Решение № 5216 от 30.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 15076/2018 г.

Решение № 5216 от 30.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 15076/2018 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на адв. И. Нанев, в качеството му на процесуален представител на Н. Е., управител на "ММ-Плюс" ЕООД, срещу решение № 6370 от 02.11.2018 г. по адм. дело № 5509 по описа за 2018 г. на административен съд - София град. С него е отхвърлена жалбата му срещу решение № 000030-5835 от 11.05.2018 г. на Държавната комисия по хазарта. В касационната жалба са развити съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на закона и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. Не се претендира присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - Държавната комисия по хазарт оспорва същата като неоснователна чрез юрисконсулт Р. Димитров и с възражение по реда на чл. 213а от АПК. Претендира присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд - София град е било решение № 000030-5835 от 11.05.2018 г. на Държавната комисия по хазарта. То е постановено на основание чл. 22, ал. 1, т. 1, чл. 86, ал. 1, т. 9, във връзка с чл. 44, ал. 1 от Закона за хазарта (ЗХ) и с него е отнет дадения с решение № 000030-2306/09.03.2018 г. на "ММ-Плюс" ЕООД лиценз за организиране на хазартни игри. В мотивите на обжалваното решение подробно е изложена фактическата страна по спора, а именно по провеждане на административното производство, в резултат на което е постановен оспорения административен акт. По делото не е бил спорен факта, че то е започнало по повод сигнал с вх. № 886/26.03.2018 г. от зам. директора на ОД на МВР-гр. Пазарджик, както и че търговското дружество е собственик на недвижим имот (нот. акт № 74/05.04.2013 г.) в гр. Белово, с адм. адрес ул. "Освобождение" № 60. Той представлява самостоятелен обект за спортна и развлекателна дейност, съгласно издадена скица, като съгласно одобрен архитектурен проект и разрешение за ползване е с предназначение: зала за хазартни игри, с площ от 49. 20 кв. м., със съответните идеални части от изба, общите части на сградата и правото на строеж. Посоченият сигнал е по повод нарушение на изискването за отстояние от училища и домове за деца, лишени от родителски грижи. От фактическа страна това е и основният спорен момент за отстоянието от главния вход на посочения обект до входа на училище "А. Иванов - Чапай" в гр. Белово. По повод на същия по делото е изслушана съдебно-техническа експертиза. От правна страна съдът е обсъдил приложимите правни разпоредби, като е обосновал извод за законосъобразност на издадения административен акт. Той изрично е посочил, че е издаден от компетентен орган, в кръга на дадените му съгласно чл. 22, ал. 1 от ЗХ правомощия. При издаването му са спазени изискванията за форма на акта, като не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е направил и преценка за материална законосъобразност на акта, като и издаден в съответствие с целта на закона. От правна страна основният спорен момент е реализиране състава на чл. 44, ал. 1 от ЗХ, според която разпоредба игралните зали и игралните казина не могат да отстоят на по-малко от 300 метра от училища по смисъла на Закона за предучилищното и училищното образование, както и от домове за деца лишени от родителски грижи, освен ако се намират в хотели, категоризирани с категория четири или пет звезди. Посоченото изключение по спора не е налице. При формиране на извода си първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и доказателствени средства, като е направил съпоставка на същите с оглед на правнорелевантния факт, а именно размерът на отстоянието между главния вход на процесния обект и северния вход на училището. При издаване на удостоверението за лиценза и при отнемането му с процесното решение, административният орган се е позовавал на удостоверения за извършване на измерване и контролно измерване, като същите са изготвяни при спазване на изискванията на Наредбата за правилата, начините, техническите способи и изискванията за измерване на отстояние по чл. 44 от ЗХ. Освен това се констатира, че измерванията следва да са осъществявани от правоспособни лица, вписани в регистъра на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, съгласно чл. 2 от нея, като в тази норма е определен и начинът на измерване, а именно по най-прекия пешеходен път. Административният съд е кредитирал заключението на съдебния експерт, като изрично се установява, че той е осъществявал графично измерване и такова на място. Конкретно това е станало от входа на игралната зала до северния вход на училището, като най-краткият пешеходен път преминава през съществуваща пешеходна пътека на кръстовището на бул. "Освобождение" и бул. "Юндола". При това съдът е обосновал извода за кредитиране на съдебното заключение и с анализ на чл. 2, ал. 4 от посочената наредба относно измерване на прекия пешеходен път, както и на чл. 21, ал. 2, т. 2, ал. 3, т. 3 от Наредба № 2/17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка. Така измереното разстояние е 233. 74