Решение № 6226 от 08.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3031/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационната жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Варна (ТП на НОИ - Варна) чрез гл. юрк. Костадинова, срещу Решение № 13903/11.12.2025 г., постановено по адм. д. № 1681/2025 г. на Административен съд (АС) - Варна, с което е отменено издаденото от касатора Решение № 2153-03-115/02.07.2025 г. и потвърденото с него разпореждане РО-5-03-01912650/19.05.2025 г. на ръководител по контрол на разходите на ДОО в ТП на НОИ – Варна. Наведени са касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, аргументирани с доводи за неправилност на извода на инстанция по същество за недоказаност на всички предпоставки за реализиране на имуществената отговорност по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. Иска се отмяна на първоинстанционното решение, постановяване на друго такова по съществото на спора, с което да се отхвърли оспорването срещу административния акт, претендират се разноски и при условията на евентуалност се възразява за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Ответниците по касационната жалба, А. Ц. К. и Ц. В. Г., чрез адв. К. - Корновска, в писмено становище оспорват основателността на жалбата, искат оставяне в сила на решението и присъждане на разноски. Прокурорът от ВКП дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е неоснователна. Пред АС – Варна е оспорено издаденото от касатора Решение 2153-03-115/02.07.2025 г., с което се потвърждава Разпореждане № РО-5-03-01912650/19.05.2025 г. на ръководител по контрол на разходите на ДОО в ТП на НОИ – Варна. Според фактическите установявания на инстанцията по същество въз основа на отмененото експертно решение (ЕР) № 91835/241/ 15.12.2022 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Света Анна“ АД – Варна, прието в състав: председател д-р А. Ц. К. и членове д-р Л. Х. Щ. (починала на 30.05.2024 г.) и д-р Ц. В. Г., и определената с него оценка на неработоспособността 50 % трайно намалена работоспособност (ТНР), дата на инвалидизиране (ДИ) 19.12.2022 г. и срок на инвалидността до 01.12.2025 г., на Р. М. Т. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 98, ал. 7 от КСО и чл. 30, ал. 2 от НПОС, считано от 19.12.2022 г., в размер на социалната пенсия за старост, тъй като цитираното ЕР е обжалвано от Медицинската комисия при ТП - Варна на НОИ пред НЕЛК. ЕР № 91835/241/15.12.2022 г. на ТЕЛК в цитирания състав е отменено с ЕР № 90721/067/11.05.2023 г. на НЕЛК (влязло в сила като неоспорено), след връщането на преписката за ново освидетелстване на основание чл. 95, ал. 1, т. 6 от КСО, изплащането на пенсията е спряно, считано от 31.05.2023 г. поради наличие на обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване. С ЕР № 91374/74/ 15.04.2024 г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД - Варна (влязло в сила като неоспорено) на Р. М. Т. са определени 40 % ТНР, ДИ 15.12.2022 г. и срок на инвалидността до 01.04.2027 г., поради което и съобразно чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „г“ от КСО, разпореждането, с което й е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, е отменено и е отказано отпускане на такава, тъй като ТНР е под 50 %. В мотивите на ЕР № 91374/74/15.04.2024 г. се сочи, че пациентката не представя „изисканите за второ мнение консулт с университетски кардиолог в ДКЦ „Света Марина“ изследвания ЕКГ Ехо КГ с принтирани ФИ и/или ЕКГ холтер запис ИБС САП при усилие ІІ ф.к." Със заповед от 17.03.2025 г. на ръководителя на ТП на НОИ-Варна е разпоредена частична ревизия във връзка с отменени актове на органи на медицинската експертиза, в които участват К. и Г.. Последвало издаване на акта за начет, с който те са задължени солидарно да възстановят сумата от 1725.58 лв. и лихви от 447.14 лв. по повод отмененото тяхно ЕР № 91835-241 от 15.12.2022 г. На 19.05.2020 г. ръководител на контрола по разходите на ДОО на основание чл. 110 КСО е издал разпореждане за възстановяване от двамата ответници по касация на сумата по цитирания акт за начет от 24.04.2025 г. При тази фактическа установеност първостепенният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен по материя, степен и място орган (чл. 110, ал. 3 вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. в) КСО), при спазване на изискванията за форма и съдържание. Съобразено е, че чл. 110 КСО урежда особена административна процедура по възстановяване на неправомерно изплатени разходи от фондовете на ДОО. Издаването на разпореждане се предхожда от съставяне на ревизионен акт за начет, чиято неразделна част са справки и анализи, представляващи негови мотиви - арг. чл. 23, ал. 2, т. 2 от Инструкция № 1/03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт (обн. ДВ бр. 28/2015 г.) на НОИ въз основа на законовата делегация по чл. 108, ал. 3 от КСО, а ревизионният акт за начет има функцията на мотиви на издаденото впоследствие разпореждане - допустим подход при действието на ТР № 16/31.03.1975 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд. Според АС - Варна съществена за спора е различната лекарска преценка от два колективни органа на медицинска експертиза на работоспособността за съществуването на ST депресия с касателство към диагностициране на [заличен текст] на освидетелстваната Т.. Изложеното е обусловило извод, че липсва една от кумулативните предпоставки на имуществена отговорност по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО - „нарушаване на нормативните разпоредби“ при издаване на решението на ТЕЛК. Решението е правилно. Не са налице наведените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът правилно е определил предмета на спора, изяснил е относимите към него и значими за разрешаването му факти и обстоятелства, приобщил е медицинското досие на освидетелстваната, съдържащо преписките по издаване на експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК, и след подробен и последователен анализ на доказателствената съвкупност е мотивирал извода си за незаконосъобразност на административния акт. Нормата на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО овластява контролните органи на НОИ да съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. От разпоредбата на чл. 105, ал. 2 от Закона за здравето, дефинираща ТЕЛК като структурни звена на лечебните заведения, към които са открити, следва, че при издаването на експертни решения лекарите от състава на ТЕЛК не действат като физически лица или юридически лица, а като колективен орган на медицинската експертиза. Това е така, доколкото чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО не предвижда възможност за ангажиране на това основание на отговорността на длъжностни лица и на административни органи по смисъла на § 1, т. 1 от АПК, към които се отнасят всички носители на административни правомощия, овластени въз основа на закон. В разглеждания случай осигурителните разходи по смисъла на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО се основават на чл. 98, ал. 7 КСО, която предвижда, че ако решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. Касае се за особена хипотеза на предварително изпълнение на административен акт, който не е влязъл в сила. Изплащането на личната пенсия за инвалидност в редуциран размер е осъществено на правно основание и затова осигурителните разходи за изплатената пенсия не са причинени пряко от отмененото експертно решение на органа на медицинската експертиза - ТЕЛК. В ЕР № 90721/067/ 11.05.2023 г. на НЕЛК е посочено, че постановеното от членовете на ТЕЛК ЕР № 91835/241/ 15.12.2022 г. се отменя поради съществени нарушения на чл. 62 и чл. 63, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ). Съобразителната част на решението на НЕЛК не съдържа констатация за допуснато от ТЕЛК конкретно нарушение на нормативни разпоредби, което е извън обхвата на професионалното им вътрешно убеждение. Не се спори, че заболяването на освидетелстваната е квалифицирано по част четвърта „Заболявания на сърдечно-съдовата система", раздел Първи „Органични сърдечни увреди", т. 2 от Наредба за медицинската експертиза - „Сърдечна недостатъчност от II ФК по НИХА" както в решението на ТЕЛК (отм.), така и в решението на НЕЛК. Съгласно чл. 62 НМЕ видът и степента на увреждането и степента на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на подробна клинична експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло. В чл. 63 НМЕ е предвидено, че установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно Приложение № 1. Отговорността по чл. 110, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 КСО се носи за вреди, които са причинени от отменени актове на ТЕЛК/НЕЛК, когато отмяната е поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. АС Варна с право е съобразил, че разглежданият случай сочи различна лекарска преценка от два колективни органа на медицинска експертиза на работоспособността за съществуването на ST депресия с касателство към диагностициране на [заличен текст] на освидетелстваната. Според ТЕЛК приложеното към заявлението холтермониторирано ЕКГ – допустим способ по раздел І на Практическите насоки по приложение на НМЕ за работната проба по оценка на коронарен резерв и за клинични форми на [заличен текст], освен ВЕТ, тредмил- при контраиндикации и ЕКГ, е достатъчно да обоснове ИБС, докато според интерпретацията на същите данни от НЕЛК е необходимо и допълнително изследване, за да се преценят коректно видът и степента на увреждане на сърдечно-съдовата система на Т., а именно провеждане на ВЕТ (стрес тест на колело с дозирано повишаване на натоварването под ЕКГ контрол и мониториране на артериалното налягане). Следователно различната оценка на ТЕЛК и на НЕЛК на проведеното холтермониторирано изследване на Т. се дължи на различен професионален опит и съответно различното вътрешно убеждение на лекарите от тези комисии относно съществуването на ST депресия според данните от холтермониторираното изследване. Тази конкретика не сочи да е допуснато нарушение на процесуални правила при издаване на ЕР. Резултатите от клиничното изследване се тълкуват по различен начин от ТЕЛК и НЕЛК. Именно поради това в мотивите на ЕР на НЕЛК няма твърдение за неспазване на конкретно процесуално задължение от ТЕЛК, не се твърди игнориране доказателства или неглижиране на такива. Нормативно установената в чл. 110, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 КСО отговорност на органите на медицинската експертиза на работоспособността е израз на целта на законодателя да се избегнат щети на ДОО вследствие на нарушения при извършване на медицинската експертиза извън рамките на професионално вътрешно убеждение. По изложените съображения касационният съдебен състав приема, че решението на АС - Варна не е засегнато от наведените в касационната жалба отменителни основания и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно заявеното искане на адв. Д. Корновска за осъщественото процесуално представителство на ответниците по касационната жалба – А. Ц. К. и Ц. В. Г. при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв., следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в общ размер на 400 евро, по 200 евро по всеки от договорите за правна защита и съдействие от 28.04.2026 г. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,