Решение № 314 от 2.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 212/2009 г.

Решение № 314 от 2.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 212/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за отмяна по реда на възобновяването на наказателното дело на протоколно определение № 70 от 15.05.2007 г. постановено по н. о. х. д. № 468/2007 г. на Врачанския районен съд. В искането се излага съображение, че определението, с което е одобрено споразумението между прокурора и защитника за прекратяване на наказателното производство водено срещу И. Ц. П. за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. "а" във вр. с ал. 1 и чл. 342, ал. 1 НК, е постановено при съществено нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 НК изразяващо се в това, че не е приложен законът, който е трябвало да бъде приложен. По същество се иска производството да бъде възобновено, определението на съда отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият не е взел становище по искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите изложени в искането и данните по приложеното дело, за да се произнесе констатира следното: С протоколно определение № 70 постановено в съдебно заседание на 15.05.2007 г. по н. о. х. д. № 468/2007 г. Врачанският районен съд е одобрил постигнатото споразумение между прокурора и защитника, с което подсъдимия И. Ц. П. се е признал за виновен в това, че на 5.10.2006 г. в гр. К., при управление на МПС нарушил правилата за безопасност на движението и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на И. Л. Ц., като деянието е извършено в пияно състояние и на основание чл. 343, ал. 3, б. "а" във вр. с ал. 1 и чл. 342, ал. 1 НК му е наложено наказание пробация, включващо следните пробационни мерки: "задължителна регистрация по настоящ адрес" и "задължителни периодични срещи с пробационен служител", за срок от по една година и "поправителен труд" за шест месеца при 15% удръжка от трудовото възнаграждение. Съдът го е лишил от правото да управлява МПС за срок от четири месеца. Определението не подлежи на обжалване и е влязло в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна, в срока по чл. 421 НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда навъзобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е основателно. Съображенията за това са следните: Прекратяването на наказателното производство по силата на одобрено от съда споразумение между прокурора и защитника, като начин за приключването на делото с влязла в сила присъда, е подчинено на определени изисквания относно процесуалния ред за разглеждане на делото и въпросите, по които следва да бъде постигнато съгласието между страните. Съдът не е длъжен във всички случаи да одобри споразумението във вида, в който му е представено. Преди да се произнесе, съгласно разпоредбата на чл. 382, ал. 7 НПК, има задължение да провери дали не противоречи на закона и морала. Тази проверка обхваща и въпроса дали не са налице основания за освобождаване от наказателна отговорност. В конкретния случай след приключване на разследването, водено срещу И. Ц. П. за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. "а" във вр. с ал. 1 НК, прокурорът и защитникът са се споразумели за решаване на делото по реда на глава двадесет и девета НПК. Изготвили са писмено споразумение, в което са отразили постигнатото съгласие по въпросите посочени в чл. 381, ал. 5 НПК. След подписването му заедно с делото прокурорът го е внесъл в първоинстанционния съд, който го е насрочил в открито съдебно заседание. Обвиняемият е декларирал, че разбира последиците от прекратяване на делото по този ред, съгласен е с посочените в споразумението условия и се отказва от съдебно разглеждане на делото. Преди да го одобри съдът не е изпълнил задължението си по чл. 382, ал. 7 НПК, като не е поискал представянето на доказателства за изясняване на всички обстоятелства по чл. 78а НК с оглед освобождаването на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или осъждането му. За извършеното от подсъдимия престъпление в особената част на НК е предвидена възможност за налагане на наказание лишаване от свобода до пет години. Деянието е непредпазливо и няма причинени имуществени вреди, подсъдимият е пълнолетен и не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. За този вид престъпления, към момента на извършване на деянието са налице изискванията на правната норма за задължително освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Налице е последваща промяна в материалния закон стесняваща обхвата на приложението на този институт в хипотезите, при които дееца е бил в пияно състояние. Тя обаче е влязла в сила след извършването на деянието и по силата на чл. 2, ал. 2 НК съдът е бил длъжен да приложи законът, който е най-благоприятен за дееца. Като не е изпълнил това си задължение и е одобрил споразумението без да събере доказателства дали дееца е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, е допуснал нарушение закона. Нарушението е съществено по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 НК и е основание за отмяна на непроверяваното по касационен ред определение. На това основание производството следва да бъде възобновено, определението отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание в първата инстанция. При новото разглеждане на делото следва да бъдат събрани доказателства дали подсъдимият е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV-ти от глава осма на НПК и съобразно отговора на този въпрос съдебното производство да бъде прекратено и делото върнато на прокурора за изготвяне на мотивирано постановление за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или отново да бъде решено, като няма процесуална пречка да бъде постигнато споразумение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение