Решение № 13096 от 4.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6872/2014 г.

Решение № 13096 от 4.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6872/2014 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Марин Василев Маринов, Мая Кръстева Маринова и Петър Неделчев Цветков - и тримата от гр. Свищов, чрез пълномощника им адв. Момчил Иванов, срещу решение № 118 от 11 април 2014 г., постановено по адм. д. № 253/2013 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата им против заповед № ДК-02-СЦР-7/12 февруари 2013 г. на началника на РДНСК - Северен централен район. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - началникът на РДНСК - Северен централен район, не е заявил становището си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Велико Търново е образувано по жалба на Марин Василев Маринов, Мая Кръстева Маринова и Петър Неделчев Цветков срещу заповед № ДК-02-СЦР-7/12 февруари 2013 г. на началника на РДНСК - Северен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Пристрояване от източната страна на хотел "Перун"-стара страда", находящ се в поземлен имот с идентификатор 65766.401.1 по кадастралната карта на землището на гр. Свищов, м. Паметниците. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, водещи до отмяната й, поради което е отхвърлил подадената жалба. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото и от заключенията на двете съдебно-технически експертизи е установено, че в периода 2005 - 2012 г. е извършено строителство на пристройка от източната страна на хотел "Перун"-стара страда", предназначена за съблекалня и две тоалетни. Установено е също така, че за извършеното строителство не е издавано строително разрешение. Процесната пристройка е напълно завършена и представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. При тези данни изводът на административния съд, че в случая е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е законосъобразен. Неоснователно е възражението на касатора относно компетентността на органа, издал заповедта за премахване на строежа. Това възражение е поддържано и пред инстанцията по същество, която обосновано е приела, че административното производство е започнало през м. август 2012 г., когато е съставен констативен акт от органите на РДНСК. С този акт - обратно на изложеното в касационната жалба, е поставено началото на административното производство по премахване на установения незаконен строеж. Към този момент е в сила разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, в редакцията, изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г., съгласно която началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице, както е в случая, издава заповед за премахване на незаконни строежи или части от тях. Одобреното по време на административното производство изменение на Закона за устройство на територията, в сила от 26 ноември 2012 г., не се е отразило на валидността на издадената заповед, доколкото с § 126 от ПЗР на ЗУТ е предвидено, че започналите до влизането в сила на изменението производства по премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория включително, се довършват по досегашния ред. В тази връзка обстоятелството коя категория е незаконния строеж не оказва влияние върху компетентността на органа, издал заповедта за премахване. Неоснователно е и възражението на касаторите относно търпимостта на строежа. Предвид установеното време на изграждането му строежът не е търпим, както е приел и административният съд. В оспореното решение е направен подробен анализ на доказателствата по делото, в т. ч. и на свидетелските показания, въз основа на който обосновано е прието времето на извършване на незаконния строеж. Показанията на двамата разпитани но делото свидетели са обсъдени от първоинстанционния съд, който не ги е кредитирал, за което е изложил подробни съображения. Липсват каквито и да било данни незаконният строеж да е извършен преди 2000 г. Това впрочем не променя съществено изводите относно търпимостта на строежа, доколкото той не е бил деклариран съобразно изискванията на § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ. Последното възражение на касаторите касае обосноваността на оспореното решение. Това възражение също е неоснователно. Обратно на изложеното в жалбата, липсата на разглеждане на предпоставките за търпимост на строежа в административния акт, не е основание за отмяната му. Действително, разпоредбите на § 16 от ПР на ЗУТ и на § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ са императивни. Административният орган е длъжен да разгледа тези предпоставки и да направи извод относно търпимостта на строежа, но липсата на такова обсъждане само по себе си не е основание за отмяна на административния акт. Последният подлежи на отмяна само в случаите, в които са били налице предпоставките за търпимост. С оглед горното и предвид липсата на релевираните основания за отмяна на решение, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,