Решение № 1070 от 31.1.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности Варна, в главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, чрез ст. юрк. Т. Александрова против решение 231/28.02.2022 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело 2584/2021 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка 179-ФК/10.11.2021 г. В касационната жалба е посочено, че решението е постановено в нарушение на закона, означено като касационно основание по чл. 209, т.1 АПК. Конкретните оплаквания се отнасят до изводите на първоинстанционния съд, че оспорената заповед не е мотивирана и запечатването на търговския обект за срок от 14 дни е несъразмерна принудителна мярка. Касаторът счита, че изложените в заповедта мотиви са достатъчни за да се извърши проверката за законосъобразност на всички основания по чл. 146 АПК, включително за съответствието й с целта на закона. Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Лингва Експрес ЕООД, гр. Варна чрез процесуалния си представител адв. А. Друмев, в представена по делото молба оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение. По реда на чл. 219, ал.1 АПК представя постановление за прекратяване изпълнението на принудителната административна мярка. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка 179-ФК/10.11.2021 г. на началник отдел Оперативни дейности Варна, в главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която е наложено запечатване на търговски обект офис, находящ се в гр. Варна, [улица]за срок от 14 дни за нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС неиздаване на фискална касова бележка за извършен превод на диплом на немски език на стойност 25.00 лева и е забранен достъпа до обекта. При извършената проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, съдържа мотиви в частта относно извършването на нарушението, но е немотивиран и незаконосъобразен по отношение на определения от органа срок на принудителната административна мярка. Според съда посочените в оспорения акт мотиви за определяне срока на мярката са абстрактни с оглед липсата на съпоставимост спрямо тежестта на извършеното нарушение и последиците от него. В тази връзка съдът е посочил, че изложените от административния орган съображения са общо формулирани формални изявления и нямат характера на същински мотиви като правни и фактически основания относно целите на ПАМ в конкретния случай и не съдържат обосноваване на обстоятелството как тежестта на конкретното нарушение обуславя определеният срок за запечатване на търговския обект. Според съда в случая при установен инцидентен случай както относно самия търговец, така и по отношение на търговския обект, налагането на процесната ПАМ за срок от 14 дни не би могло да се определи като съответстващо на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност. С тези съображения, съдът е обосновал извод, че издадената заповед е незаконосъобразна и е постановил нейната отмяна. Решението е правилно постановено. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1 б. а ЗДДС в приложимата по време редакция от ДВ бр. 104/2020, г. в сила от 12.12.2020 г., принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 от същия закон. В чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагането на посочената принудителна мярка, се забранява и достъпът до обекта. По делото не е спорно, че Лингва Експрес ЕООД е задължено лице по чл. 3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.. Дружеството не е изпълнило задължението си по чл. 118, ал. 1 ЗДДС за издаване на фискална касова бележка от работещото в търговския обект фискално устройство за контролна покупка превод на диплом на немски език на стойност 25.00 лева, осъществена на 05.11.2021 г. Спорът в настоящото касационно производство е относно определената от органа по приходите продължителност на мярката. Настоящият касационен състав споделя изводите на първоинстанционния съд за липса на мотиви относно определения 14 - дневен срок за запечатване на търговския обект и забрана достъпа до него. Продължителността на мярката следва да е мотивирана с конкретни обстоятелства относно тежестта на нарушението и с оглед целите по чл. 22 ЗАНН. В оспорената заповед са посочени изцяло бланкетни съображения за местоположение на обекта като липсват конкретни данни за търговската дейност в обекта. Преценката на органа по приходите за тежестта на нарушението, целта, за която мярката се налага и принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК следва да се основава на конкретни факти и обстоятелства от дейността на задълженото лице и да е подкрепена с доказателства. Допуснатото нарушение на изискванията на чл. 186, ал. 3 ЗДДС засяга надлежното упражняване на оперативната самостоятелност по чл. 169 АПК, съответствието на наложената принудителна административна мярка с целите по чл. 22 ЗАНН и принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК и обосновава незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Представеното пред касационната инстанция от дружеството постановление за прекратяване изпълнението на наложената мярка е неотносимо към предмета на делото. В случая постановлението е издадено на основание чл. 187, ал. 4 ЗДДС, преди изпълнението на мярката да е започнало. Обжалваното съдебно решение, с което оспорената принудителна административна мярка е отменена, е правилно постановено и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,