Решение № 8632 от 14.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9876/2014 г.

Решение № 8632 от 14.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9876/2014 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Рангел Даяров" против решение № 1181 от 10.05.2014 г., постановено от Административния съд -Пловдив по адм. д. № 2140/2013 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 6-Z13-378/10.07.2013 г. на кмета на район Тракия - Община Пловдив. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на ответника разноски по делото в размер на 150 лева. Поддържаните касационни основания са неправилно приложение на материалния закон, допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и отмяна на обжалваната заповед, а при условията на евентуалност връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на административния съд. Претендират се разноски. Ответникът - кметът на район "Тракия" при Община Пловдив не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното: Предмет на обжалване пред административния съд-Пловдив е била заповедта, индивидуализирана по-горе, с която на осн. чл. 80, ал. 1 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, изм. и доп. с решение 73, взето с Протокол № 8 от 17.03.2011 г. на Общински съвет-гр. Пловдив във вр. с чл. 65, ал. 2 вр. с ал. 1 от Закона за общинската собственост и във връзка с констативен акт № 3 от 4.07.2013 г., е наредено да се изземе от ЕТ "Рангел Даяров", част около 205 кв. м. от ПИ с идентификатор 56784.540.81, представляващ УПИ IV-575- обществено обслужване, спортни дейности, кв. 1, по плана на "ВСИ-МО" в ж. р. "Тракия" върху която са разположени 2 бр. павилиони, маси за открито сервиране и ограда без правно основние. Съдът е отхвърлил жалбата срещу заповедта, приемайки, че имотът е публична общинска собственост, за който жалбоподателят е имал договор за наем с Община Пловдив, сключен на 1.09.01 г. със срок - до провеждане на търг, конкурс, концесия. Съдът е преценил договора като нищожен, тъй като е сключен в нарушение на императивни разпоредби на ЗОС - аргумент от чл. 14, ал. 7 от ЗОС и чл. 14, ал. 2 от същия закон. Съдът е изложил становище, че дори договорът да не се прецени като нищожен, то е изтекъл срокът му към момента на обжалваната заповед, тъй като договорът не е можело да бъде сключен за повече от 5 години. Съдът е продължил в разсъжденията си, че дори да се приеме, че договорът е сключен за максималния срок от 10 г. той е прекратен на 1.09.11 г. Съдът е посочил, че в конкретния случай, нормата на чл. 236 от ЗЗД е неприложима, предвид разпоредбата на чл. 14, ал. 7 ЗОС. Въз основа на тези съображения, съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 65, ал. 1 ЗОС. Съдът е подчертал, че като последица от изземването на терена, преместваемите обекти, разположени върху него следва да бъдат премахнати по реда на чл. 57а от ЗУТ, което е извън предмета на производството, образувано пред него. Съдът е преценил обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган, в необходимата форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и при правилно прилагане на материалния закон. Съдът е отхвърли като неоснователно възражението на жалбоподателя, че ползва по-малка площ от посочената в заповедта, преценявайки този въпрос като ирелевантен за спора и като невярно твърдението. Настоящият съдебен състав преценява обжалваното решение като правилно. Съдът е извършил правилна преценка на относимите към спора факти и обстоятелства въз основа на които е формирал обосновани изводи. Относими обстоятелства към спора, които е следвало да бъдат изяснени са - общинска собственост ли е иззетия имот и ползва ли се той от жалбоподателя на валидно правно основание към датата на издаване на заповедта. Съдът обосновано е приел, че имотът е публична общинска собственост, тъй като по делото е представен акт за публична общинска собственост за процесния имот. Съдът е мотивирал подробно извода си, който е верен, че към датата на процесната заповед имотът се е ползвал от жалбоподателя, без правно основание. Тези обстоятелства са достатъчни, за да се приеме, както е направил и административният съд, че е налице хипотезата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС. Съдът не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на събраните по делото доказателства вкл. и в тяхната съвкупност и е приложил правилно материалния закон. Решението е правилно и следва да се потвърди. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд