Решение № 378 от 9.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 41/2008 г.

Решение № 378 от 9.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 41/2008 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Маргарита Никифорова Николова от гр. София, починала в хода на производството и на нейно място са конституирани правоприемниците й Колю Христозов Николов, Калина Колева Иванова и Христо Колев Николов, всички от гр. София, срещу решение от № 227, без дата от 2007 г., по адм. д. № 2539/2005 г. на Софийски градски съд, административно отделение, IIIж състав, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени Заповед № ДК-23-266/28.06.2005 г. на в-ка на Столична РДНСК. Ответниците Столична РДНСК и физическите лица не са изразили становища. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение градският съд, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ отхвърлил жалбата на Маргарита Никифорова Николова срещу Заповед № ДК-23-266/28.06.2005 г. на н-ка на Столична РДНСК, с която на основание чл. 224, ал. 6, във връзка с ал. 1, т. 3 и 4 ЗУТ, е наредено спирането на всички видове строително-монтажни работи на строеж "двуетажна пристройка към съществуваща жилищна сграда", находяща се в УПИ ХIV-287, 286, кв. 12 по плана на гр. София, м. "Илиянци". За да постанови решението си съдът приел, че при издаването на заповедта са спазени административнопроизводствените правила и че не противоречи на материалноправни разпоредби, поради което е законосъобразна. Решението е правилно. Безспорно установено по делото, включително и от заключението на вещото лице, неоспорено от страните и прието от съда, е, че жалбоподателката извършва строителство на двуетажна пристройка към съществуваща жилищна сграда с предназначение - стълбищна клетка за достъп до 3-ти етаж на сградата, със застроена площ около 16 кв. м., изпълнена от носеща стоманобетонна конструкция, външни ограждащи стени, монтирана дограма и вътрешна мазилка. Това строителство се извършва без одобрени проекти и издадено разрешение за строеж в УПИ ХIV-287, 286, кв. 12 по плана на гр. София, м. "Илиянци", с административен адрес ул. "Махония" № 25. Тези факти и обстоятелства са констатирани с акт № 18/28.05.2005 г., които не са оборени с други доказателства, събрани в хода на съдебното производство, а са потвърдени от заключението на вещото лице. С оглед на това правилно градският съд е приел, че издадената заповед въз основа на констатираните факти и обстоятелства с посочения акт е законосъобразна. Началникът на Столична РДНСК е в правомощията си, дадени му със Заповед № 673/28.07.2003 г. от н-ка на ДНСК да издаде процесната заповед, с която спира извършването на строително-монтажните работи, извършвани без строителни книжа, на посочените правни и фактически основания в заповедта. Правилно е прието, че представеното по делото Разрешение за строеж № 18/1998 г., издадено на наследодателя на жалбоподателката, че то не касае процесния строежи няма отношение към законосъобразността на процесната заповед. Като се има предвид изложеното правилно е приложен материалния закон, решението е обосновано, като съдът е обсъдил всички имащи значение за спора факти и обстоятелства, а твърдяната в касационата жалба непълнота на доказателства не е касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението. Представените писмени доказателства в касационното производство не водят до други правни изводи, освен тези, направени от градския съд. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК