Решение № 641 от 17.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1738/2008 г.

Решение № 641 от 17.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1738/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание § 2, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 218а и сл. от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. А. М. от гр. Х., чрез процесуалния му представител - адвокат К. против въззивно решение № 472 от 16.01.2008 г. по в. гр. д. № 185 по описа за 2007 г. на Хасковски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 898 от 13.12.2006 г. по гр. д. № 1241/2006 г. на Районен съд Х. Посоченото касационно основание е чл. 218б, б. "в" от ГПК (отм.) - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска от съда да отмени обжалвания акт и да реши въпроса по същество като уважи предявения иск. Претендира направените по делото разноски. Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил писмен отговор по смисъла на чл. 218г от ГПК (отм.). В съдебно заседание страните не се явяват. Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение на ХРС, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от А. А. М. против община Х. иск с правно основание чл. 97 от ГПК за приемане за установено, че ищецът е собственик по давностно владение на имот с пл. № 6* от 826 кв. м в кв. 617 по регулационния план на гр. Х., одобрен със Заповед № 1401/95 г. За да постанови решението си въззивният съд изцяло е възприел доводите на районния съд, че към 1979 г., от когато ищецът претендира давност- процесният имот е бил със статут на нива. Пред вид липсата на доказателства относно собствеността върху имота - този момент, съдът е приел, че той е бил държавна собственост. Същият е определен като имот-частна държавна собственост, пред вид на факта, че не попада в обхвата на нормата на чл. 2, ал. 2 от ЗДС. Предвид на обстоятелството, че съгласно скица № 1094/2006 г. е посочен като отреден за училище - на основание § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС - съдът е преценил, че към 1999 г., този имот е станал частна общинска собственост (на основание чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОС и предвид липсата на решение на общинския съвет за признаването му за публична общинска собственост). Съдът се е позовал на нормата на чл. 86 от ЗЗД (ДВ, бр. 33/96 г., в сила от 1.06.96 г.), съгласно която не могат да се придобиват по давност вещите публична държавна или общинска собственост и е счел, че вещите частна общинска собственост могат от 1.06.96 г. да се придобиват по давност. За да стане това е необходимо те да се владеят необезпокоявано до 1.06.2006 г. В случая това не е било възможно, тъй като с § 1 от ЗИД на ЗС ДВ, бр. 46/2006 г. е спряна давността първо за срок от 7 месеца, считано от 31.05.2006 г., а после до 31.12.2011 г. Съгласно чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.) - касационният съд се произнася само по заявените в жалбата основания. В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на материалния закон (§ 42 от ПЗР на ЗИДЗОС) и необоснованост. Касаторът оспорва изводите на въззивния съд относно статута на имота. Твърди, че имотът винаги е бил частна собственост-първо на родителите му до 1979 г., а след това-негова, след което те са му го подарили. Заявява, че лично е живял в него до 1989 г., а след това го е предоставял за ползване на други лица (свидетелите по делото), които са го ползвали и работили за него. Имотът винаги (и преди 1979 г.) се е ползвал за жилищни нужди, независимо, че е включен в регулацията на града едва през 1995 г. В този смисъл се позовава и на приетото като доказателство пред въззивната инстанция удостоверение № 255 от 6.11.2007 г., издадено от областния управител на област Х., съгласно което процесният имот № 6* в кв. 617 по РП на гр. Х. не е бил актуван с акт за държавна собственост и не са налице данни същият да е бил отчуждаван. В този смисъл счита, че е и отразеното в скица № 1094/2006 г., че по разписния лист няма данни за собственик на имота. Настоящият съдебен състав не споделя тезата на касатора. Същественият въпрос по делото е относно статута на процесния имот към периода, за който касаторът претендира, че е започнала да тече в негова полза придобивна давност, а именно към 1979 г. Пред нито една от инстанциите не беше представен писмен документ, удостоверяващ права в полза на ищеца или на неговите наследодатели, поради което съдът приема, че такъв не съществува. Безспорен факт е, че имотът към 1979 г. е бил извън регулация, като от издадената скица № 1094/2006 г. се установява, че за него в разписния лист не са отразени данни за собственик. При тези данни е правилен извода на въззивния съд за това, че имотът е бил държавна собственост. Съгласно чл. 6 от ЗС (в действащата редакция на закона до ДВ бр. 77/91 г.) - вещите, които нямат друг собственик са държавна собственост. Правилно е определен и видът собственост - частна държавна, пред вид на обстоятелството, че процесният имот не попада в нито една от изчерпателно изброените хипотези на чл. 2, ал. 2 и чл. 3 от ЗДС. Съгласно § 7, ал. 1, т. 6 от ЗМСМА - с влизането в сила на този закон (считано от 17.09.1991 г. преминават в собственост на общините държавните имоти, които са предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване. В случая процесният имот (видно от горепосочената скица) е бил отреден за училище. В този смисъл са неоснователни възраженията на касатора относно статута на имота (че той е бил частна собственост) и относно допуснато нарушение на материалния закон - § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС. Съгласно този текст- незастроените имоти-частна държавна собственост, отредени за обществени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизане в сила на този закон (на 9.11.1999.) подробни градоустройствени планове (в случая предвиждането е от плана от 1995 г.), преминават в собственост на общините. Следователно-към 1999 г. имотът е бил частна общинска собственост. Такава вещ до 1.06.96 г.не е било възможно да бъде придобита по давност. (С изменението на ЗС - ДВ, бр. 31 от 1990 г., доп., бр. 33 от 1996 г. - остана забраната за придобиване по давност на вещи, които са публична държавна или общинска собственост, но не и за тези, които са частна). Изискуемата се десет годишна давност за придобиване на собствеността в полза на касатора не е могла да изтече, с оглед разпоредбата на § 1 от ЗИД на ЗС, ДВ, бр. 46/2006 г., въз основа на която беше спряна давността първо за срок от 7 месеца, считано от 31.05.2006 г., а впоследствие до 31.12.2011 г. С оглед на горното е неоснователно и възражението, свързано с издаденото удостоверение № 255 от 6.11.2007 г., от областния управител на област Х., съгласно което процесният имот № 6* в кв.617 по РП на гр. Х. не е бил актуван с акт за държавна собственост и не са налице данни същият да е бил отчуждаван. Актовете за държавна собственост нямат правопораждащо действие. Характерът на собствеността се определя по силата на закона, поради което е без значение дали е налице акт или не, с който тя да бъде удостоверена. Подадената касационна жалба е неоснователна. Пред вид изложеното и при служебната си проверка като не констатира основания за нищожност или недопустимост на обжалвания акт, настоящият съдебен състав намира, че същият следва да бъде оставен в сила, поради което, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение