Решение № 8358 от 4.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 542/2024 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Г. В. В., понастоящем в Затвора [населено място], за отмяна на влязлото в сила определение 553/12.10.2022 г., постановено по адм. дело 480/2022 г. по описа на Административен съд Враца, оставено в сила с определение 553/15.09.2023 г., постановено по адм. дело 563/2023 г. по описа на Административен съд Монтана. Излагат се твърдения, че са налице основанията за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 5 АПК. По подробно развити съображения се претендира отмяна на съдебното определение и връщане на делото на АС Враца за ново разглеждане. Ответната страна прокурор при Върховна касационна прокуратура, не изразява становище по искането за отмяна и не се представлява в съдебно заседание. Върховният административен съд, тричленен състав на трето отделение, намира, че искането за отмяна е процесуално допустимо - подадено е от надлежна страна в сроковете, визирани в чл. 240, ал. 1 и ал. 2 АПК. Съгласно чл. 238, ал.1 от АПК право да иска отмяна има страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледано по същество искането за отмяна е неоснователно по следните съображения: Производството по адм. дело 480/2022 г. по описа на АС Враца е образувано по жалба на Г. В. В. против мълчалив отказ за предоставяне на информация, обективиран в писмо изх. СП-12178/2017г. на прокурор във Върховна касационна прокуратура. С разпореждане от 28.07.2022 г., постановено по делото на АС Враца, е оставено без движение производството по делото и е указано на жалбоподателя да внесе дължимата държавна такса в размер на 10 лева по сметка на съда. След извършена служебна справка от АС Враца е установено, че сумата за дължимата държавна такса не е била внесена по сметката на съда, поради което съдът на чл. 158, ал. 3 АПК, оставил без разглеждане жалбата на В. против мълчалив отказ за предоставяне на информация и е прекратил съдебното производство. С определение553 от 15.09.2023г.,постановено по ЧКАД563/2023г. по описа на АС-Монтана е оставено в сила като правилно определение553 от 12.10.2022г. по а.д.480/2022г. на АС-Враца. Определението е влязло в законна сила на 15.09.2023г. Г. В. е подал настоящото искане за отмяна на прекратителното определение, като е посочено, че същото прегражда хода на делото и го лишава достъп до съд и правосъдие. Съгласно разпоредбата на чл.237 ал.1 от АПК на отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни влезли в сила съдебни актове по чл. 237 АПК е допустимо при наличие на някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК отменителни основания, които не подлежат на разширително тълкуване. В случая, подателят на искането квалифицира изложените от него обстоятелства като такива по чл. 239, т.5 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 5 АПК, актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Разпоредбата предвижда няколко отменителни основания със самостоятелно приложно поле, като общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител във воденето на делото. Смисълът на разпоредбата е страната да е лишена от възможността да се защити лично или чрез представител. Нормата визира всяко нарушение на съдопроизводствените правила, в резултат на което страната е останала без възможност фактически да вземе участие в съдебния процес лично или чрез представител и това е довело до накърняване правото й на защита, именно поради липсата на тази възможност. От приобщените по делото доказателства не се установява правото на участие в процеса на Г. В. В. подател на искането да е било възпрепятствано или ограничено, а твърдените от него обстоятелства не съставляват основания за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 5 АПК. В конкретния случай първоинстанционният съд е бил задължен да прекрати производството по делото на посоченото основание. Неотстраняването на нередовностите на жалбата в указания срок е основание за прекратяване на производството по делото, като това е пречка за извършване на следващи процесуални действия. Правните последици на чл. 158, ал. 3 във вр. с ал. 1 АПК, свързани с отказ да се произнесе по нередовно подадена жалба, са настъпили при констатираното процесуално бездействие на жалбоподателя. В настоящия случай не е налице нито една от изброените хипотези, поради което заявеното искане за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Само за прецизност на изложението следва да се посочи, че представените в касационната инстанция съдебни актове не следва да бъдат обсъждани, тъй като същите нямат касателство със заявеното от искателя основание за отмяна по чл.239 , т.5 от АПК. Поради изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 239, т. 5 АПК за отмяна на атакуваното определение, поради което искането за отмяна следва да бъде отхвърлено. Водим от горното, и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение