Решение № 5329 от 21.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5720/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Н. А. с [ЕГН], изтърпяващ наказание в Затвора в [населено място], против Решение 2524 от 18.03.2024 г., постановено по адм. дело 2008 по описа на Административния съд Пловдив за 2023 г. Касационният жалбоподател е направил и искане пред настоящия съд за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС), формулирано от назначения му служебен защитник. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 2в, ал. 1, т. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), е отхвърлен предявеният от А. против Административния съд Пазарджик иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, изтезание, малоценност, главоболие, безсъние, нервност и тормоз, в размер на сумата от 10 000, 00 лв. за периода от 13.08.2021 г. до 04.08.2023 г., причинени му от нарушение на правото на Европейския съюз (правото на достъп до правосъдие) вследствие правораздавателната дейност на съда (по адм. дело 479/2021 г. и по адм. дело 653/2021 г. по описа на този съд), ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 04.08.2023 г. до окончателното му изплащане. Касационният жалбоподател възразява за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство. Ответникът Административният съд Пазарджик със седалище в гр. Пазарджик и адрес - ул. Константин Величков 20, ет. 5 не изразява становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд. Представител на Окръжна прокуратура Пловдив, в писмен отговор от 24.04.2024 г., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Участващият по делото представител на Върховната прокуратура / сега Върховна касационна прокуратура/ дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, преценява касационната жалба като процесуално допустима. Същата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Административният съд е приел, че е сезиран от А. с иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ за осъждането на Административния съд Пазарджик да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални болки и физически страдания (унижение, тормоз, изтезание, главоболие, безсъние, малоценност, нервност) в размер на сумата от 10 000, 00 лв. за периода от 13.08.2021 г. до 04.08.2023 г., причинени му от правораздавателната дейност на Административния съд Пазарджик Определение 752/28.04.2021 г. по адм. дело 479/2021 г. и Определение 1355/13.08.2021 г. по адм. дело 653/2021 г. по описа на този съд, с постановяването на които, ищецът е лишен от достъп до правосъдие и е допуснато достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз (ЕС) чл. 47 и чл. 52, пар. 3 от Харта на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС/Харта/та), както и чл. 6 и чл. 13 от Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 04.08.2023 г. до окончателното му изплащане. Съдът е установил от фактическа страна, че А. подал жалба против Заповед Л-526/09.04.2021 г. на Началника на Затвора в [населено място], с която е продължено изтърпяването на наказанието, наложено му по НОХД 112/2009 г. по описа на Окръжния съд Хасково, при условията на специален режим. Образувано е адм. дело 479 по описа за 2021 г. на Административния съд Пазарджик. С Определение 752 от 28.04.2021 г. по това дело съдът е отказал на лишения от свобода да бъде освободен от държавни такси и разноски по адм. дело 479/2021 г., както и е отказал да му предостави правна помощ за процесуално представителство. А. обжалвал Определение 752 от 28.04.2021 г. по адм. дело 479 по описа на Административния съд Пазарджик за 2021 г. Образувано е ч.к. адм. дело 653/2021 г. по описа на същия съд тричленен състав. С Определение 1355/13.08.2021 г. по това дело, Определение 752/28.04.2021 г. е оставено в сила. С Разпореждане 1861 от 25.08.2021 г. по адм. дело 479/2021 г. на Административния съд Пазарджик са дадени указания на А. в 7-дневен срок да внесе държавна такса от 10, 00 лв., като е предупреден за неблагоприятните последствия при неизпълнението му. В указания срок ищецът не изпълнил указанията. Последвало постановяване на Определение 1541 от 16.09.2021 г., с което жалбата му против Заповед Л-526/09.04.2021 г. на Началника на Затвора в [населено място] е оставена без разглеждане, а производството по адм. дело 479/2021 г. е прекратено. Същото не е обжалвано от А. и е влязло в законна сила на 29.09.2021 година. По делото пред първата инстанция са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Д. П. Г. и И. П. С.. При така установената фактическа обстановка, решаващият състав на Административния съд Пловдив е приел от правна страна, че предявеният от Н. А. против Административния съд [населено място] иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е допустим, но е неоснователен. Изложил е съображения в няколко насоки. На първо място, се е аргументирал, че отговорността на държавата за нарушение на правото на ЕС може да се ангажира само от съдебен акт, постановен в последна инстанция, а Определение 1541/16.09.2021 г. по адм. дело 479/2021 г. на Административния съд Пазарджик, с което жалбата на А. против Заповед Л-526/09.04.2021 г. на Началника на Затвора в [населено място] е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено не е обжалвано от него. На следващо място, съдът е изложил подробни съображения относно понятието достъп до правосъдие по смисъла на чл. 6 и чл. 13 ЕКЗПЧОС, във вр. с чл. 47 ХОПЕС. Посочил е, че при преценката за освобождаване от внасянето на държавна такса следва да се държи сметка доколко упражняването на правото на жалба или иск, както е в случая, е действително свързано с търсена от лицето защита на правата му, за да не се стигне до злоупотреба с право по смисъла на чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Подчертал е, че Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в своята практика приема, че злоупотреба с право е налице при многобройни и сходни (повтарящи се) жалби на едно лице процесуално поведение, което административният съд е преценил, че е несъвместимо с нормалното функциониране на съдебната система и не съответства на интересите на демократичното общество. Съобразил е данните по делото, че за периода 2019 г. 2021 г. в Административния съд Пазарджик са образувани 42 бр. дела със сходен предмет, по които А. е жалбоподател/ищец/касатор, като лишеният от свобода не оспорва, че по всички тях е поискал освобождаване от такси и разноски. Приел е, че образуването на множество сходни дела представлява липса на основателно намерение на страната да търси защита на своите права. Счел е, че искането на А. за освобождаване от държавна такса по тях представлява злоупотреба с право и не е съобразено с обществения интерес, и нормалното функциониране на правосъдната система. Отхвърлил е като неоснователни оплакванията на ищеца за ограничаване на достъпа му до правосъдие, поради това че не му е предоставена безплатна правна помощ. Мотивирал се е, че осигуряването на такова право е сред гаранциите за достъп до правосъдие, но че по казуса съдът не се е произнесъл по съществото на спора, за да се обсъжда каква е била защитата на ищеца, респ. да се преценява нарушени ли са правата му в този смисъл. Допълнил е, че производството е прекратено поради невнасянето на държавна такса, а за изпълнението на това указание не са необходими правни знания на адвокат. Формирал е извод, че отказът за предоставяне на правна помощ по адм. дело 479/2021 г. на Административния съд Пазарджик не рефлектира на изхода на това дело, поради което не може да се говори за нарушение на правото на ЕС и в частност на правото на лицето на достъп до правосъдие. Мотивиран така, съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. По искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС: Съобразно чл. 628 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, отправянето на преюдициално запитване до СЕС е обусловено от необходимостта от тълкуването на разпоредба от правото на ЕС. Член 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), както и практиката на СЕС, свързват преценката на необходимостта от отправяне на преюдициално запитване с прякото значение на тълкуването на съюзното право за постановяването на решението по конкретен правен спор. Поставените по искането въпроси са идентични с въпросите, формулирани по искане за отправяне на преюдициално запитване, разгледано по адм. дело 5459/2024 г. по описа на Върховния административен съд със страна настоящият касационен жалбоподател и предмет, сходен на предмета по настоящото дело. Формираното по това дело становище на решаващия състав на Върховния административен съд относно неоснователността на искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС се споделят от настоящия състав, като не са налице основания за промяната му. В настоящия случай решаването на правния спор не налага отправянето на преюдициално запитване до СЕС по формулираните от служебния защитник на А. въпроси. Това е така, тъй като не е налице приложимост на правото на ЕС по делата, по които са постановени твърдените за увреждащи съдебни актове. Както в производството по адм. дело 479/2021 г., така и в производството по адм. дело 653/2021 г., и двете по описа на Административния съд Пазарджик не се установява връзка с правото на ЕС. За да бъде допустимо дадено преюдициално запитване, следва въпросите, формулирани в него да бъдат в конкретна връзка с предмета на делото, а не общи, неясно формулирани и неотносими към съществото на спора, какъвто настоящият състав преценява, че е конкретният случай. По касационната жалба: Решението е валидно, допустимо и правилно, като краен резултат. Принципът за отговорността на държава-членка за нарушаване на правото на ЕС е изведен от практиката на Съда на Европейския съюз. В същата съдебна практика са определени и материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за нарушаване на правото на ЕС. Те следва да са налице в условията на кумулативност, а именно предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението на нормата да е достатъчно съществено и да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда. Съгласно дадените от СЕС насоки (вж. Решение от 14 март 2013 г. по дело C-420/11, т. 43, Решение от 12 декември 2006 г. по дело C-446/04, т. 210), преценката за това дали допуснатото нарушение на правото на ЕС е достатъчно съществено, както и за наличието на пряка причинно-следствена връзка между него и претърпените от частноправните субекти вреди, е на националните юрисдикции. При всички положения обаче, нарушението на правото на ЕС е достатъчно съществено, когато то е извършено при явно несъобразяване с практиката на Съда в съответната област (вж. Решение от 30 септември 2003 г. по дело C-224/01, т. 56, Решение от 28 юли 2016 г. по дело С-168/15, т. 26). Според СЕС отговорност на държавата за вреди, причинени от национална юрисдикция, постановила акт като последна инстанция възниква само в изключителни случаи, при допуснато очевидно нарушение на приложимото право на ЕС Решение от 30 септември 2003 г. по дело C-224/01, т. 53; Решение от 13 юни 2006 г. по дело C-173/03, т. 32 и 42, Решение от 28 юни 2016 г. по дело С-168/15, т. 24. Пак според Съда това е налице, ако с влязло в сила решение, националната юрисдикция не се е съобразила с практиката му в съответната област на обществени отношения, които правото на ЕС регулира или когато е иззела компетентност, която правото на ЕС изрично възлага на орган на ЕС. Сочените от ищеца разпоредби, които счита за нарушени, съдържат основни правни принципи на правовата държава и са основополагащи за Съюза. Член 6 и чл. 13 ЕКЗПЧОС са идентични с чл. 47 от Хартата. Съгласно чл. 52, пар. 3 ХОПЕС, доколкото настоящата Харта съдържа права, съответстващи на права, гарантирани от ЕКЗПЧОС, техният смисъл и обхват са същите като дадените им в посочената Конвенция. Съобразно пар. 5 на същия член, разпоредбите на Хартата, които съдържат принципи, могат да бъдат прилагани чрез законодателни и изпълнителни актове, приети от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, както и чрез актове на държавите-членки, когато те прилагат правото на Съюза при упражняване на съответните им компетенции. В цитираната разпоредба е посочено, че позоваването на тези принципи пред съд, е допустимо само за тълкуване и проверка на законността на такива актове. Видно от данните по делото, А. е обжалвал Определение 752/28.04.2021 г. по адм. дело 479/2021 г. по описа на Административния съд Пазарджик пред тричленен състав на същия съд. Образувано е ч.к. адм. дело 653/2021 г., по което е постановено Определение 1355 от 13.08.2021 г., с което Определение 752/28.04.2021 г. е оставено в сила. След като съдебният акт, с който ищецът не е съгласен и счита, че рефлектира негативно в правната му сфера е влязъл в сила, съдът, който разглежда исковите претенции с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ няма задължение да извършва повторна проверка за правилността му. Редът за контрол върху влезли в сила съдебни актове е посочен в Глава четиринадесета на АПК Отмяна на влезли в сила съдебни актове , а не се осъществява в производството, което се е развило пред Административния съд Пловдив. Ако ищецът е считал, че Определение 752/28.04.2021 г. по ч.к. адм. дело 653/2021 г. на Административния съд Пазарджик има характер на преграждащо по-нататъшното развитие на делото, той е можел да подаде искане за отмяна на същото, данни за което липсват по делото, нито има твърдения от ищеца в този смисъл. От доказателствата по делото не се установява в производствата пред Административния съд Пазарджик ищецът да е бил лишен от ефективна защита на правата му. Същият е участвал активно в производството по адм. дело 479/2021 г. и по адм. дело 653/2021 г., които са се развили по указания от закона процесуален ред и в разумен срок. Исканията на лицето са обсъдени и на същите е даден обоснован отговор, а твърдените за увреждащи съдебни актове са подробно и ясно мотивирани. По отношение на А. не се установява каквото и да било ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от ХОПЕС. Обстоятелството, че със съдебните определения е постановен резултат, от който той не е останал доволен, не може да се счете за съществено нарушение на правото на ЕС. С оглед горното, настоящият състав на касационната инстанция преценява, че не е установен един от елементите за ангажиране на отговорността на Административния съд Пазарджик по чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, а именно съществено нарушение на норми от правото на ЕС, поради което предявеният от А. иск за обезщетение се явява неоснователен и правилно е отхвърлен от Административния съд Пловдив. Постановеното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователно. Такива не му се дължат и на още едно самостоятелно основание на А. с Определение 2061 от 12.09.2023 г. по адм. дело 2008 по описа на Административния съд Пловдив за 2023 г. (л. 15-16 от първоинстанционното дело) е предоставена правна помощ във вид на процесуално представителство, поради което приложение намира разпоредбата на чл. 94 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), субсидиарно приложим на основание чл. 144 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия