Решение № 8472 от 23.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16616/2009 г.

Решение № 8472 от 23.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16616/2009 г., III о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по жалба от Стоянка Йорданова Стоичкова чрез пълномощника й - адвокат Константин Русев против решение № 30 от 28.09.2009 г. по адм. дело № 3738/2007 г. на Административен съд - София град. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата й срещу заповед № РД-09-407 от 1.08.2007 г. на кмета на Столична община, район "Надежда". Релевира доводи за противоречие с материалния закон и допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 4 от АПК. Ответната страна не изразява становище по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че не са заплатени дължимите от жалбоподателката суми към "Топлофикация". Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 46, ал. 5 от ЗОС. Образувано е по жалба от Стоянка Йорданова Стоичкова срещу заповед № РД-09-407 от 1.08.2007 г. на кмета на Столична община, район "надежда". С нея на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОС - неплащане на консумативните разноски за повече от шест месеца е прекратено наемното й правоотношение, възникнало с настанителна заповед № 1568 от 4.11.1965 г. на КРНС за процесното жилище, частна общинска собственост и е постановено освобождаването му в едномесечен срок от връчване на заповедта. Възразила е за допуснати нарушения на административно-производствените правила, тъй като не е уведомена за началото на производството по издаване на оспорената заповед и не е участвала в него. Това било причина за постановяването й при неизяснена фактическа обстановка. На второ място се е позовала на допуснато нарушение във връзка с обстоятелството, че заповедта не е адресирана до нея, а също и не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. Не последно място е посочила, че заповедта е издадена от орган, който не е автор на настанителната заповед. От приложената административна преписка е установено, че с акт № 29 от 28.12.1996 г. за частна общинска собственост, апартаментът е актуван, като общинска собственост. В изпълнение на настанителна заповед от 1965 г. е сключен договор на 1.07.1997 г. между жалбоподателката и общината за отдаването му под наем. В раздел трети, т. 3.5 от него наемателката се е задължила да заплаща всички разноски, свързани с ползването на жилището, между които и отопление. С писмо изх. № П-873 от 6.06.2007 г. от директора на Топлофикация - София, кметовете на района и на общината са уведомени, че наемателката дължи на дружеството сумата 2018.7- лева за периода от месец 10.1999 г. до месец 4.2007 г. При тези данни по делото, съдът е приел от правна страна наличието на двете законови предпоставки за издаване на заповедта: отдаване под наем на жилище, общинска собственост и наличие на хипотезата на чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОС. Приел е, че те са налице, доколкото жалбоподателката не е установила заплащане на посочената от Топлофикация-София АД, като неиздължена сума за период от осем години. В тази връзка са обсъдени представените от нея три фискални бона за заплатено подгряване на вода за периода от февруари до април на 2009 г. Съдът ги е приел за неотносими към спора, тъй като заповедта за прекратяване на наемното правоотношение е издадена през 2007 г.. На следващо място е обсъдил възраженията за допуснати нарушения на административните правила, поради неуведомяване на наемателката за образуваното административно производство. Съобразил е факта, че нарушението е несъществено, тъй като на нея е предоставена пълната възможност да защити правата си в съдебното производство. Въз основа на това е извел правен извод за законосъобразност на заповедта и е отхвърлил подадената срещу нея жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба на първо място се твърди допуснато от съда нарушение на правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 170 от АПК. Доводът е неоснователен. Разпоредбата постановява, че административният орган е длъжен да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Това е направено, доколкото към административната преписка е приложено писмото от Топлофикация - София АД за неразплатено от наемателката задължение за заплащане на отопление и топла вода, фиксирани, като точна сума и конкретно определен период. Наред с това към нея се намират настанителната заповед, издадена на съпруга й и сключения въз основа на нея наемен договор. По този начин кметът е установил всички законови предпоставки по чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОС за прекратяване на наемното правоотношение. Върху жалбоподателката лежи доказателствената тежест в случай на заплащане на сумите, да представи писмени доказателства за това. Такива не са представени, като дори не са въведени твърдения за заплащането им. Неоснователно е и повторното позоваване на допуснато нарушение от административния орган във връзка с липсата на уведомяване за започнатото производство. Видно от писмото от 6.06.2007 г., издадено от директора на акционерното дружество, писмото за дължимата сума е изпратено не само до кмета на район "Надежда", но и до жалбоподателката, като по този начин тя е известена за неизпълнението на задължението й за плащане. Още повече, че в самото писмо е упоменато изрично задължението на административния орган да прецени условията по чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОС. Поради това изводът на съда, че липсата на нарочно уведомяване от кмета на район за започнатото административно производство, не е от категорията на съществените нарушения е обоснован. В тази връзка неоснователно страната се позовава в касационната си жалба на вероятност за неистинност на фактите. С протоколно определение от 12.06.2009 г., съдът е предоставил на пълномощника на жалбоподателката процесуална възможност да представи писмени доказателства, установяващи заплащането на консумативните разходи, които са станали причина за прекратяване на наемното правоотношение. За целта делото е отложено за след три месеца. В този срок страната не само, че не е представила никакви писмени доказателства, но и не се е явила и не е била представлявана на съдебното заседание на 15.09.2009 г. Като е отхвърлил жалбата, поради неоснователност, съдът е постановил правилно решение в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение