Решение № 5758 от 19.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 48/2020 г.

Решение № 5758 от 19.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 48/2020 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по чл. 160, ал. 6 ДОПК във вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП, против решение № 2189/14.11.2019 г., постановено по адм. д. № 1463 по описа на Административен съд-Варна за 2019 г. В касационната жалба се сочи касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 АПК, съставляващо неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Развити са подробни съображения за наличие на предпоставките по чл. 177 ЗДДС за ангажиране отговорността на ревизираното лице. Касаторът моли за отмяна на решението на АС-Варна, с което е отменен ревизионният акт. Претендира присъждане на направените по делото разноски в двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – "Техник Енерджи" ЕООД, чрез адв. Георгиева, в писмени бележки и в становище по съществото на спора, оспорва основателността на касационната жалба. Претендира присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция. Представителят на ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Пред Административен съд-Варна, предмет на съдебна проверка за законосъобразност е бил Ревизионен акт № 03000318003659-091-001/11.02.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 55/7.05.2019 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП, с който е ангажирана солидарна отговорност по чл. 177 от ЗДДС на "Техник Енерджи" ЕООД за данък върху ДДС, дължим за данъчен период м. 8. 2016 г. в размер на 584 644. 506 лв. и лихва - 142 762, 11 лева по доставка, извършена от "Булминерал" АД, правоприемник на "Булминерал" ООД по фактура № 621/10.08.2016 г. Първоинстанционният съд е установил пълно и безспорно фактическата обстановка по спора. Релевантните по спора факти и обстоятелства са следните: Фактура № 621/10.08.2016 г. е издадена от доставчик "Булминерал" АД и получател – РЛ, и е с предмет – доставка на недвижим имот, като прехвърлянето на собствеността е извършено с Нотариален акт за покупко-продажба № 19/10.08.2016 г. Заплащането на продажбата на недвижимият имот е извършено чрез прихващане на основание чл. 103 и сл. от ЗЗД, като посочената продажна цена в нотариалния акт в размер на 3 507 867 лева се прихваща със задълженията на продавача "Булминерал" АД към купувача "Техник Енерджи" ЕООД в размер на 3 561790, 53 лв., както следва 2 606 154, 78 лв. - по силата на договор за прехвърляне на вземане от 10.08.2016 г., сключен между "Иса-сервиз" ООД /цедент/ и "Техник Енерджи" ЕООД /цесионер/; 955 635, 75 лв. - по силата на договор за прехвърляне на вземане от 5.04.2016 г., сключен между "Минерал Вессел" С. А. /цедент/ и "Техник Енерджи" ЕООД /цесионер/. Безспорно е, че данъкът /ДДС/ не е внесен по сметка на бюджета от "Булминерал" АД, въпреки че сделката и издадената фактура е отразена счетоводно от дружеството за данъчен период м. 08.2016 г., за което е подадена и СД по ЗДДС на 14.09.2016 г. Имотът, предмет на процесната сделка, е закупен от "Джи Трейдинг Интернешънъл" ЕООД с нот. Акт от 18.08.2016 г. С ревизионният акт е ангажирана солидарната отговорност на РЛ за задълженията на "Булминерал" АД за заплащане на невнесен ДДС в размер на 584 644, 50 лв. и съответните лихви по фактура № 621/10.08.2016 г., за която сума ревизираното дружество е ползвало право на приспадане на данъчен кредит. Приходните органи са приели от субективна страна, че РЛ е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, позовавайки се на обстоятелството, че заплащането по процесната сделка е извършено чрез прихващане – без ефективно разплащане с парични средства, разгледано кумулативно с обстоятелството, че И. Стоянова е запозната с финансовите затруднения на "Булметал" АД, както и е направено позоваване на разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1 и т. 2, пр. второ ЗДДС, установяваща презумпция за знанието, когато данъкът не е внесен и заобикаляне на закона с облагаемата доставка. За да отмени РА, с който е ангажираната солидарна отговорност по реда на чл. 177 ЗДДС, административният съд е приел, че РА е издаден при спазване на процесуалните правила и изискванията за действителност. Приел е, че съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 ЗДДС, регистрираното лице - получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Относно доказателствената тежест съдът е приел, че РА е издаден по реда чл. 117-120 ДОПК, поради което в доказателствена тежест, при условията на пълно доказване е върху приходните органи за установяване наличието на предпоставките по чл. 177 ЗДДС, водещи до ангажиране по изключение на отговорност на трети лица. На следващо място съдът е приел, че не е налице кумулативно необходима предпоставка за ангажиране отговорността на РЛ по чл. 177, ал. 2 ЗДДС, а именно – не е установено от приходните органи, че РЛ е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен. Счел е, че не е налице и хипотезата, при която е установена презумпция за знание по чл. 177, ал. 3, т. 2, предл. второ ЗДДС – облагаемата доставка, заобикаля закона. Съдът приема, че фактът на наличие на разплащане чрез прихващане, както и твърдяното обстоятелства във връзка с непълно изплащане от страна на РЛ на задълженията към цедентите "Минерал Вессел" С. А. и "Иса-сервиз" ООД по договорите за прехвърляне на вземане, както и обстоятелствата, че независимо, че вземането на "Иса сервиз" ООД към "Булминерал" АД е прехвърлено с привилегиите, обезпеченията, вкл. с учредената като обезпечение договорна ипотека и върху процесния недвижим имот с идентификатор 06286.501.679 не обосновават, нито разгледани поотделно, нито в съвкупност, извод за наличието на факти, сочещи на знание у "Техник Енерджи" ЕООД и в частност знание от И. Стоянова, че данъкът по сделката от 10.08.2019 г. няма да бъде внесен. Прието е от съда, че не са установени обективни обстоятелства, които да сочат безспорно, че действителните отношения между "Булминерал" АД и "Техник Енерджи" ЕООД надхвърлят рамките на обичайните делови отношения между доставчик и получател на доставки. За недоказано е прието твърдението на органите по приходите за знание на И. Стоянова за финансовото затруднения на "Булметал" АД. Административният съд е приел, че ответникът не се е справил с доказателствената тежест и по отношение установяване факта на заобикаляне на закона, а именно че с процесната сделка – продажба н недвижим имот се цели извеждане на имота от патримониума на "Булминерал" АД и от неговата маса на несъстоятелността, с което се възпрепятства удовлетворяването на вземанията на кредиторите му. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно постановено. Така направените изводи от първоинстанционния съд са обосновани и законосъобразни и изцяло се споделят от касационната инстанция, която в изложението си и на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към мотивите на АС-Варна. По направеното в с. з. от представителя на ВАП искане за спиране на настоящето производство, настоящият съдебен състав намира, че образуваното пред ВАС тълкувателно дело № 7/2019 г., един от поставените въпроси по който е "Обхватът на солидарната отговорност по чл. 177 от ЗДДС включва ли и задължения за лихви за забава върху дължимия и невнесен данък от друго лице?" не е от значение за правилното решаване на настоящето производство. Направените изводи от съда относно валидността на акта, относно правната квалификация и разпределението на доказателствената тежест в процеса, са обосновани и законосъобразни. Фактическата обстановка е установена пълно от съда по гореописания начин и не се налага приповтаряне на релевантните факти и обстоятелства. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 ЗДДС, регистрираното лице - получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Според ал. 2 солидарната отговорност се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117-120 ДОПК. Съгласно ал. 3, за целите на ал. 2 се приема, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно следните условия: 1. Дължимият данък по ал. 1 не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид, и 2. Облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната. Доказателствената тежест за установяване на знанието, е върху приходните органи, които при условията на пълно и главно доказване следва да установят същото. При действие на презумпцията за знание по ал. 3 на чл. 177 ЗДДС доказателствената тежест за оборването й се прехвърля върху ревизираното лице, но само когато, отново при условията на пълно и главно доказване, приходните органи установят наличието на една от алтернативно изискуемите предпоставки за действие на презумпцията – по т. 2 на чл. 177 – облагаемата доставка да е привидна или да заобикаля закона или да е на цена, значително отличаваща се от пазарната. Изводът е, че единствено и само при установено знание на получателя или задължение за знание на същия, че данъкът няма да бъде внесен от неговия доставчик, е допустимо да се ангажира отговорността на получателя за заплащане на данъка. В разпоредбата на чл. 177 ЗДДС е установен особен вид солидарна отговорност, представляваща изключение от правилото, че данъкът се дължи от доставчика, поради което текстът на разпоредбата следва да се тълкува стриктно. Съвкупната преценка на доказателствата по делото не установява знание у получателя или задължение за знание, че данъка по процесната доставка няма да бъде внесен. В случая това, че И. Стоянова е управител и представляващ на "Техник Енерджи" ЕООД и същевременно е съдружник в "Иса-сервиз" ООД не обуславя извод за наличие на обективен факт, сочещ знание за невъзможност "Булминерал" АД да заплати дължимия ДДС по процесната по делото доставка. Фактът, че плащането е извършено чрез способи на прихващане също не налага на извода, че лицето е знаело или е можело да знае, че данъка няма да бъде внесен от доставчика. Разплащането по доставката не е елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 177 от ЗДДС, а прихващането по аргумент от чл. 103-105 от ЗЗД е един от способите за погасяване на задълженията на длъжника, като сам по себе си изборът не обуславя пряк извод за наличие на изследвания субективен елемент – знание. Такова знание не произтича и от липсата на цялостно плащане по договорите за прехвърляне на вземане от 5.04.2016 г. и 10.08.2016 г. Приходните органи са установили извършени плащания в размер на 511 954. 61 лв. по договора за прехвърляне на вземания от 5.04.2016 г., а по договора за прехвърляне на вземания от 10.08.2016 г. са платени 23 500 лева. Следва да се вземе предвид, че в договорите за цесия са регламентирани срокове. Отделно от това неизпълнението на задължението за плащане на цена на цесията, което е облигационно задължение не може да е в корелация със знанието, че ДДС по процесната сделка няма да бъде платен. Заобикаляне е налице, когато посредством предвидени от закона способи се постига неправомерен резултат. Касационният съд споделя извода на първоинстанционния съд, че сделката по процесната фактура не е насочена към заобикаляне на закона и постигане по този начин на един правно забранен резултат, а именно изваждане на имота от патримониума на "Булминерал" АД и от масата на несъстоятелността, възпрепятстващо удовлетворяването на вземанията на кредиторите. В случая производството по несъстоятелност на "Булминерал" АД е открито с решение № 149/27.02.2018 г. на Окръжен съд Варна по търг. д. № 1271/2016 г. т. е 1 г. и 6 месеца след осъществяването на процесната сделка за покупко-продажба на недвижим имот. Относно предявеното вземане на кредитор на "Техник Енерджи" ЕОО следва да се вземе предвид разпоредбата на чл. 685, ал. 1 от ТЗ, според която кредиторите предявяват писмено своите вземания пред съда по несъстоятелността в срок до един месец от вписването в търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Законосъобразен е и съобразен с доказателствата по делото е изводът, че неправилно приходните органи са приели, че спорната сделка е сключена с цел извеждане на недвижимия имот от масата на несъстоятелността на "Булминерал" АД. В този смисъл не е налице предпоставката за презумпция на знание по т. 2 на чл. 177, ал. 3 ЗДДС. Обосновани са изводите на съда за неустановеност на знание на РЛ и/или на неговия представител И. Стоянова, че данъкът по процесната фактура няма да бъде внесен. Пълно е доказването, при което се създава сигурно убеждение за истинността на фактическото твърдение, в случая – за знание на представителя на РЛ, че данъкът по процесната фактура, по която дружеството е получател няма да бъде внесен от доставчика - "Булминерал" АД. Касационният съд намира, че събраните в тази връзка доказателства като недостатъчни и противоречиви, не са годни да създадат подобно убеждение. Релевантният момент, към който следва да се налице знание е най-късно издаването на фактурите, т. е. м. 08. 2016 г. Преки доказателства в горния смисъл не са събрани по делото. За този период или преди него няма събрани данни за свързаност между юридическите лица, техните представляващи, управители и собственици по смисъла пар. 1, т. 3 ДР ДОПК. Наведените доводи на приходните органи не съответстват на установеното фактическо и правно положение. Няма данни в същия период или непосредствено преди него "Булминерал" АД да е имал затруднения или други задължения, вкл. и публични, което да е станало известно на РЛ. В тази връзка е от значение, че не са налице данни за свързаност между собствениците на капитала на всяко от дружествата. Изводът е, че и знание по смисъла на чл. 177, ал. 2, предл. първо ЗДДС, не е доказано. Като е достигнал до същия краен извод административният съд е постановил обосновано решение. Обосновани и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд за неустановеност на всички елементи от фактическия състав на чл. 177 ЗДДС за ангажиране на солидарната отговорност на РЛ. Решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед резултата по делото, доказателствата за направени разноски-/Анекс от 25.02.2019 г. към договор за правна защита и съдействие от 6.03.2018 г. и фактура № 855/19.03.2019 г./ и предвид отправеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъди сума в размер на 5883, 60 лв. за разноски – адвокатско възнаграждение в касационната инстанция. Останалите приложените фактури № 710 и № 737 са от дати от 22.03.2018 г. и 3.05.2018 г., т. е преди издаване на оспорения ревизионен акт. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, Върховният административен съд, състав на осмо отделение