Решение № 290 от 7.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 920/2008 г.

Решение № 290 от 7.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 920/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Жанета Найденова Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК. Х. И. К. от село Б. област е обжалвал решението на Старозагорския окръжен съд от 23 ноември 2007 г. по гр.д. № 132/2007 г. в частта в която е оставено в сила решението на Елховския районен съд от 21.01.2005 г. по гр.д. № 80 по описа за 2004 г., отхвърлящо искът му предявен срещу Помощното училище-Интернат "Н" гр. Е. за сумата 6 000 лева - разликата между уважената част от иска му - 4000 лева до отхвърлената част 10 000 лева - представляващи претендирано от непозволено увреждане, обезщетение, за претърпяни от смъртта на сина му, неимуществени вреди. В касационната жалба се твърди, че в тази част решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и като необосновано - отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за касация на въззивното решение на Ямболския окръжен съд, прие следното: Фактическата обстановка по делото е била изяснена: по вина на длъжностните лица от училището - и. в гр. Е., които не положили достатъчно внимание и грижи, от преминаващ товарен автомобил е било премазано детето на ищеца, 11-годишния Р. Х. И. Детето е било със забавено умствено развитие, било е оставено на грижите и отговорността на учебното заведение и неговите длъжностни лица не са го опазили да не излиза на улицата и да не ляга на пътното платно. Водачът на товарната кола не го е забелязал и тя е минала през неговото тяло. По делото е било установено, че бащата тежко е преживял неговата смърт. Макар че детето по начало било по различни домове и училища, отношенията между тях били близки и сърдечни. Било е изяснено, че когато бащата имал възможност, вземал детето при себе си. При него то прекарвало и ваканциите. Ямболският окръжен съд законосъобразно е приел, че отговорността на Помощното училище - и. е гаранционно обезпечителна - т.е. отговорност на възложителя на работата на възпитателите, които проявили небрежност и допуснали тежкия транспортно пътен инцидент с повереното им дете. Както правилно е приел въззивният съд без всякакво значение за тази отговорност е посочване на точния извършител на непозволеното деяние и точното работно време на отговорните възпитатели. Съгласно задължителните указания по приложението на закона, дадени в Постановление № 9 от 29.12.1966 г. на Пленума на ВС, "Отговорност по чл. 49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работа другиму: а/ когато вредите са причинени виновно от лицето на което е възложена работата чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа или чрез бездействия за изпълнения на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата." За това разрешавайки спора между страните на правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД Ямболският окръжен съд е определил и следващото се обезщетение в размер на 4 000 лева. Този размер е съобразен с конкретния случай и с общо приетите критерии за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Окръжният съд е законосъобразно е приел, че за смъртта на малолетния Р. Х. И. са били виновни освен длъжностните лица на Помощното училище, но с влязла в законна сила присъда е бил признат за виновен и осъден и водача на товарната кола, преминала през детето Д. Х. К. /вж. присъдата по н.ох.д. № 259/2005 г. на Ямболския окръжен съд и решение по в.н.о.х.д. № 8*6 г. на Бургаския апелативен съд/. Тъй като става въпрос за съпричиняване, решаващият съд е приел че общото обезщетение за претърпяните от бащата неимуществени вреди следва да бъде в размер на 19 000 лева- 15 000 лева е бил уважен иска срещу виновния водач на товарния автомобил плюс 4 000 лева присъдени по настоящето дело. Обезщетението за претърпените от непозволеното увреждане, вреди, правилно е определено общо и законосъобразно по настоящето дело искът е уважен в размер на 4 000 лева. Върховният касационен съд счита, че решението на Ямболския окръжен съд в отхвърлената част на иска, е обосновано, законосъобразно и при постановяването му не са допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила. Не са налице отменителните основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК и за това и на основание гореизложеното Върховният касационен съд