Решение № 6209 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14808/2018 г.

Решение № 6209 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14808/2018 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на "Лиа - Варна" ООД, представлявано от управителя М. Несторов, [населено място], против решение № 1794 от 03.10.2018 г. по адм. дело № 2031/2018 г. на Административен съд - Варна, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу заповед № 427/18.06.2018 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите /КЗП/ за прилагане на принудителна административна мярка "временно затваряне на туристически обект". Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което съдът да отмени оспорения административен акт като незаконосъобразен. Ответникът председателят на Комисията за защита на потребителите, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалбата. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Страните не спорят по фактите. Спорът е по приложението на закона. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е установил, че служители на КЗП са извършили проверка на заведение за хранене и развлечение в гр. Варна, стопанисвано от "Лиа-Варна" ООД и са са констатирали, че в заведението се предлагат храни и напитки - различни видове безалкохолни напитки, салати, пици на парче и готвени ястия. Установили са, че заведението е с 68 места за обслужване на клиенти. Проверяващите са установили, че за обекта няма и не е представено удостоверение за категоризация или временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. Фактическите установявания са обективирани в констативен протокол /КП/ № К-2633243 от 14.02.2018 г. На дружеството е даден срок да представи един от двата документа. Такива не са били представени и след дадената допълнителна възможност, видно от протокола за проверка на документи от 21.03.2018 г. На дружеството е съставен Акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление. Въз основа на констатираното нарушение и резултатите от проверката е издадена оспорената пред първоинстанционния съд заповед № 427/18.06.2018 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която е приложена принудителна административна мярка "временно затваряне на туристически обект"- заведение за хранене и развлечения, находящо се в гр. Варна ул. "Акад. Сахаров" № 2, стопанисвано от "Лиа – Варна" ООД, на основание чл. 3, ал. 2, т. 2 от Закона за туризма.. Първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Приел е за безспорно, че стопанисваният от дружеството обект е туристически по смисъла на закона, но жалбоподателят не е доказал, че този обект е категоризиран. В отсъствие на релевантното за спора доказателство съдът е приел констатациите на Комисията, че дружеството предоставя услуги в некатегоризиран туристически обект. Предвид извършваната в него търговска дейност, обектът подлежат на категоризация по чл. 120 ЗТ. Съдът е обосновал извод, че представеното от дружеството в хода на административното производство удостоверение № 6104/15.04.2014 г. за категория "две звезди" за обект кафе-сладкарница "Мармалад", находящ се в гр. Варна ул. "Акад. Сахаров" № 2, е неотносимо към спора, тъй като касае друго стопанисвано от дружеството заведение - сладкарница. Решението е правилно. Съгласно чл. 111, ал. 1 ЗТ хотелиерство или ресторантьорство на територията на страната се извършва само в категоризирани по този закон туристически обекти. Лицата, извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, са длъжни да предоставят туристически услуги в категоризиран туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране, предвид чл. 114, т. 1 ЗТ. Правилно първоинстанционният съд е приел, че провереното заведение в гр. Варна е туристически обект по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 2 ЗТ. По делото безспорно е установено, че обектът не е категоризиран за дейността, която извършва. Обектът не попада и в предвидените в чл. 120 ЗТ изключения. Правилен и обоснован е изводът, че дружеството е осъществявало дейност в нарушение на чл. 114, т. 1 ЗТ. Неоснователен е касационният довод за несъответствие на ПАМ с целта на закона. Една от предвидените в чл. 2, т. 4 ЗТ цели е да се осигури защита на потребителите на туристическите услуги. Тя се постига и чрез предоставянето на услугите в отговарящи на условията за категоризация и категоризирани туристически обекти, какъвто, видно от данните по делото, стопанисваното от касатора заведение за хранене и развлечения не е. Приложената ПАМ е с преустановителен и временен характер с оглед на преустановяване на извършеното нарушение за предоставяне на туристическа услуга в некатегоризиран търговски обект до получаване на категоризация, което е и в обществен интерес с оглед защита на потребителите на туристически услуги. Поради това и неотносим към спора е касационният довод, че мярката е приложена, без органът да е установил настъпването на конкретни неблагоприятни последици и вреди от търговската дейност на дружеството в обекта. Законът не изисква настъпването на такива вреди. За приложението на принудителната административна мярка е достатъчно установяването от органите на КЗП на факта по чл. 177, ал. 2, т. 1, б. "в" ЗТ - предоставяне на туристически услуги в некатегоризиран туристически обект. Предвид изложеното, съответен на закона и доказателствата по делото е първоинстанционният извод за законосъобразност на приложената ПАМ "временно затваряне на туристически обект". Съдът е изяснил релевантната за спора фактическа обстановка, събрал е относимите доказателства, поради което не е допуснато твърдяното от касатора съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Воденото административнонаказателно производство е ирелевантно за конкретния правен спор. Административнонаказателната отговорност за виновно неизпълнение на административноправни задължения е самостоятелна и независима от административната принуда. Поради това между административния акт, с който се прилага ПАМ с преустановителен и превантивен характер, и правораздавателния акт - наказателно постановление, няма обуславяща връзка извън общия правопораждащ ги юридически факт - допуснатото закононарушение. Предмет на оспорване пред АС - Варна е заповед за прилагане на принудителна административна мярка. В това производство издателят на акта е доказал фактите и обстоятелствата, въз основа на които е постановил мярката. В случая безспорно е установен фактът на предоставяне на туристически услуги в некатегоризиран туристически обект, поради което органът законосъобразно е приложил диспозицията на правната норма. Приложената ПАМ има временен характер - до отпадане на основанието за прилагането й. Като е отхвърлил жалбата, първоинстанционният съд е постановил правилно и обосновано решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, направеното от ответника искане за присъждане на разноски за защита от юрисконсулт е основателно и следва да бъде уважено. На Комисията за защита на потребителите следва да бъдат заплатени разноски за производството в размер на 100 лв. на основание чл. 143, ал. 3, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд