момента на издаване на оспорения адм. акт е налице висящ спор за собственост, а чл. 65, ал. 1 ЗОС изисква безспорна собственост, за да може да се приложи облекченият ред за въвеждане във владение на общината. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, защото Столична община се легитимира като собственик с Акт за публична общинска собственост № 2424/18.02.2019 г. и не са налице доказателства, оборващи претенциите на касатора като собственик на недвижимия имот. Според участващия по делото прокурор процесната заповед е издадена по отношение на "Руни 07" ООД, за което е установено, че е наемател на имота с наемодател "Радиоизотоп" ЕООД /в несъстоятелност/, поради което са налице предпоставките на чл. 65, ал. 1 ЗОС за издаване на заповед № РМЛ20-РД-48-6/07.07.2020 г., с която на основание чл. 65 ЗОС се нарежда изземване на общински недвижим имот. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 5919 от 28.10.2020 г. по жалба на "Руни 07" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от управителя Р. Р., е отменена Заповед № РМЛ 20-РД-48-6/07.07.2020 г., издадена от кмета на Район "Младост"- Столична община, с която на основание чл. 65 от ЗОС и чл. 27 от Наредбата за общинската собственост /НОбС/ се нарежда да се изземе общински недвижим имот, актуван като публична общинска собственост, съгласно Акт за общинска собственост № 2424/2019 г., представляващ ПИ с идентификатор 68134.4092.9954, попадащ в нереализирана част от ул. "Самоковско шосе" и граничещ с кв. 2 а, съгл. РПЗ на м. НПЗН "Изток"- п. з. "Горубляне", гр. София, с площ от 943 кв. м. от жалбоподателя в съдебното производство. Със същото решение Столична община е осъдена да заплати на "Руни 07" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, сумата в размер на 550 /петстотин и петдесет/ лева, разноски за първоинстанционното съдебно производство. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - София - град е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен административен орган - кметът на Район "Младост"-СО по аргумент от чл. 65, ал. 2 ЗОС, вр. чл. 27, ал. 1 НОбС, като заповедта е постановена при спазване на предвидената от закона форма и съдържание. В мотивите на обжалваното съдебно решение е отразено, че при издаване на процесната заповед не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като е изпълнена е процедурата, предвидена в чл. 27, ал. 2 НОбС- оспорената заповед е издадена въз основа на Констативен акт №Към РМЛ 20- ВС08-377-/2 от 01.07.2020 г., в който са посочени данни за собствеността, лицето, което владее или държи имота, основанието за това, писмото за доброволно освобождаване на имота - Покана за доброволно изпълнение от 23.03.20 г., получена от дружеството- жалбоподател на 30.03.2020 г. Първоинстанционният съд е установил, че в хода на процеса жалбоподателят е представил писмени доказателства, които го легитимират като наемател по договор, сключен с "Радиоизотоп" ЕООД, което дружество е оспорило още през 2018 г. по исков ред правото на собственост на Столична община върху процесния недвижим имот. Оттук е изведено заключение за допуснато нарушение на приложимия материален закон от страна на издателя на атакуваната заповед, защото хипотезата на чл. 65, ал. 1 ЗОС - имотът да е общинска собственост, предполага или липсата на спор относно декларираните в АОС права на съответната община, или разрешаването на този спор по реда на гражданското съдопроизводство по начин, обвързващ страните със силата на пресъдено нещо. В подкрепа на това становище първостепенният съд се е позовал на формираната трайна съдебна практика по този вид спорове, че е недопустимо административният съд да разрешава, дори в мотивите си, споровете относно собствеността на имота. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно и допустимо постановено. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател за недопустимост на съдебния акт, тъй като първоинстанционният съд неправилно бил отхвърлил искането на адм. орган за спиране на съдебното производство до приключване на висящия съдебен спор относно собствеността на процесния недвижим имот. Касационният съдебен състав намира, че решаващият състав на АССГ не е допуснал соченото нарушение и правилно е отказал спиране на делото по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, защото първоинстанционният съд е съобразил правнорелевантния факт, че Софийският районен съд е сезиран с искова молба срещу Столична община с основание на иска чл. 124 ГПК на дата 01.08.2018 г., тоест две години преди издаване на процесната заповед, което обстоятелство е определящо в конкретния случай. Ето защо цитираната от касационния жалбоподател съдебна практика не е приложима към настоящия казус, тъй като тя касае възникнали съдебни имуществени спорове след произнасяне на заповедта за изземване, което в настоящия случай не е така. Върховният административен съд, четвърто отделение, в решаващия състав намира, че обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, което налага отхвърляне на касационната жалба. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след подробно обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първостепенният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото административният съд точно е констатирал, че е сезиран с оспорване на заповед, издадена на основание чл. 65, ал. 2 ЗОС и чл. 27 от Наредбата за общинската собственост, с която се нарежда изземване на общински недвижим имот, актуван като публична общинска собственост с Акт за общинска собственост № 2424 от 2019 г., представляващ ПИ с идентификатор 68134.4092.9954, попадащ в нереализирана част от ул. "Самоковско шосе" и граничещ с кв. 2 а, съгл. РПЗ на м. НПЗН "Изток"-п. з. "Горубляне", гр. София. Касационният съдебен състав счита, че първоинстанционният съд правилно е тълкувал нормата на чл. 65, ал. 1 ЗОС и вярно е преценил законовите условия, при които може да се издаде заповед на визираното правно основание, а именно: имотът, обект на заповедта за изземване, да е общинска собственост; да е налице една от алтернативно посочените предпоставки: имотът да се владее или държи без основание, да се ползва не по предназначение или нуждата от него да е отпаднала. В обжалваното съдебно решение законосъобразно е счетено, че само при установено кумулативно наличие на горепосочените изисквания възниква правомощието на кмета да приложи административния ред за защита владението на имот - общинска собственост, чрез разпореждане за неговото изземване. В случая между страните не е спорно обстоятелството, че адм. орган удостоверява публичната общинска собствеността върху спорния имот с Акт за общинска собственост № 2424 от 2019 г., като в преписката е приложен и АДС № 6328 от 6.10.1969 г. на Ленински народен съвет, от който черпи права и наемодателят на първоинстанционния жалбоподател. Ответникът по касационната жалба се е позовавал на сключени договори за наем, които са приложени към жалбата и приети по делото, последният от които е договор, сключен на 01.06.2018 г. с "Радиоизотоп" ЕООД, за срок от 3 години, считано от 15.08.2018 г., с който му е предоставено ползването на имот пл. № 3267, съгл. Скица № 38985/14.06.12 г., с площ от 945 кв. м., при описани в договора граници. Приложени са и Приемо-предавателен протокол за имота от 01.06.2018 г., цитираната в договора скица и Скица № 15-1130828/11.12.2019 г. /и двете издадени от АГКК/, от които се установява, че процесният ПИ е идентичен на ПИ с идент. 68134.4092.3267, а той е идентичен с имота, описан в Скица № 38985/14.06.2012 г., АДС № 6328 от 06.10.1969 г. и АОС № 2424/2019 г., представляващ към момента ПИ с идентификатор 68134.4092.9954. Гореописаните доказателства, установяващи наличието на основание за владение на спорния имот от страна на първоинстанционния жалбоподател не са оспорени при приемането им в съдебно заседание и не са опровергани в хода на съдебното производство. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че първостепенният съд е обусловил преценката си за незаконосъобразност на издадения от касатора административен акт чрез разширително тълкуване на правни норми, на база на ненормативни установени в закона критерии като "безспорност на правото". Настоящият съдебен състав споделя становището на първоинстанционния съд и го намира за правилно и обосновано. В конкретната хипотеза е безспорно обстоятелството, че с искова молба с вх. № 2021842/02.08.18 г. подадена до СРС и Съдебно удостоверение с изх. № 87240/31.10.20 г. на СРС, ГК, 171 с-в, е установено по категоричен начин, че между наемодателя на "Руни 07" ООД и Столична община е налице висящо исково производство относно собствеността върху два ПИ, единият от които е процесният ПИ 68134.4092.9954. Оттук е формиран верен извод, че към момента на издаване на оспорената заповед между наемодателя на оспорващото лице и Столична община вече е бил висящ спор за собственост, тъй като е налице е образувано гражданско дело по отрицателен установителен иск за признаване за установено, че Столична община не е собственик на процесния имот. Без основание е твърдението на касационния жалбоподател, че не е научил своевременно за наличието на гореописания гражданскоправен спор, защото в случая субективното отношение не е от правно значение при наличието на обективният факт - образуване на гражданско дело по вещноправния спор през 2018 г., тоест две години преди издаване на процесната заповед за изземване. По този въпрос първоинстанционния съд точно е преценил, че видно от съдържащото се в административната преписка писмено Възражение на "Радиоизотоп" ЕООД до кмета на Район "Младост" - СО, което е входирано в Район "Младост" - СО на дата 08.08.2018 г., на касационния жалбоподател е било известно наличието на възникнал спор за собственост преди издаване на атакуваната заповед. В касационната жалба е изложено становище, че административният съд не е изпълнил задължението си да извърши самостоятелна преценка за принадлежността на правото на собственост върху процесния имот в патримониума на Столична община. Настоящият съдебен състав не възприема тази теза, защото разпоредбата на чл. 65, ал. 1 ЗОС предоставя правна възможност на съответната община да осъществи фактическа власт върху имоти, чиято собственост по категоричен начин е установена в полза на същата община, като прекрати фактическата власт върху тях, упражнявана от други физически или юридически лица. Този облекчен административен ред на защита правата на общината върху собствените й имоти изисква установена безспорност на правото на общинска собственост върху съответния имот по отношение на третите лица. С оглед на това е законосъобразно становището на първостепенния съд, че сезираният административен съд не разполага с компетентност да извежда правни изводи относно това - придобила ли е общината собствеността върху процесния имот. За материалната незаконосъобразност на обжалваната заповед е достатъчно да се констатира, че собствеността на общината не е установена по безспорен начин, което означава, че административният орган неправилно е приложил чл. 65, ал. 1 ЗОС, тъй като в случая не е установено безспорно имотът да е общинска собственост, държан или ползван без основание от адресата на процесната заповед. Следва да се сподели изводът на първоинстанционния съд, че доколкото спорът е бил висящ преди издаване на заповедта, то административният орган е следвало да се съобрази с наличието му, и да изчака решаването му с влязло в сила съдебно решение на гражданския съд, тъй като първата предпоставка за издаване на заповедта, е спорна пред компетентния да реши спора граждански съд, и да пристъпи към издаването й едва след разрешаването на спора с влязъл в сила съдебен акт. В определението си, постановено в съдебно заседание, проведено на 19.10.2020 г. решаващият състав на АССГ правилно се е произнесъл, че при благоприятно за Столична община приключване на вещноправния спор с влязло в сила съдебно решение, тогава ще е налице нов факт, въз основа на който би следвало да се издаде нова заповед за изземване на спорния имот. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Предвид изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски се оставя без уважение. Ответникът по касационната жалба не е релевирал искане за възлагане на разноски. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,