Решение № 11293 от 28.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7519/2015 г.

Решение № 11293 от 28.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7519/2015 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "ЧЕТИРИЛИСТНА ДЕТЕЛИНА - БАНСКО" ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ж. к. Драгалевци, ул. Веда Словена № 1, представлявано от Димитър Михов срещу Решение № 3144 от 7.05.2015 г., постановено по адм. дело № 1636/2015 г. по описа на Административен съд София-град. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-22-17-1401030-091-01/16.10.2014 г. в обжалваната част, в която същият е потвърден и изменен с Решение № 2297/19.12.2014 г. на Директора на ДОДОП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, както и поради необосноваността му, които съставляват отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение и на Ревизионния акт, в обжалваната му част. Ответникът по касация Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, редовно призован, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. С решението си Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на "ЧЕТИРИЛИСТНА ДЕТЕЛИНА - БАНСКО" ООД против Ревизионен акт № Р-22-17-1401030-091-01/16.10.2014 г. в обжалваната част, в която същият е потвърден и изменен с Решение № 2297/19.12.2014 г. на Директора на Дирекция ОДОП гр. София. Предмет на съдебното производство пред първата инстанция, с оглед направено уточнение от жалбоподателя и Решението на Директора на Дирекция ОДОП, с което частично е отменен и изменен атакувания РА, се явяват доставка по фактура от 1.06.2009 г. на стойност 5 500 лв. без ДДС, издадена от "ВИ ЕС ВИЖЪН" ЕООД с предмет на доставката - реклама и начислен ДДС в размер на 1100 лв. и доставка по фактура № 67/27.10.2010 г. на стойност 15 960 лева, издадена от "КВАНТ БИЛД" ЕООД, с начислен ДДС в размер на 3192 лв. и предмет на доставката демонтаж, монтаж и боядисване на гипс картон. За да достигне до решение с което отхвърля жалбата, първоинстанционния съд изследвайки данните по делото приема, че така описаните документи не доказват по безспорен начин извършените услуги. Поради установената нереалност на доставките по процесните фактури съдът намира за законосъобразни констатациите на органът по приходите за увеличение на финансовия резултат чрез намаляване размера на данъчната загуба със стойността по фактурите на основание чл. 23, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. Настоящия съдебен състав споделя мотивите на съда досежно доставката по фактура от № 1000000036 от 1.06.2009 г. на стойност 5 500 лв. без ДДС, издадена от "ВИ ЕС ВИЖЪН" ЕООД с предмет - реклама и начислен ДДС в размер на 1100 лв., независимо от специфичния характер на дейността реклама чрез публикуване на банер в интернет сайт, по делото липсват данни такъв да е бил публикуван. Представени са дневник на продажбите, хронологична синтетична ведомост, оборотна ведомост на доставчика, където процесната фактура е отразена, както и договор за реклама от 1.05.2009 г. Върховен административен съд разполага с трайна съдебна практика, която постановява, че осчетоводяването на фактурите не е доказателство, че стоките са прехвърлени, а услугите - извършени. По отношение на доставката по фактура № 67/27.10.2010 г. издадена от "КВАНТ БИЛД" ЕООД на стойност 15 960 лева с начислен ДДС в размер на 3192 лв. и предмет на доставката демонтаж, монтаж и боядисване на гипс картон. Съдът подробно е обсъдил всички доказателства в тази насока а именно представения договор за изпълнение на СМР от 1.10.2010 г., представения приемо-предавателен протокол от 27.10.2010 г. в който е отразена само общата квадратура на демонтирания, монтирания, шпаклован и боядисан гипскартон, като друга индивидуализация липсва. Представени са оборотна ведомост и хронологична ведомост на фирмата - доставчик, в които процесната услуга е отразена. По изложените по-горе съображения по отношение на доставката от "ВИ ЕС ВИЖЪН" ЕООД, документалната и счетоводна обоснованост на доставката от "КВАНТ БИЛД" ЕООД не води до извод за реалност на същата. Неоснователни са доводите на касатора за необоснованост на решението, поради липса на технически експертизи които да докажат реалност на сделките. С Разпореждане от 05.03.2015 г. съдът указва на жалбоподателя, че следва да установи съществуването на фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, включително да поиска допускането на експертизи, като формулира конкретни задачи с оглед възраженията си в жалбата, че извършените СМР от "КВАНТ БИЛД" ЕООД и реклами от "ВИ ЕС ВИЖЪН" ЕООД, следва да бъдат установени с технически експертизи. С молба от 14.03.2015 г. жалбоподателят изрично заявява, че няма да ангажира доказателства, въпреки подробните указания на съда. По отношение на частта касаеща корпоративният данък, в която е намален размера на декларираната от дружеството данъчна загуба, като дължимият данък определен на 0,00 лв., настоящия съдебен състав намира, че при така установена нереалност на доставките по процесните фактури поради гореизложените съображения, в резултат на което следва увеличение на финансовия резултат чрез намаляване размера на данъчната загуба със стойността по фактурите на основание чл. 23, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО. първоинстанционния съд правилно отхвърля жалбата в тази част. По отношение на оплакванията на касатора в частта за разноските, ВАС намира, че следва да се уважат. Действително, присъдените в полза на НАП разноски от първоинстанционния съд са неправилно изчислени. Съдът приема, че материалния интерес по делото е брутната сума по разглежданите по-горе фактури, а именно 6 600 лв. и 19 152 лв., което е неправилно. Предмет на настоящото дело се явява данъчния ефект от непризнаването на данъчен кредит по ЗДДС за тях в размер на 20% от стойността им, както и разхода по ЗКПО в размер на 10% от стойността им. Разноските следва да бъдат изчислени съобразно действителния материален интерес, върху начисления ДДС и корпоративен данък, поради което следва са се отмени в частта на присъдените разноски в размера над 645 лв. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,