Решение № 13404 от 10.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9194/2014 г.

Решение № 13404 от 10.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9194/2014 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" (АМ), против Решение № 3317/19.05.2014 г., постановено по а. д. № 6168/2013 г. по описа на Административен съд София град (АССГ). Касационната жалба е подадена от страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в законния срок, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение, състав на АССГ е отменил Заповед на директора на АМ № 3340/22.05.2013 г. с която, на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на Константин Кирилов Вучков и е прекратено служебното му правоотношение като старши инспектор с ранг II младши в Митница Югозападна (МЮ), Митнически пункт Гюешево (МПГ). Недоволен, директорът на АМ обжалва решението чрез процесуалния си представител. Счита същото за неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон при постановяването му и необоснованост. Твърди, че първоинстанционният съд не е установил правилно фактическата обстановка по делото. Моли отмяната му, като се постанови ново решение по съществото на спора, с което се отхвърли като неоснователна първоначалната жалба на Вучков. Претендира и юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Константин Вучков, чрез процесуалните си представители, счита касационната жалба за неоснователна. Моли оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира присъждане на направените от него разноски. Прокурорът дава становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), намира доводът за непълно и неправилно установена фактическа обстановка по делото, развит в касационната жалба, за основателен по следните съображения: По делото АССГ е приел, на база на представените в оригинал и превод (адаптация) документи, изходящи от митнически учреждения на Република Македония (РМ, л. 17-22 и л. 325-337) и справки от Регистъра за празни превозни средства (РППС, л. 26-27) и модула "Пътни такси и разрешителен режим" (ПТРР, л. 24-25) в БИМИС, че на 22.01.2013 г. през ГКПП Гюешево, е преминало границата от РМ и е влязло в Република България (РБ), моторно превозно средство (МПС) с македонски регистрационен № VE 779 VI (влекач) и № VE 747 VI (ремарке), натоварено с 22260 кгр. бруто тегло чесън, с произход от Китай. Стойността на 1 кгр. от стоката е приета като 1,61 eвра/кгр., с обща стойност на стоката 33810 евра. Същото МПС е било регистрирано от компютъра на работното място и с удостоверение за електронен подпис (УЕП) на служителя Константин Кирилов Вучков, в РППС в БИМИС. В модула ПТРР на БИМИС, МПС-то е регистрирано с тегло 12940 кгр. от същия служител. Прието е, че при въвеждането в системата БИМИС, са били манипулирани данните за МПС-то от Вучков. Тези изводи са подкрепени от показанията на разпитания пред Кюстендилския окръжен съд, водач на МПС-то - македонският гражданин Петар Стамков. По делото, по време на съдебното заседание проведено на 09.04.2014 г. (л. 340), процесуалният представител на Вучков адв. Атанасов, е направил възражение против приемането като доказателства по делото на представените от представителя на директора на АМ, оригинали и преводи на македонски митнически документи, предвид необходимостта същите да бъдат легализирани съобразно изискванията на Договора за правна помощ по граждански дела между РБ и РМ (Договора, ратифициран със закон, приет от 38-то НС на 12.01.2001 г., обн. ДВ, бр. 7 от 23.01.2001 г.; попр., бр. 10 от 2001 г., издаден от Министерството на правосъдието, обн., бр. 40 от 19.04.2002 г., в сила от 7.04.2002 г.) и Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, съставена в Хага на 05.10.1961 г. (Конвенцията, ратифицирана със закон, приет от 38-то НС на 25.05.2000 г. - ДВ, бр. 47 от 9.06.2000 г., издадена от Министерството на правосъдието, обн., ДВ, бр. 45 от 11.05.2001 г., в сила от 29.04.2001 г. - попр., бр. 17 от 28.02.2014 г.). Искането на жалбоподателя е било оставено без уважение от съда. Приложени са и Справка за работното време на 21.01.2013 срещу 22.01.2013 г. и типа УЕП на Константин Вучков (л. 23), Извадка от регистър с въведени на 22.01.2013 г. данни от Вучков, за който е отбелязано на ръка, че е на ПТРР (л. 24), извадка от неизвестен регистър, несвързан с жалбоподателя Вучков (л. 25) и извадка от регистър (за който също на ръка, от неизвестно лице е посочено, че е от Регистър "Празни") за въвеждането на МПС с регистрационен № VE 779 VI (влекач) и № VE 747 VI (ремарке), приложен на л. 26 - 27. Посочените документи не са заверени и датирани и не е отразено в тях, кое лице е направило съответната извадка. При така установеното от фактическа страна ВАС счита, че обжалваното решение е постановено при недоизяснена фактическа обстановка и на база на доказателства, събрани по ред, различен от предвидения в АПК и ГПК, по следните съображения: Съгласно чл. 24, т. 1 от Договора, "Официалните документи, съставени на територията на една от Договарящите Страни, се освобождават от легализация или други формалности, когато се предявяват на територията на другата Страна". По смисъла на т. 2, б. "б" от същата норма, за официални се считат документите, издадени от административни органи освен търговски или митнически документи. Съгласно чл. 1, Конвенцията се прилага по отношение на публичните актове, които са изготвени на територията на една от договарящите държави и трябва да се представят на територията на друга договаряща държава. Съгласно абз. 3, б. "b" от чл. 1, Конвенцията не се прилага по отношение на "административни документи, пряко свързани с търговска или митническа операция". Видно от Списъка на държавите - страни по конвенцията, същата е ратифицирана от РБ и РМ. Тълкувайки посочените текстове от Договора и Конвенцията чрез аргумент за противното, административните документи, пряко свързани с митническа операция, каквито безспорно са представените по делото и изготвени в РМ такива, за да се предявят на територията на другата страна (в случая в РБ), следва да бъдат легализирани. Представянето им само в превод, подписан от извършилия тяхната адаптация, при наличието на посочените изисквания, произхождащи от международни документи, ги прави доказателства, неотговарящи на нормативни изисквания, съществуващи за представянето им пред съд в РБ. Документите, съставени в РМ касаят в случая един съществен елемент, необходим за квалифициране на поведението на Вучков като дисциплинарно нарушение - внос на необщностна стока в РБ, която не е получила митническо направление и за която не е било обезпечено или заплатено съответното митническо задължение. Изискването за доказване на този елемент, задължава съда да изиска легализацията на съставените в РМ официални документи. Не отговарят на изискванията на ГПК и посочените по-горе, незаверени от страна на АМ документи, които са били представени и приобщени по делото. Приложената на л. 23 Справка, не е оформена като официален или частен документ, предвид липсата на посочен в нея съставител, дата на съставянето и печат (ако тя се представя като официален такъв). Възпроизведените на хартиен носител препис-извлечения от електронните документи - Регистъра за празни превозни средства и от модул. "Пътни такси и разрешителен режим" от системата БИМИС на АМ, също не отговарят на изискванията на чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК. Те не са заверени от страната, която ги е представила пред съда, което е задължително съгласно нормата. ВАС констатира, че установената от съда цена на внесената в РБ стока - по 1,81 евро/кгр. или общо 33810,00 евра (вж. стр. 2, абз. 4 от решението), не съответства на данните, посочени в приложената на л. 20 и 337, а в превод - на л. 336, инвойс-фактура № 04/13 от 21.01.2013 г., където същите стойности на килограм и общо, са определени в US$, а не в евра. Посочените пропуски, допуснати от съда при изясняването на действителната фактическа обстановка по налагане на дисциплинарното наказание на служителя Вучков, не е позволило да се даде законосъобразна правна квалификация на деянията му, описани в оспорения акт. По изложените съображения, касационната жалба се явява основателна. Следва обжалваното решение да се отмени, като с оглед пълното изясняване на делото от фактическа страна, то трябва се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Необходимостта от установяване на факти, за които събраните писмени доказателства не са достатъчни, налагат при новото разглеждане да се изиска от ответника АМ представянето им по делото при спазване на посочените в мотивите, изисквания за тяхната валидност. Предвид горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение