Решение № 6901 от 5.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3030/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационните жалби на Българска народна банка, А. Т. Б. и П. Т. Б. срещу решение 1327 от 28.02.2023 г., постановено по адм. дело 6663/2019 г. по описа на Административен съд София-град. Касационният жалбоподател Българска народна банка (БНБ) обжалва решението в частта му с която е уважен предявеният срещу нея иск с доводи за неговата недопустимост и неправилност на обжалваното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и иска обезсилването му, евентуално отмяната му, както и присъждане на сторените по делото разноски. Касационните жалбоподатели А. Т. Б. и П. Т. Б., чрез адвокат Божилов обжалва решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният от тях иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди с доводи за неговата неправилност като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост и противоречие с материалния закон. Искат от съда отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда или постановяване на друго по съществото на спора, с което предявеният иск се уважи изцяло. Българска народна банка обжалва и допълнително решение 3924 от 14.06.2023 г., постановено по адм. дело 6663/2019 г. по описа на Административен съд София-град. Иска отмяната му като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на БНБ срещу решение 1327 от 28.02.2023 г. и правилност на обжалваното решение в останалата му част. Счита за неоснователна жалбата на БНБ против постановеното допълнително решение. Касационните жалба са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваните части, поради което са процесуално допустими. С обжалваното решение съдът е осъдил Българска народна банка да заплати на А. Т. Б. и П. Т. Б. като наследници на Т. Н. Б. обезщетение за имуществени вреди в размер на 5624.38 лева за периода 26.07.2014 г. 05.11.2014 г. в следствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване на неналичност на депозитите в Корпоративна търговска банка АД в императивния срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква I от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити и е отхвърлил исковете в останалата им част, при приетото, че е налице забавено плащане на гарантираните депозити в този период. С допълнителното решение съдът е отхвърлил молбата на БНБ за допълване на решението по делото в частта на диспозитива, отхвърлящ исковата претенция. Касационната инстанция намира, че решението е недопустимо. Диспозитивното начало, уредено в чл. 6, ал. 2 от ГПК намира пряко приложение в производствата по чл. 203 и сл. от АПК. Ищецът е този, който определя предмета на делото и обема на търсената защита. Предметът на делото от своя страна се извлича от обстоятелствената част и петитума на иска, които винаги следва да кореспондират със защита на конкретно право. А. Т. Б. и П. Т. Б. претендират с исковата си молба ответникът БНБ да бъде осъден да им заплати сума в размер на 283 177 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в разликата между вложения от техния наследодател депозит открит в Корпоративна търговска банка АД (КТБ АД) и изплатения от Фонда за гарантиране на влоговете в банките гарантиран депозит в размер на 196 000 лева и изплатена към момента на предявяване на иска от частичната маса на несъстоятелността сума в размер на 38 888 лева, ведно със законната лихва от момента на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Вредите основават на бездействието на ответника по отношение на изпълнение на задължението на задълженията му за осъществяване на банков надзор над лицензираните банки, за разпространение на подвеждаща информация по отношение на състоянието на КТБ АД за дълъг период от време, както и за поставяне на подвеждащ CEAL кредитен рейтинг, които за задължение на БНБ и са в пряка връзка с вземането на информирано решение на вложителя. След като с разпореждане от 15.09.2020 г. съдът е оставил исковата молба без движение, с молба от 20.10.2020 г. ищците потвърждават, че исковата молба се базира на твърдяното неизпълнение от БНБ на задълженията по осъществяване на резултатен надзор над КТБ АД. Във връзка с постановено по делото определение от 23.02.2021 г. с молба от 08.03.2021 г. отново заявяват, че вредите не се твърдят като претендирани от неправомерно бездействие на БНБ по отношение на изпълнението и на задължения произтичащи от директния ефект на правото на ЕС в областта на гарантираните депозити, както е прието в това определение, а се поддържа петитума на иска така, както е заявен в исковата молба. С обжалваното решение съдът не се е произнесъл по въведения от ищците с исковата молба предмет на спора. Изложените фактически и правни съображения в мотивите на обжалваното решение са по непредявен иск за отговорността на БНБ за бездействие за неприлагане на разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква I от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, на което основание и частично е уважил предявеният иск. Съдът дължи защита в рамките, посочени от ищеца в основанието и петитума на иска, като не може да го уважи или отхвърли на неизтъкнато от него такова, както е сторено в случая. Отделно от това следва да се отбележи, че по отношение на уважената част от иска, по възприетото от административния съд основание е налице влязло в сила съдебно решение 10094 от 22.07.2020 г., постановено по адм. дело 4390/2017 г. по описа на ВАС. Тъй като съдът не се произнесъл по предявено спорно право обжалваното решение и допълнителното такова като недопустими следва да бъдат обезсилени, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда за произнасяне по предявените искове. При този изход на спора съдът не следва да се произнася по съдебните разноски с оглед разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд,