Решение № 15461 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5751/2014 г.
ВАСIII отделение18.12.2014 г.докладчик Светлана Борисова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 21/25.03.2014 г. по адм. дело № 1/2014 г. на Административен съд - Ловеч, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Данчо Костов Заверджиев от гр. Ловеч, ул. "Хан Крум" № 1 А срещу решение № 547/19.12.2013 г. на Общински съвет - Ловеч за изменение и допълнение на Наредбата за местните данъци в община Ловеч в частта относно разпоредбите на чл. 18, ал. 1, т. 1 и чл. 48, ал. 1, т. 1-5. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 15461 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5751/2014 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Общински съвет - Ловеч против решение № 21/25.03.2014 г. по адм. д. № 1/2014 г. по описа на Административен съд - Ловеч. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В противоречие с представените по делото доказателства съдът е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗНА и изложените мотиви към проекта за изменение на Наредбата за местните данъци в община Ловеч съдържат само кратка обосновка по всички въпроси, изрично изброени в закона. Решението за изменение на посочените текстове в Наредбата е прието от същия орган и при същия ред и мнозинство и това не води до формално нарушаване на разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗНА, което да е толкова съществено, че да направи невалидно приетото решение. Моли да бъде отменено решението на съда и бъде отхвърлена жалбата на Данчо Костов Заверджиев против измененията на Наредбата за местните данъци в община Ловеч. Ответникът Данчо Костов Заверджиев, редовно призован, се явява лично. Оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Изводът на съда за незаконосъобразност на решението на ОбС е основан на доказателствата и е правилен. Нарушени са императивните изисквания на чл. 11, ал. 3 от ЗНА и чл. 26, ал. 2 и чл. 28 от ЗНА при изменение на действащата Наредба за местните данъци в община Ловеч. Изменението е извършено не с Наредба за изменение на действащата Наредба, а с решение на Общинския съвет. Предложението на кмета, което е било публикувано и обсъждано не е било придружено с мотиви или доклад с предписаното от чл. 28, ал. 2 от ЗНА съдържание. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Ловеч по жалба на Данчо Костов Заверджиев е законосъобразността на решение № 547/19.12.2013 г. на Общински съвет -Ловеч за изменение и допълнение на Наредбата за местните данъци в община Ловеч в частта относно разпоредбите на чл. 18, ал. 1, т. 1 и чл. 48, ал. 1, т. 1-5. Съдът е уважил жалбата и е отменил решението в посочената му част. Приел е, че съгласно чл. 11, ал. 3 от ЗНА нормативните актове се отменят, изменят или допълват с изрична разпоредба на ОбС новия, изменящия или допълващия акт. След като с Наредба определя размера на данъците, съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗМДТ, измененията в тази Наредба следва да се извършат с наредба за изменение и допълнение на наредбата. Като следващо основание за отмяна на обжалваното решение, съдът е посочил, че предложението на кмета на община Ловеч не съдържа мотиви със съдържанието по чл. 28, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Съдържащата се в проекта обосновка е обща. Задълженията на съставителя на проекта по чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 1 от ЗНА са императивно предвидени с оглед гарантиране на принципите на откритост, обоснованост и съгласуваност. Неизпълнението на което и е да е от тях води до процесуално нарушение, опорочаващо издадения акт. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Административният съд е изяснил всички правнорелевантни факти по спора, но изводите му относно допуснатите от административния орган съществени нарушения на изискванията на чл. 11, ал. 3 и чл. 28, ал. 2 ЗНА не се споделят от касационната инстанция. Съгласно чл. 11, ал. 3 ЗНА нормативните актове се отменят, изменят или допълват с изрична разпоредба на новия, изменящия или допълващия акт. Действително за по-голяма прецизност общинският съвет е следвало да приеме наредба за изменение за някои от разпоредбите на действащата Наредба за местни данъци и такси. Но приемането на решение в този смисъл не е съществено нарушение на изискването на форма на акта. В случая се касае само до различно наименование на акта за изменение, но процедурата по приемането му и изискуемия кворум са еднакви и за двата вида актове, приемани от общинския съвет. Видно от самата Наредба, приложена по делото, всички предходни изменения в нея са извършвани с приемането на решение от общинския съвет и те са валидни и действащи. Касационната инстанция не споделя извода на съда, че при приемане на оспорения подзаконов нормативен акт е допуснато нарушение по чл. 28, ал. 2 ЗНА. В предложението на кмета на община Ловеч се съдържат мотиви за исканото изменение на данъка върху недвижими имоти на граждани и данъка върху превозните средства. Изложени са причините, които налагат приемането на измененията и целите, които то преследва. Впоследствие при обсъждането на заседание на общинския съвет, кметът на общината е изложил и разяснил още по-подробни мотиви. От това не следва, че същите тези мотиви е било необходимо да се обнародват на сайта на общината и да се оповестят по реда на чл. 26, ал. 2 ЗНА. Вносителят на проекта е в правото си да определи обема на мотивите, които да бъдат първоначално оповестени, достатъчно е те да съответстват на изискванията на закона. Доказано е по делото, че мотивите са били публикувани своевременно и впоследствие по тях е било проведено обществено обсъждане. Видно от приложения протокол от общественото обсъждане, жалбоподателят е взел участие в това обсъждане и имал възможност да изрази мнения и предложения, както и да получи допълнителна информация относно финансовата обосновка на предложеното изменение. Правилно е становището на съда, че при приемане и изменение на нормативен акт следва да се спазят принципите на откритост и съгласуваност. Изложените по-горе факти установяват спазването на тези принципи при приемане на процесните изменения на Наредбата за местни данъци на община Ловеч. Единствено очакваните финансовите резултати от изменението са били обявени по-късно, но по време на общественото обсъждане те са станали известни на обществеността и са били разисквани преди приемането им от общинския съвет. Този факт не води до опорочаване на цялата процедура по оповестяване на проекта и приемане на подзаконовия нормативен акт. След като целият проект е бил обнародван на сайта на общината и след това подложен на обществено обсъждане, са били постигнати целите на чл. 26, ал. 2 ЗНА и принципите на откритост и съгласуваност. Единственото възражение на жалбоподателя Заверджиев, разгледано на това обсъждане, е по отношение спазването на разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от Конституцията, съгласно която гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество. Смисълът, вложен в разпоредбата е, че установените със закон данъци и такси се заплащат от гражданите, съобразните техните доходи и имущество. Посоченото изискване е спазено при приемане на измененията, поради това че определеният размер на местния данък се заплаща в процентно съотношение спрямо стойността на притежаваното от гражданите имущество. Предвид изложените съображения, обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна и от анализа на посочените по-горе доказателства следва, че жалбата срещу решение № 547/19.12.2013 г. на Общински съвет - Ловеч за изменение и допълнение на Наредбата за местните данъци в община Ловеч в частта относно разпоредбите на чл. 18, ал. 1, т. 1 и чл. 48, ал. 1, т. 1-5, е неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,