Решение № 250 от 24.11.2016 г. на ВКС по н. д. № 1077/2016 г.

Решение № 250 от 24.11.2016 г. на ВКС по н. д. № 1077/2016 г., I н. о., НК, докладчик съдията Валя Рушанова Касационното производство е образувано на осн. чл. 346, т. 4 от НПК по жалба на гражданския ищец Г. Г. С. срещу решение № 76/19.09.2016 г. на ОС - С. по внохд. № 343/2016 г. по описа на същия съд, в частта му, относима към предявения от нея и допуснат за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск за претърпeни от деянието неимуществени вреди. С атакуваното решение изцяло е отменена първоинстанционната присъда № 90/25.05.2016 г. на РС - С., постановена по нохд. № 427/2016 г., с която подсъдимият Д. Ц. Г. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК, наложено му е наказание "лишаване от свобода" с приложение на чл. 66, ал. 1 от НК, а предявеният срещу него граждански иск от Г. С. е бил уважен, като подсъдимият е бил осъден да и заплати обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди в размер на 5000 лева. След като отменил първоинстанционната присъда въззивният съд упражнил правомощията си по чл. 334, т. 4 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК и, поради смърт на подсъдимия, прекратил воденото наказателно производство. В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност и незаконосъобразност на въззивното решение, изразили се в неприлагане на субсидиарните разпоредби на ГПК и ЗН относно това по кой ред подлежи разглеждането на вече предявения и допуснат за разглеждане граждански иск и кръга на субектите, които следва да отговарят по него. Заявява се, че постановеното решение, в неговата гражданско-правна част е в противоречие с приетите положения в ТР № 1/2013 г., ОСНК на ВКС, тъй като независимо от настъпване на основанията по чл. 79, ал. 1 от НК, едно от които е смърт на дееца, съдът е задължен да се произнесе по предявения и приет за съвместно раглеждане граждански иск. В съдебно заседание касационната жалбоподателка, редовно призована не се явява и не изпраща представител. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата за основателна и заявява становище за нейното уважаване. ВКС, първо наказателно отделение, след като се запозна с доводите в касационната жалба, материалите по делото и становището на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е основателна. Въззивният съд, макар и да се е спрял в мотивите си на Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСНК на ВКС, не се е съобразил с дадените в него указания по приложението на нормите на чл. 84 - чл. 88 от НПК, като се е концентрирал единствено върху отговора, че наследниците на починалия подсъдим не могат да се конституират като нови страни - граждански ответници в процеса. По този начин въззивният съд е засегнал единствено процесуалната проблематика, касаеща фигурата на гражданския ответник по чл. 89 от НПК и поначало правилно е посочил, че наследниците на подсъдимия не могат да бъдат конституирани в процеса в това качество, най-вече защото отговарят по иска на различно основание от това на дееца - подсъдим в наказателния процес. С. Т. решение № 1/2013 г. на ОСНК, когато някое от основанията по чл. 79, ал. 1 от НК (смърт, давност, амнистия) настъпи при разглеждане на делото във въззивната инстанция и наказателното производство бъде прекратено, въззивната инстанция е задължена да се произнесе с решение по приетия за съвместно разглеждане граждански иск. В настоящия случай, смъртта на подсъдимия е настъпила след образуване на въззивното производство, окръжният съд е изяснил кои са наследниците на подсъдимия по закон - майка му и баща му, съответно М. Д. и Ц. Г. Доколкото в НПК липсва предписан процесуален ред, по който съдът да се произнесе по предявен граждански иск при смърт (или някое от другите основания по чл. 79, ал. 1 от НК) на подсъдимия, то с оглед разпоредбата на чл. 88, ал. 1 от НПК субсидиарно следва да се приложат нормите на ГПК. В чл. 227 от ГПК изрично е уредена хипотезата на смърт на страна, като е посочено, че "производството по делото продължава с участието на правоприемника". Така субсидиарното приложение на правилата на ГПК обуславя извод, че в случаите на смърт на подсъдимия и необходимост от произнасяне по предявения граждански иск от пострадалия в наказателния процес с продължаване на производството в гражданско-правната му част при участието на наследниците на подсъдимия, те не се конституират като нови страни, а встъпват в производството като правоприемници на починалия подсъдим. При дадените в ТР № 1/2013 г. задължителни указания по приложението на закона, включително и тълкуването на чл. 88, ал. 1 НПК относно субсидиарното прилагане на ГПК, въззивният съд е следвало да се съобрази с правилата на чл. 227 и сл. ГПК, след което да се произнесе по същество на претенцията за обезвреда - като потвърди, измени или отмени първоинстанционната присъда в гражданско - осъдителната й част или прекрати производството в хипотезата на чл. 230, ал. 2 ГПК (в подобен смисъл Р. № 83/19.04.2016 г. по н. д. 295/2016 г., III н. о.). По изложените съображения атакуваното решение на ОС - С., в гражданско-правната му част, подлежи на отмяна на осн. чл. 354, ал. 1, т. 4 във връзка с ал. 3, т. 2 от НПК, като делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. Предвид изложеното, ВКС, първо наказателно отделение