Решение № 4243 от 17.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 114/2013 г.

Решение № 4243 от 17.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 114/2013 г., III о., докладчик председателят Румяна Монова Производството по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по жалба на ЕТ "Венко - Венко Методиев", гр. София, представлявано от управителя Венко Методиев, с искане за отмяна като незаконосъобразно на решение № 307 от 23.11.2012 г. на министъра на околната среда и водите, с което на основание чл. 79а, ал. 1, т. 3 и 4, чл. 188, ал. 1, т. 4 от Закона за водите (ЗВ) и писмо вх. № 05-08-6873 от 29.10.2012 г. на директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район - гр. Пловдив е отнето Разрешително № 02460001 от 09.03.2007 г. за ползване на воден обект - акватория от язовир "Тополница" с цел аквакултури и свързаните с тях дейности. Твърди се, че оспореният административен акт е незаконосъобразен като постановен при наличието на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Редовно призован за съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв. Кичуков, който по същество твърди основателност на жалбата. Моли обжалваното решение да бъде отменено като незаконосъобразно. Ответникът - министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител - юрк. Кирева, оспорва жалбата неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на подадената жалба. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и анализира събраните доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното: С обжалвания административен акт на основание чл. 79а, ал. 1, т. 3 и 4, чл. 188, ал. 1, т. 4 от ЗВ и писмо вх. № 05-08-6873 от 29.10.2012 г. на директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район - гр. Пловдив е отнето Разрешително № 02460001 от 09.03.2007 г. за ползване на воден обект - акватория от язовир "Тополница" с цел аквакултури и свързаните с тях дейности, издадено на жалбоподателя. Мотивите на органа за това са били, че видно от представеното от титуляра на разрешителното, писмо вх. № МОСВ 26-00-2677 от 24.09.2012 г., приложени към него документи, както и приложени допълнително с писмо вх. № 26-00-2677 от 30.10.2012 г. документи, не е изградено съоръжение за аквакултури, състоящо се от 22 броя садки. Констатирано е представените доказателства, съответно след две и четири години, не се приемат като основателни за удължаване срока на изграждане на съоръжението, който е изтекъл, съгласно предоставеното разрешително в края на 2009 г. Посочено е, че ЕТ "Венко - Венко Методиев" не е заявил искане за продължаване на срока за изграждане на съоръжението, преди изтичането му на 31.12.2009 г., а неизграждането му в срок представлява нарушение на условията в разрешителното, което съгласно чл. 79а, ал. 1, т. 3 от ЗВ е предпоставка за отнемането му. Няма спор между страните, че не е изградено съоръжение за аквакултури, състоящо се от 22 броя садки, като жалбоподателя обосновава това с независещи от него обстоятелства. По делото е представено писмо вх. № МОСВ 26-00-2677 от 24.09.2012 г. от което е видно, че през 2012 г. ЕТ "Венко - Венко Методиев" е поискал удължаване на срока за изграждане на садкова база на язовир "Тополница". Във връзка със същото с писмо МОСВ на основание чл. 60, ал. 2 от Наредбата за ползването на повърхностни води е изискала от Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" - гр. Пловдив информация за изпълнение на условията в Разрешително № 02460001 от 09.03.2007 г. за ползване на воден обект - акватория от язовир "Тополница" с цел аквакултури и свързаните с тях дейности. След извършена проверка по документи от компетентния орган по ЗВ е констатирана липса на информация, която да е постъпвала в БД-ИБР, съгласно т. 2, т. 3, т. 6 от "Условия и задължения при ползването на водния обект", както и т. 1, т. 2 и т. 3 от "Други условия и изисквания за опазване на водите, водния обект и околната среда, както и провеждане на собствен мониторинг". По делото е приета и експертиза на вещо лице. При така установената фактическа обстановка настоящият тричленен състав приема, че подадена жалба е процесуално допустима, но неоснователна. Обжалваното решение на министъра на околната среда и водите е издадено при спазване на изискванията за форма на индивидуалния административен акт, регламентиран в чл. 59 от АПК. Оспорваният акт е издаден с посочване на органа, който го издава - министъра на околната среда и водите, адресата на акта и наименованието му и е подробно мотивиран с посочване на конкретните установени нарушения. За да упражни предоставените му правомощия административния орган в условията на оперативна самостоятелност може да отнеме разрешителното за водовземане или водоползване, като е достатъчно да установи в административното производство наличието само на едно от основанията посочени чл. 79а от ЗВ. Съгласно ал. 1, т. 3 и т. 4 органът може да постанови отнемане на разрешителното за водоползване или ползване на водния обект при нарушаване на условията на разрешителното или при неупражняване на права, предоставени с разрешителното в определения в него срок. Достатъчно е обективно установяване на предпоставките визирани в правната норма, като в случая е без значение какви са причините довели до наличието им. От представените и приети по делото писмени доказателства е видно, че в случая ЕТ "Венко - Венко Методиев" не е изградил съоръжението описано в т. 5 от издаденото разрешително, което обстоятелство титулярът обосновава с независещи от него причини. В ЗВ не е разписана специална процедура по отнемане на разрешителни, която административният орган да е длъжен да провежда. Достатъчно е обективно установяване на предпоставките визирани в правната норма - чл. 79а ЗВ. В случая на основание чл. 60, ал. 2 от Наредбата за ползването на повърхностни води и във връзка с представеното от ЕТ "Венко - Венко Методиев" писмо с искане за удължаване на срока за доизграждане на садкова база компетентният орган е изискал от Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" - гр. Пловдив информация за изпълнение на условията в Разрешително № 02460001 от 09.03.2007 г. за ползване на воден обект - акватория от язовир "Тополница" с цел аквакултури и свързаните с тях дейности, от което писмо е видно, че е налице неизпълнение на условията по разрешителното. Съгласно чл. 75, ал. 1 от същата Наредба контролиращият орган може да извършва проверка по документи и проверка на място. В случая е извършена проверка по документи, а такава на място за установяване на неизграждане на садкова база в срока на разрешителното не е била необходима. Следва да се отбележи, че титулярът на разрешителното е имал възможност да поиска удължаване на срока за изграждане на садковата база преди да изтичане срока в края на 2009 г. Това е сторено едва през 2012 г., а не своевременно. В тази връзка дори и без да е извършена проверка на място, каквото нарушение твърди от жалбоподателя, не е спорно, и административният орган правилно с оглед неизпълненото от титуляра на разрешителното задължение, е издал оспорения административен акт. Във връзка с извършената проверка по документи административния орган е мотивирал и допълнителни основания за отнемането на разрешителното с нарушаване на условията му. В оспорения административен акт министърът на околната среда и водите е коментирал и представените през 2012 г. от титуляра на разрешителното документи, който според него обосновават удължаване на срока на изграждане на съоръжението, и ги е приел за представени много след изтичане на срока през 2009 г. Разпоредбата на чл. 79а от ЗВ изисква поне едно нарушение, за да бъде прекратено действието на разрешителното, като титулярът е имал възможност да инициира процедура за изменение на същото по реда на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗВ, а не да бездейства в предвидения с разрешителното му срок, което негово бездействие е санкционирано. Във връзка с посоченото, доводите в жалбата се преценяват като неоснователни, а решението на министъра на околната среда и водите съобразено с представените по преписката доказателства и приложимата правна уредба. С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател разноски не се дължат. Основателно е искането на процесуалния представител на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски за настоящата инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Размерът на последното следва да бъде определен съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения, Върховен административен съд, четвърто отделение