Решение № 17314 от 20.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5590/2013 г.

Решение № 17314 от 20.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5590/2013 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Дионисий" ЕООД - гр. Лом срещу решение № 88/28.02.2013 г., постановено по адм. дело № 1206/2012 г. по описа на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 121200445/30.07.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 603/16.11.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП за отказано право на дружеството на данъчен кредит в размер на 18 741,19 лв. и лихви - 1 156,43 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора не е установено по време на ревизията, че по доставките от "Трифена" ЕООД и "Дони МП" ЕООД да е извършена данъчна измама, за която касаторът да е знаел или е трябвало да знае и затова според практиката на Съда на Европейския съюз следва да се признае правото на данъчен кредит - решения по съединени дела С-80/11 и С-142/11, както и решение по дело С-324/11. Касаторът се оплаква, че нито приходните органи, нито съдът са анализирали събраните по делото доказателства, като съдът е възпроизвел в решението си твърденията на решаващия орган, без да разгледа направените възражения и наличните доказателства. Касаторът е изложил оплаквания, че неправилно и нелогично в допълнение към фактурата се изискват други частни документи, които да удостоверяват факта на предаване на стоките, както и изискваното от приходните органи и от съда документи, касаещи предаване на конкретни работници на стоките и използването им не само, че не са нормативно изисквани, а съставянето им дори не произтича от обичайната практика. Касаторът сочи и практика на Върховния административен съд с твърдения, че съобразно практиката на СЕС на получателя следва да се признае правото на данъчен кредит дори, когато не притежава други документи, освен фактурата за доставката, нито е длъжен да доказва дали доставчикът е могъл да я осъществи. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са изложени в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и се иска присъждане на всички направени по делото разноски. Ответникът по касационна жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП чрез депозирания по делото писмен отговор от юриск. Мариан Иванов я оспорва. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд правлино е установил фактическата обстановка по делото. По фактурите, издадени от "Трифена" ЕООД е приел, че са свързани с извършване на услуги по бране, дисковане, култивиране, окопаване, зимно загребване и продълбочаване, а от "Дони-МП" ЕООД доставка на минерален тор. По тези фактури касаторът е упражнил правото си на данъчен кредит, който не е бил признат от приходните органи, а впоследствие и от съда поради недоказване реалността на доставките по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Според съда наличието на фактури, които са осчетоводени не е достатъчно, за да се установи реалното осъществяване на процесните доставки. По доставките от "Трифена" ЕООД съдът е обсъдил в решението си, че е установено от изисканата от приходните органи информация от Областна дирекция "Земеделие", че жалбоподателят е декларирал засадени винени лозя на площ от 102,9726 хектара и намерения за засаждане на винени лоза на площ от 31,1557 хектара. Съдът е направил извод въз основа на тази информация, че реално няма как да обработва по-голяма площ, от тази която е декларирал като действително обработвани площи, поради което и агротехническите мероприятия не може да се извършат върху по-голямата площ. Според съда доказателства, на какво се дължи тази разлика не са ангажирани от жалбоподателя, както и за това, че тези мероприятия са изпълнени. Осчетоводяването на фактурите при доставчика според съда не е достатъчно, за да се приеме, че на получателя по доставките се дължи данъчен кредит. При липса на индивидуализация на обработваните площи, тяхното местонахождение, кога са извършени агротехническите мероприятия и от кои и колко работници, не може по категоричен начин да се обоснове реалност на доставките. От представения договор с подизпълнител "Делийвъри груп" ЕООД според съда не се установява, че действително е изпълнен. Съдът е обсъдил представения приемателно-предавателен от 19.11.2011 г., който е бил оспорен от приходната администрация, но жалбоподателят не е ангажирал доказателства, върху който пада доказателствената тежест с оглед изискването при оспорване на документ - чл. 193 ГПК. Въпреки това съдът е приел, че дори да се включи протокола в доказателствения материал, то само него не се установява извършване на агротехническите мероприятия, които са фактурирани. За доставката на минерален тор от "Дони-МП" ЕООД, съдът възприел констатациите на ревизионния акт, че не е доказана реалността на доставката. За документите за транспортиране на стоката, съдът е счел, че с тях не се доказва транспортирането. Според съда не е установено и реалното предаване на процесната тор, поради което не е доказана реалността на същата съгласно чл. 6, ал. 1 ЗДДС и затова е приел, че законосъобразно приходните органи с ревизионния акт са отказали правото на данъчен кредит. Съдът е изложил мотиви, че липсват документи, които да удостоверят предаване реално на стоката - минерален тор от "Дони-МП" ЕООД на "Дионисй" ЕООД, а фактически от работници на друг правен субект, свързано лице с жалбоподателя "Винарна Поломие 1959" ЕООД и за което се твърди, че е извършил транспортирането на стоката. Обжалваното решение е правилно постановено. За доставките от "Трифена" ЕООД. Този доставчик е фактурирал на касатора агротехнически услуги като бране на грозде с фактура № 43/19.11.2011 г. и дисковане, култивиране, окопаване, зимно загребване и продълбочаване с фактура № 44/30.11.2011 г. Няма спор по делото, че касаторът и "Трифена" ЕООД са сключили договор за извършване на описаните по-горе агротехнически мероприятия, които представляват доставка на услуга за целите на данъчното облагане - чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Наличието на договор и издадена въз основа на нея фактура доказва само, че между страните по уговорената доставка са възникнали облигационни правоотношения, но те не са доказателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗДДС за реалното извършване на услугата за да се приеме, че получателят по доставката законосъобразно е упражнил правото на приспадане на платения от получателя на неговия доставчик ДДС, който той приспада като данъчен кредит - чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 във връзка с чл. 9 ЗДДС. Представените с ревизионната преписка приемателно-предавателни протоколи от 19.11.2011 г. и 30.11.2011 г. в първото по делото заседание пред първоинстанционния съд на основание чл. 193 ГПК са оспорени от процесуалния представител на приходната администрация. Съдът в това съдебно заседание не е открил производство по оспорване, а е дал възможност на "Дионисий" ООД да вземе становище по оспорването и да заяви дали ще се ползва от оспорените документи, като съдът е приел, че с оглед становището на дружеството в следващото съдебно заседание ще се произнесе с нарочно определение за откриване на производство по чл. 193 ГПК. Такова нарочно определение обаче не е било постановено в следващото съдебно заседание, тъй като "Дионисий" ООД не се е явил и поради неявяване на дружеството-жалбоподател и неизразяване на становище, съдът правилно е приел, че след като не е заявено, че ще се ползва от доказателствата, които е представил и които се оспорват от приходната администрация съгласно чл. 193, ал. 2 ГПК, то с определение първоинстанционният съд е изключил от доказателствата по делото документите, по отношение на които е било направено оспорване. Правилно съдът е приел, че липсва индивидуализация на обработваните от "Трифена" ЕООД площи, тъй като освен лозови масиви, в които е договорено да се осъществят агротехническите услуги, ревизираното дружество е притежавало и други обработваеми площи, засети с други култури. Наличието на договор с подизпълнител "Деливийвъри груп" ЕООД не може да се обвърже с договореностите между "Дионисий" ЕООД и "Трифена" ЕООД, тъй като договореностите с "Деливийвъри груп" ЕООД са от 01.04.2011 г., а този между ревизираното дружество и "Трифена" ЕООД е от 29.05.2011 г. При това положение, не може да се приеме, че "Деливийвъри груп" ЕООД е подизпълнител на "Трифена" ЕООД относно процесните агротехнически услуги на последния с ревизираното дружество. За доставката от "Дони-МП" ЕООД. От този доставчик е издадена фактура № 7257/11.10.2011 г. за доставка на минерален тор с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв., като количеството тор, отразено във фактурата е 6250 кг. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че наличието на фактура не доказва реалното изпълнение на доставката по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, тъй като за да се докаже успешно тази реалност, следва да са налице убедителни доказателства за предаване на стоката, като се има предвид, че се касае за родовоопределени стоки по смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на решаващия съд, че наличието на плащане по банков път не е доказано, че касае конкретната фактура. Това е така, защото в представения банков документ от 17.01.2012 г. е отразена сума от 10 300 лв., а конкретната стойност по издадената фактура е 4 000 лв. и от него по никакъв начин не може да се направи взаимовръзка с процесната доставка, нито са налице доказателства за наемане на този автомобил за извършване на транспортната услуга от "Винарна Поломие 1959" АД. Освен това плащането на данъчната основа не е законова предпоставка за признаване правото на данъчен кредит и то може да се обсъжда заедно с останалите доказателства, ако са представени такива за реалното предаване на стоката. Такива доказателства обаче не са ангажирани от касатора. Като се има предвид количеството минерален тор, посочен в процесната фактура, получателят, който черпи права от тази доставка чрез упражняване правото на приспадане на платения от него на доставчика му ДДС като данъчен кредит, следва да докаже по безспорен начин, че тази стока, което се съдържа в издадената от доставчика му фактура му е реално доставена. Това означава, че следва да се установи с наличието на доказателства - стокови разписки, кантарни бележки, приемателно-предавателни протоколи, пътни листове и др., че стоката действително е предадена от доставчика на получателя. В процесния случай представените пътни листове с твърдения за превозване на процесната стока с товарен автомобил, собственост на "Винарна Поломие 1959" АД (собственик на 100 % от капитала на "Дионсий" ЕООД) правилно не са убедили съда в тяхната доказателствена сила. Не са представени доказателства, предвид дадените обяснения пред ревизията, че работници на "Трифена" ЕООД са товарили, съответно разтоварвали процесната тора, тъй като впоследствие тя е предадена на това дружество, което е доставчик на факутрираните от него на ревизираното дружество агротехнически услуги. Осчетоводяването на фактурата от нейния получател, правилно е обсъдено от съда, че не е достатъчно за да се приеме, че е налице действително осъществена доставка на стока, след като не е налице доказване предаването на вещта. Предвид гореизложеното настощият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението на първоинстанционния съд не страда от пороците, посочени от касатора и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото и направеното искане от ответника за юрисконсултско възнаграждение, такова не се дължи за касационната инстанция, тъй като е присъдено от първоинстанционния съд и то е за цялото съдебно производство на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, а не за всяка съдебна инстанция поотделно, както е за адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,