Решение № 8237 от 17.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2308/2014 г.

Решение № 8237 от 17.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2308/2014 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Летище София" ЕАД, гр. София, представлявано от изпълнителния директор Христо Щерионов, срещу решение № 166 от 21.12.2013 г. по адм. д. № 551/2013 г. на Административен съд - Добрич. Изложени са аргументи за неправилност на обжалваното решение. Иска се отмяната на първоинстанционния съдебен акт и произнасяне по съществото на спора. Ответникът - директор на дирекция "МДТХСД и БФС" при община Балчик, взима становище за неоснователност на касационната жалба. Представя писмени бележки. Претендират се разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Първоинстанционното производство е образувано по жалба на "Летище София" ЕАД срещу Акт за установяване на задължения (АУЗ) по чл. 107 от ДОПК № 141/09.05.2012 г., издаден от Галина Славкова Тодорова - старши инспектор ревизор по приходи отдел "Общинска данъчна служба" в дирекция "МДТСХД" при община Балчик, изменен частично с Решение № 141Р#1/14.05.2013 г. на директора на дирекция "МДТСХД" при община Балчик. Безспорно е, че с Решение № 646 на Министерския съвет на Република България от 30.08.2011 г. летище Балчик е предоставено на "Летище София" ЕАД за ползване, като посоченото обстоятелство е декларирано пред Община Балчик с декларация вх. № 1960/22.11.2011 г. за придобиване на ограничено вещно право на ползване по чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Не се спори също така, че с декларации вх. № 595 и 596/22.11.2011 г. "Летище София" ЕАД е заявило, че няма да ползва имота през 2011 г. и 2012 г. по чл. 17 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Балчик (наричана за краткост Наредбата). С АУЗ № 141 от 09.05.2012 г. по чл. 107, ал. 3 ДОПК административният орган се е произнесъл, като е приел, че "Летище София" ЕАД е освободено от данък недвижими имоти на основание чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗМДТ за имот публична държавна собственост и е задължено лице по смисъла на чл. 64, ал. 1 ЗМДТ, във връзка с чл. 11, ал. 5 ЗМДТ за недвижим имот, деклариран с декларация вх. № 1960/22.11.2011 г., представляващ земя от 3736531 кв. м., в това число застроена площ 43184 кв. м., имот с идентификатор 02508.88.825. С АУЗ са определени задължения на търговеца за ТБО за поддържане на териториите за обществено ползване в размер на 11 215. 41 лв. за периода 01.10.2011 г. - 31.12.2011 г. и лихва върху тази сума за периода 01.12.2011 г. до 09.05.2012 г. в размер на 587. 28 лв. С Решение № 141Р#1/14.05.2013 г. на директора на дирекция "МДТСХД" при община Балчик е изменен АУЗ № 141/09.05.2012 г., като са определени ТБО в размер на 7763,18 лв. и лихви за периода 01.12.11 г. - 09.05.2012 г. размер на 351,29 лв. С решение № 166 от 21.12.2013 г. по адм. д. № 551/2013 г. на Административен съд - Добрич е отхвърлена жалбата на "Летище София" ЕАД срещу АУЗ 141/09.05.2012 г., изменен с Решение № 141Р#1/14.05.2013 г. на директора на дирекция "МДТСХД" при община Балчик. Решението е правилно. По делото няма спор за фактите. Административен съд - Добрич е проявил процесуална активност при събиране на относимите към спора доказателства, които е обсъдил всестранно и задълбочено. Правният спор е относно определената ТБО такса битови отпадъци за поддържане на териториите за обществено ползване и лихвата върху нея. Процесният имот се намира в границите на район, в който се извършват услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на териториите за обществено ползване. На основание чл. 64, ал. 1, във връзка с чл. 11, ал. 1 ЗМДТ касаторът е задължено лице. Последното е подало декларация с вх. № 595/22.11.2011 г. за освобождаване от заплащане на ТБО за нежилищни имоти и за събиране на битови отпадъци и транспортиране и съхранение в депа за 2011 г. на основание чл. 17 от Наредбата. Съгласно чл. 67, ал. 4 ЗМДТ таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, като в случая основата е отчетната стойност на имота, с приложим промил 1. 49. Процесният имот е част от урбанизираната територия на населеното място. Налице е и одобрена План - сметка за съответния период за предоставяне на отделните услуги, включително и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, представен е ежедневен график на автомобилите, в който е включен и районът на процесния имот; справка за разходите на дейностите "Чистота"; длъжностни характеристики на работниците по чистотата, Правилник за устройството и дейността на Общинско предприятие "БКС" гр. Балчик, свързани с реалното предоставяне на услугата на територията на общината. Правилно решаващият съд е приел, че задължението за съответния вид услуга е доказано, което налага изводът, че "Летище София" ЕАД дължи такса за услугата почистване на териториите за обществено ползване. Неоснователен е доводът в касационната жалба за недължимост на такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване за процесния период. Според законовото предписание на чл. 71, т. 2 ЗМДТ от съществено значение за преценката относно дължимостта на този компонент от ТБО е дали услугата реално се предоставя. Самото й естество е такова, че не зависи от това дали даден имот генерира или не отпадъци. В случая не са установени по никакъв начин обстоятелства по чл. 71, т. 2 ЗМДТ, при които посочената такса не се дължи. Като е приложил правилно материалния закон, съобразно релевантните за спорното право юридически факти, Административен съд - Добрич е постановил правилно решение. Не са налице твърдяните в касационната жалбата отменителни основания, с оглед на което настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение - правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, въз основа на направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 143 АПК, вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ред. ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г. г.), касаторът следва да бъде осъден да заплати на община Балчик съдебни разноски по делото в размер на 300 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение