Решение № 173 от 5.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3403/2013 г.

Решение № 173 от 5.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3403/2013 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по чл. 290-293 ГПК. М. Р. С. от [населено място] чрез адв. Г. М. - АК П. обжалва и иска да се отмени въззивно Решение № 15 от 11.01.2013 г., постановено по гр. възз. д. № 565/2012 г. на ОС - София, в частта, с която е обезсилено решението на първата инстанция и производството за съдебна делба на посочените имоти е прекратено. Поддържа, че в обжалваната част въззивното решение е неправилно и постановено в нарушение на процесуални правила, основание за отмяна по см. на чл. 281, т. 3 ГПК. Касационното обжалване е допуснато по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с довод, че доуточнения правен въпрос за допустимостта на производството за съдебна делба на включени допълнително недвижими имоти от ищеца до първото по делото съдебно заседание, имащ характер на обуславящ изхода на спора, при констатирана липса на съдебна практика по приложение на чл. 287, ал. 2 ГПК (отм.) респ. на чл. 341, ал. 2 ГПК, приема че е налице основание за допускане на касационното обжалване. В срока по чл. 287 ГПК е подаден писмен отговор от защитата на ответниците по касация М. Л. З., Ф. Р. З. и Д. Р. З. чрез адв. С. П. оспорва основанието за допускане на касационно обжалване с довод, че поставените въпроси не касаят предмета на делото и са неотносими, неточно формулирани, тъй като не се касае до заявена допълнителна искова молба, а до такава по чл. 278, ал. 2 ГПК (отм.). С отговорът се сочи, че по поставения въпрос, доколкото се касае до молба по чл. 287, ал. 2 ГПК (отм.) е налице задължителна съдебна практика- Решение № 782 от 12.10.2009 г. по гр. д. № 2988/2008 г. на ВКС-I г. о., която е съобразена от въззивния съд и въпросът не налага ново произнасяне. Излагат се доводи и за неоснователност на искането за допускане на делбата, поради липса на съсобственост. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на релевираните основания за отмяна и в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира: С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по реда на чл. 196 и сл. ГПК (отм.), на основание чл. 209, ал. 1 ГПК (отм.) е обезсилил решение на районния съд в частта, с която е отхвърлен иска за делба на следния недвижим имот: 1./ 1/2 идеална част от дворно място от 500 кв. м., с построените в него къща с дюкян и обор, [населено място], "Т. м." кад. № 38558.6.145 2./ 1/2 идеална част от дворно място от 400 кв. м., [населено място], "Т. м.", попадащо в имот с кад. № 38558.6.304; 3./ 1/2 идеална част от ливада в м. "Н. л." с площ от 2.9 дка землището на [населено място] с кад. № 38558.14.260; 4./ 1/2 идеална част от ливада в м. "П. р." с площ от 9 дка кад. № 38558.10.189, землището на [населено място] 5./ нива с шамак ливада от 13 дка в м. "Б.", землището на [населено място] 6./ нива 4 дка в м. "Б.", землището на [населено място] и 7./ нива 2 дка в м. "Б.", землището на [населено място] е прекратил производството за съдебна делба по отношение на посочените имоти. За да приеме, че решението на първата инстанция е процесуално недопустимо, въззивният съд е приел, че молбата на ищцата, подадена в срока по чл. 278, ал. 2 ГПК (отм.) за включване в делбената маса и посочените недвижими имоти, е ненадлежно предявяване на иск за делба, обосноваващо неговата недопустимост. Безспорно разпоредбата на чл. 287, ал. 2 ГПК (отм.), възпроизведена текстово в чл. 341, ал. 2 ГПК е разпоредба от процесуално естество, като сочи специфичен способ в делбения процес на обективно съединяване на искове с включване в делбената маса на нови недвижими имоти, съсобствени между страните по делото. Посочената разпоредба на закона не може да се квалифицира като норма, установяваща положителна или отрицателна процесуална предпоставка за предявяване на иска за ликвидиране на съсобствеността между титулярите на правото на собственост, но сочи "краен срок", в който в рамките на висящ съдебен процес за делба, останалите съсобственици -ответници по иска за съдебна делба, могат да включат в предметната рамка на спора нови съсобствени имоти. За разлика от правилата на общия исков процес /чл. 131 ГПК, чл. 133 ГПК/ в съдебното делбено производство ГПК регламентира редица специфики. Така първото редовно съдебно заседание, уредено с чл. 342 ГПК, установява крайния срок за останалите сънаследници/ посочени като ответници/ да поискат с писмена молба в наследствената маса, предмет на делбата, да се включат нови имоти. На по силното основание, до това съдебно заседание ищецът, инициирал иска за съдебна делба, следва да може до и в рамките на същото съдебно заседание да може да поправи исковата си молба, в т. ч. и да допълни исковата си молба като посочи нови имоти. Първото съдебно заседание на особеното исково производство за съдебна делба сочи на едно от признатите от законодателя отклонения от общия исков процес и на т. н. концентрационно начало. Това отклонение е обосновано и от гл. т. на особеността, че всички страни в делбения процес имат двойно качество - на ищец и ответник по иска за делба на конкретната обща вещ, а целта на предявения по реда на чл. 341 и сл. ГПК иск е реализиране по съдебен ред на субективното право на ликвидиране на тази общността/ съсобствеността, принадлежащо на всеки един от титуляри на правото на собственост на общата вещ . По основателността на касационната жалба. При изложените съображения касационната жалба се явява основателна . Данните по делото сочат, че молбата, с която в делбената маса са включени и имотите: 1./ 1/2 идеална част от дворно място от 500 кв. м., с построените в него къща с дюкян и обор, [населено място], "Т. м." кад. № 38558.6.145 2./ 1/2 идеална част от дворно място от 400 кв. м., [населено място], "Т. м.", попадащо в имот с кад. № 38558.6.304; 3./ 1/2 идеална част от ливада в м. "Н. л." с площ от 2.9 дка землището на [населено място] с кад. № 38558.14.260; 4./1/2 идеална част от ливада в м. "П. р." с площ от 9 дка кад. № 38558.10.189, землището на [населено място] 5./ нива с шамак ливада от 13 дка в м. "Б.", землището на [населено място] 6./ нива 4 дка в м. "Б.", землището на [населено място] и 7./ нива 2 дка в м. "Б.", землището на [населено място] е подадена далеч преди първото по делото съдебно заседание, като "допълнителна молба". в първото съдебно заседание тази молба е надлежно докладвана и нито един от останалите съделители не е изразил възражения от включването на новите имоти в делбата. След като срокът на чл. 287, ал. 2 ГПК (отм.), респ. в чл. 341, ал. 2 ГПК, няма правната същност на предпоставка за надлежното упражняване правото на иск, а само до времево ограничаване на възможността да се включат нови имоти в делбата, и след като самите съделители в рамките на първото съдебно заседание са заявили изрично желание и тези имоти да бъдат включени в делбената маса, т. е. са преодолели ограничението на законодателя, то изводът на съда, че "не са били налице предпоставките на закона" са неправилни, противоречащи на доказателствата и смисъла на закона, така както е изложено по -горе. Постановеното от въззивния съд решение за обезсилване на решението на първата инстанция, в частта, с която първата инстанция не е допуснала до съдебна делба включените допълнително недвижими имоти, е неправилно, тъй като са били налице всички предпоставките за разглеждане на исковете по същество, като е приела първата инстанция. Констатацията за порочност на въззивното решение, налага неговата отмяна и връщане на делото на въззивния съд за разглеждане на делбения спор по същество и в тази му част, досежно недвижимите имоти, включени в общата делбена маса в първото по делото съдебно заседание. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 и ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд -състав на второ отделение на гражданската колегия