Решение № 11290 от 8.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4113/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Директора на Басейнова Дирекция Източнобеломорски район, подадена чрез юрк. Гавраилова, против Решение 954 от 17.02.2021 г., постановено по адм.дело 12205/2019 г. по описа на АССГ, с което по жалба на "Напоителни системи ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цар Борис III 136, е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 296 от 24.09.2019г., издаден от Директора на Басейнова Дирекция "Източнобеломорски район" /БД ИБР/ - Пловдив и са присъдени разноски в полза на юридическото лице. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на дружеството против АУПДВ 296 от 24.09.2019 г., както и да му се присъдят направените разноски за двете съдебни инстанции, за което прилага и списък по чл. 78 от ГПК. Прави възражение по смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК. Ответникът - "Напоителни системи ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цар Борис III 136, чрез процесуалния му представител адв.Гълъбова, депозира писмен отговор, с който оспорва касационната жалба и наведените в нея съображения. Настоява за оставяне в сила на съдебния акт, с присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и предлага да се отмени оспореното решение на Административен съд София-град, като постановено в нарушение на материалния закон, като се постанови друго такова по съществото на спора, като се отхвърли жалбата на дружеството против оспорения АУПДВ. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество е частично основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд София-град е бил АУПДВ 349 от 25.10.2019г. на Директора на БД ИБР гр.Пловдив, с който на Напоителни системиЕАД е определена такса за водовземане от повърхностни води по чл.194 ал.1 т.1 б.а от ЗВ по Разрешително 1036 от 10.07.2002 г., подновено с Разрешително 1036/10.02.2006г. продължено с Решение 3/03.01.2012г. и повторно изпратено Решение 137/21.05.2012 г. и Решение 204 от 24.07.2012 г. за очевидна фактическа грешка в Решение 137/21.05.2012 г., издадени от Министъра на околната среда и водите за периода 01.01.2016г. - 31.12.2017г. в размер общо на 47 679,89 лева на главниците, ведно с дължимата лихва за периода на забавата в размер общо на 9 202,60 лева на основание чл.195б, ал. 1 и ал. 2 и чл. 194, ал. 1, т. 1, б. а от Закона за водите /ЗВ/, във връзка с чл. 194 ал. 2 от ЗВ, във връзка с чл. 166 ДОПК и съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1, б. а, чл. 3, ал. 1, чл.8 ал.1, чл. 10 ал. 1 т. 2 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС 177/24.06.2011г., обн. в ДВ бр. 50/01.07.2011 г., изм. с ДВ бр. 3/10.01.2012 г., в сила от 01.01.2012г., отм. с ПМС 383/29.12.2016г., но относима и действащата към разглеждания отчетен период на 2016 г. /наричаната по-долу само Тарифата /отм./, бел. моя/и чл.1, ал.1, т.1, б.а, чл.3, ал. 1, чл. 7, чл. 11, ал. 1, чл. 12 ,ал. 1 т. 3 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване приета с ПМС 383 от 29.12.2016г., в сила от 01.01.2017г., обн.ДВ бр. 2 от 06.01.2017г. /наричана по-долу само Тарифата, бел. моя/ За да отмени по жалба на дружеството оспорения АУПДВ, първоинстанционният съд е приел, че оспорването е допустимо, АУПДВ е издаден от компетентен орган съгласно чл.195б, ал. 1 от ЗВ, в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Тези изводи са сторени на база обсъждане на събраните по делото доказателства и повдигнатите възражения от дружеството-жалбоподател, съотнесени към приетите за относими правни норми. В този порядък първоинстанционният съд е констатирал като допуснати съществени нарушения на административно производствените правила следните пропуски в дейността на административния орган. Липсата на обсъждане на представените от дружеството декларации по чл. 194б от ЗВ и реален анализ на извършеното изземване/добиване на подземни води, потреблението на водата, в съответствие с представените в преписката доказателства и направените възражения от дружеството. Неизвършване на производството по реда на чл. 194б ал. 4 от ЗВ, респ. липсата на издаден и влязъл в сила АУПДВ с който да се коригират подадените декларации по чл. 194б ал. 1 от ЗВ, което производство е възприето като различно от производството по реда на чл. 195б от ЗВ, последното прието за мислимо единствено в хипотезата на липсата на подадена декларация или при влязъл в сила акт за корекция, издаден по реда на чл. 194б ал. 4 от ЗВ. Изведен в този порядък и извод за допуснати нарушение на чл. 35 и чл. 36 от ЗВ, респ. за нарушено право на защита на адресата на акта. Посоченото е дало основание на състава на АССГ да възприеме е и материалната незаконосъобразност за АУПДВ с мотива за неточно установени потребени количества вода и респ. размер на дължима такса и при неясно формирана воля на административния орган относно вмененото акцесорно задължение за лихви за забава. Така постановеното решение е валидно, допустимо, но частично неправилно. Нормите на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. а и ал. 6 от Закона за водите предвиждат, че за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане, чиито размер, начин и ред за изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. За дължимата годишна такса за водовземане за 2016 г. е приложима Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС 177/24.06.2011 г., обн. ДВ бр. 50 от 01.07.2011 г. и отм. с ПМС 383/29.12.2016 г. /наричана по-долу само отм. Тарифа/, а за 2017 г. - Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС 383/29.12.2016 г., в сила от 01.01.2017 г. /наричана по-долу само Тарифата/ Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата за 2016 г. отм. Тарифа сочи, че таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни води се определят на база отнетия обем вода и в зависимост от целта на използване на водата. Формулата, с която се определя таксата за водовземане от подземни, включително минерални води и от повърхностни води, освен в случаите на водовземане от повърхностни води с цел електропроизводство, е посочена в чл. 8 ал. 1 от отм. Тарифа. Според чл. 10, ал. 1, т. 2, единичният размер на таксата за водовземане от повърхностни води с цел ползване за напояване на земеделски култури, животновъдство и аквакултури е 0,001 лв./куб. м. Съгласно чл. 3, ал. 1 от приложимата за 2017 г. Тарифа, таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни води се определят на базата на отнетия обем вода, целта на ползване на водите и съответните норми за водопотребление по чл. 117а от ЗВ. Формулата, с която се определя таксата за водовземане от подземни, включително минерални води, както и от повърхностни води, освен в случаите на водовземане от повърхностни води с цел електропроизводство от водноелектрическа централа, е посочена в чл. 11, ал. 1. Единичният размер на таксата за водовземане от повърхностни води с цел обществено напояване на земеделски култури е дадена в чл. 12 ал. 1 т. 3 и конкретно за 2017 г. е 0,0012 лв./кум.м., при съобразяване и корекционните коефициенти, дефинирани в ал. 2 от същата правна норма. От своя страна чл. 194б от ЗВ в сега действащата си редакция , предвижда правомощия за Директорите на басейновите дирекция, да осъществяват проверка на декларираните от задължените лица данни /относно размера на дължимите такси, вкл. и основата и начина на изчисляването им, за което деклариране е препратено и към правилата на ДОПК/ по реда на ал. 1, въз основа на резултатите от собствения мониторинг; показанията на измервателните устройства и резултатите от извършения през годината контрол /ал. 3/, която проверка при установено несъответствие /между данните по ал. 3 и декларираните данни/, засягащо основата и размера на определената такса, е предвидено да приключи с издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, с който се коригира декларацията /ал. 4/, който акт подлежи на оспорване по реда на АПК /ал.6/. Най-сетне според чл. 195б, ал. 1 от ЗВ, вземанията за незаплатените такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурително процесуалния кодекс /ДОПК/. Алинея втора сочи, че актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи извлечения от сметките, по които постъпват таксите; платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; покана към лицето за доброволно изпълнение и констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. Или в обобщение в качеството му на титуляр по Разрешително 1036 от 10.07.2002 г., подновено с Разрешително 1036/10.02.2006г. продължено с Решение 3/03.01.2012г. и повторно изпратено Решение 137/21.05.2012 г. и Решение 204 от 24.07.2012 г. за очевидна фактическа грешка в Решение 137/21.05.2012 г., издадени от Министъра на околната среда и водите, за ползване на повърхностен (а не както неточно е възприето от състава на АССГ подземен) воден обект: язовир Домлян, с цел напояване и безспорно осъществявано такова, дружеството на основание чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗВ дължи такса за правото на ползване на повърхностни води за процесния период 01.01.2016 г. 31.12.2017 г., в която насока всъщност и страните в процеса не спорят. По делото не е спорен и фактът на липсата на изпълнение на така вмененото задължение на титуляра на правото за процесния период, като очевидно спорът се концентрира върху правилното определяне на неговия размер, в аспекта на спазване на правилата на процесуалния и материалния закон. Неправилно в тази връзка е становището на състава на АССГ и в тази насока се споделят възраженията в касационната жалба, че са допуснати от страна на административния орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила и поконкретно провеждането на производство по реда на чл. 195б ЗВ, а не по реда на чл. 194б, ал. 4 ЗВ. Всъщност действително основанието за издаване на процесния АУПДВ е както неточното изпълнение от страна на титуляря на разрешително за право на водовземане на задължението му за деклариране по чл. 194б, ал. 1 от ЗВ на данните относно основата за изчисляване и размера на дължимата такса по чл. 194, ал.1, т. 1, б.а от ЗВ за 2016 г. и 2017 г., така и на неизпълнение на задължението му да ги заплати по начина, посочен в чл. 195а, ал. 1 ЗВ. Не може да бъде приета тезата на състава на АССГ, при така посочената по-горе правна регламентация, че производството по реда на чл. 194б ал. 4 от ЗВ е различно от това по чл. 195б от същия закон и издаването на АУПДВ в хипотезата на чл. 195б ал. 1 от ЗВ в случаи като процесния следва да се предхожда от влязъл в сила АУПДВ, издаден по реда на чл. 194б ал. 4 от ЗВ. Касае се до единен регламентиран от законодателя ред, по който следва да бъдат установени в случаи като процесния по основание и размер дължимите по този закон такси /публични държавни вземания по дефиницията на чл. 162 ал. 2 т. 3 от ДОПК/, което производство съгласно чл. 166 от ДОПК се развива по правилата на АПК, респ. приключва с издаването на АУПДВ, подлежащ на оспорване по реда на АПК /виж и чл. 194б, ал. 5 във вр. с ал. 4 и чл. чл. 195б, ал. 1 от ЗВ/. Същественото е, че в хода на административното производство са извършени проверки (такива по смисъла на чл. 194б ал. 3 от ЗВ), обективирани в съответствие със закона в констативни протоколи, редовно връчени на присъстващ при проверките служител на Напоителни системиЕАД, в хода на които въз основа на данните, предоставени от самото юридическо лице (също конкретно цитирани), е установено несъответствие по смисъла на чл. 194б, ал. 4 от ЗВ, на дружеството е изпратена и редовно връчена и покана за доброволно изпълнение на задължението. При така очертания нормативен регламент, първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореният АУПДВ в частта му относно установеното задължение за 2016 г. е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за писмена форма и необходимите ѝ реквизити, но неправилно е приел, че в тази си част същият е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на закона. Необосновани и незаконосъобразни са изводите на съда за липсата на законовите предпоставки за възникване на вземане за такса за водовземане по смисъла на чл. 194 ал. 1 т. 1 б.а от ЗВ в установения с административния акт размер, касателно 2016 г. Видно от доказателства по делото Напоителни системи ЕАД не е ползвало водомерни устройства за измерване на пропуснатото количество водни маси за напояване, като от друга страна декларираният по реда на чл. 194 ал.1 от ЗВ от дружеството размер на задълженията се различава от размера на ползваното за 2016 г. количество вода, посочен в самото дружество в подадената Справка за изчислени и актувани и източени маси за 2016 г., съвпадащ с установените в хода на проверката данни въз основа на записите от водените на място от Напоителни системиЕАД дневници /така данните от Констативен протокол ПВ2-23 от 12.03.2018г. и приетото заключение на вещото лице по допуснатата ССчЕ/. Видно от посочените доказателства, вкл. и от ПДИ, размерът на дължимата такса за водовземане за периода 01.01.2016 г. 31.12.2016 г. за язовир Домлян са определени на база пропуснатите водни обеми, отчетени по рейки, отразени в дневника на Напоителни системи ЕАД, както и съгласно отм. Тарифа. Цената на действително пропуснатите водни обеми е определена по формулата, съдържаща се в чл. 8, ал. 1 от отм. Тарифа и при цена на водата за напояване от 0,001 лв./м3 (чл. 10, ал. 1, т. 2 от отм. Тарифа). Наред с изложеното от страна на дружеството не се твърди да е направено плащане на дължимите такси за периода 01.01.2016 г. 31.12.2016 г. или внасяне на суми по сметка на БД ИБР. В този смисъл необоснован е изводът на съда и основателни са оплакванията в касационната жалба, че липсва проверка на изм. устройство, което водело до неточно определяне на потребените количества вода, респ. дължимата такса. Следва да се посочи, че такова конкретизиране на количеството иззети от дружеството води е сторено съобразно подадените от самото дружество данни, което обоснована и извода за правилността на начина, по който е изчислен размерът на публичното държавно вземане и не би могло да се приеме, че са допуснати нарушения на правилата на чл. 35 и чл. 36 от АПК, както и че начина на определяне на таксата бил лишен от правно основание. Същата е обоснована и с фактическите установявания в констативния протокол от извършените проверки - КП ПВ2-23 от 12.03.2018г., екземпляр от който е връчен редовно на Напоителни системиЕАД. На дружеството е връчено уведомление по чл. 26, ал. 1 с писмо изх. ПО 02 - 51