Решение № 14460 от 29.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6354/2010 г.

Решение № 14460 от 29.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6354/2010 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационните жалби на "Глобъл Транс Лоджистикс" - ООД, гр. София, чрез процесуалният си представител адв. Айдарова и на началника на Митница Аерогара София, подадена чрез процесуалния му представител, срещу Решение № 780 от 06.04.2010 г., постановено по адм. д. № 1746/2009 г. по описа на Административен съд - София - град. Касаторът "Глобъл Транс Лоджистикс" - ООД, гр. София, чрез процесуалният си представител адв. Айдарова оспорва Решение № 780 от 06.04.2010 г., постановено по адм. д. № 1746/2009 г. по описа на Административен съд - София - град в частта, в която частично е отхвърлено искането за заплащане на разноски в размер на 136 лв. по повод извършени преводи на чужд език. Претендира се отмяна на Решението в тази му част и присъждане на разноските в цялост, като се излагат подробни съображения. Касаторът началника на Митница Аерогара София, подадена чрез процесуалния му представител оспорва Решение № 780 от 06.04.2010 г., постановено по адм. д. № 1746/2009 г. по описа на Административен съд - София - град, с което е отменено Решение № 547 от 07.10.2008 г. на началника на Митница Аерогара София, мълчаливо потвърдено от директора на Регионална митническа дирекция - София. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, от представения търговски договор, който е дългосрочен, не може да се конкретизира съответната пратка, нито по вид и количество на стоките, нито по тяхната стойност. С представеното уведомление от турската фирма се закриват фактури без да е посочена конкретната сума по тях. Представената по делото извадка от системата "ТРИМИС" касае внос на сходни стоки от приблизително същия същия период от време като процесния. Следва да се има предвид, че законодателят не е определил точно какво е приблизително един и същ период. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на "Глобъл Транс Лоджистикс" - ООД. Ответникът по касационната жалба на "Глобъл Транс Лоджистикс" - ООД със седалище в гр. София - началника на Митница Аерогара София чрез процесуалния си представител я оспорва по съображения, изложени в съдебно заседание. Ответникът по касационната жалба на началника на Митница Аерогара София - "Глобъл Транс Лоджистикс" - ООД със седалище в гр. София, чрез процесуалния си представител я оспорва по съображения, изложени в писмено възражение и в съдебно заседание. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на дружеството и основателност на касационната жалба на началника на Митница Аерогара София. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, след като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и са допустими. Разгледана по същество касационната жалба на "Глобъл Транс Лоджистикс" - ООД със седалище в гр. София е основателна, а тази на началника на Митница Аерогара София - неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АС-София-град е било Решение № 547 от 07.10.2008 г. на началника на митница Аерогара София. Със същото е определена нова митническа стойност на стоките по ЕАД 08ВG005102Н0030689 от 23.05.2008 г. с подробно описание на стоките по вид, мерна единица, стойност на брой, чифт, кв. м, комплект, на основание чл. 30, § 2, б."в" от Регламент 2913/92. Определено е задължение за доплащане на ДДС в общ размер 5425,25 лв., която сума била платена на 28.05.2008 г., но с обжалваното Решение на Началника на Митница Аерогара София, са били определени допълнителни задължения за доплащане на ДДС в общ размер от 3102,97 лв. с дължимите лихви. За да отмени обжалваното решение, съдът е приел следното, че принципът за определяне на митническата стойност на внасяните в България стоки е заложен в разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, който предвижда, че това е договорената стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, коригирана съгласно чл. 38 при наличието на условията по т. т. от 1 до 4. Стойността на внесените с процесния ЕАД стоки не е определена в договора за международна покупко-продажба от 10.02.2008 г., сключен между жалбоподателя "Глобъл Транс Лоджистикс" - ООД и "АДА Текник" - Турция, тъй като същият има характер на рамково съглашение. В подкрепа на становището за реално определена и заплатена цена, от дружеството са представени доказателства - договор, дневник за покупките, стокова разписка за получаване на стоките по фактурите, посочени по-горе, извадка от сметка "Стоки", извадка от сметка "Доставчици", документи за извършено плащане към доставчика, уведомление от турското дружество, че е получено плащане по процесните фактури. Представен е и РА № 2000805013/12.02.09 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, с който включва данъчния период м. май. 2008 г., в който е констатирано, че правомерно е упражнено правото на данъчен кредит по всички вносове от Турция, за които дружеството притежава митнически декларации и декларираните данни не се променят. В решението има позоваване на разпоредбата на чл. 36, ал. 2, т. 3 от ЗМ, а съгласно ал. 1 от същия законов текст, за да се прибегне до определяне на митническата стойност по ал. 2, т. 3, е необходимо преди това последователно да е изключено прилагането на т. т. 1 и 2. Видно от представената по делото извадка от система "ТРИМИС", от страна на ответника са съпоставяни внесени в Р. България стоки в периода от м. февруари до м. октомври на 2007 г., докато процесният внос е с дата м. май. 2008 г. Разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от ППЗМ изисква при прилагането на чл. 36, ал. 2, т. 3 от ЗМ митническата стойност да се определи като се основава на единичната цена, на която се продава най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от внесените идентични или сходни стоки по същото или приблизително същото време, по което се внасят стоките, подлежащи на остойностяване. Според съда, това означава да се вземат предвид вносове, осъществени през 2008 г. Обстойно са обсъдени данните от извадката от система "ТРИМИС" и е направен извод за това, че не се съдържат никакви данни за това какво е най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от внесените идентични или сходни стоки в Общността по смисъла на чл. 30, § 2, б. "в" от Регламент 2913/92 г., на която разпоредба се е позовал митническият орган, както и за тяхната единична цена. Решението на Административен съд София - град е правилно и законосъобразно в тази си част. Съгласно чл. 29, § 1 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета от 12.10.92 г. относно създаване на Митническия кодекс на Общността, публикуван на български език в Специалното издание на Официален вестник на 2 април 2007 г. и приложим по отношение на процесния внос, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на чл. 32 и 33, при условията, визирани в б. б. от "а" до "г". Според чл. 30, когато митническата стойност не може да се определи съобразно чл. 29, се прилагат последователно букви "а", "б", "в" и "г" от § 2, докато се стигне до първата, по която въпросната стойност може да се определи. Изключение се допуска, ако деклараторът изяви желание букви "в" и "г" да бъдат разменени по реда на прилагането. Само когато тази митническа стойност не може да се определи чрез прилагане на дадена буква, може да се приложи непосредствено следващата буква от реда, установен съгласно този параграф. Според § 2, б. "а", митническата стойност се определя въз основа на договорната стойност за идентични стоки, продадени с цел износ с местоназначение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително същия момент, като стоките, подлежащи на остойностяване. Според § 2, б."б" митническата стойност се определя въз основа на договорната стойност за сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително същия момент, като стоките, подлежащи на остойностяване. Според б. "в", митническата стойност е стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава в Общността най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от вносни идентични или сходни стоки, на лица, които не са свързани с продавачите. Правилно съдът е приел, че няма основание да не се определи митническата стойност на внесените с процесния ЕАД стоки по реда на чл. 29 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92, тъй като е установена подлежащата на плащане и реално платената цена. Що се отнася до прилагането на чл. 30, § 2, б."в", не е ясно защо не е приложена б. "б" преди да се приложи това основание, след като, според митническия орган, са налице данни за сходни стоки, внесени в приблизително същия период от време и освен това, не е посочена от митническия орган единичната цена, по която се продава в Общността най-голямото количество от внесените стоки, от идентични или сходни стоки на лица, които не са свързани. Поради изложените съображения, решението на АС-София-град, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила в тази му част. Решението, в частта, в която не са присъдени направените разноски за превод на български език е неправилно. Доказателствата на чужд език са част от административната преписка и като такава, административният орган е този, който следва да я представи в цялост - т. е. в това число с преведени доказателства. Поради изложените съображения Решението на АССГ следва да бъде изменено в частта за разноските, като на дружеството следва да се присъдят допълнително разноските в размер на 136 лв. или общо за първата инстанция в размер на 636 лв. С оглед изхода от спора, на "Глобъл Транс Лоджистикс" - ООД със седалище в гр. София следва да се присъдят и разноски за настоящата инстанция в размер на 150 лв. или общо за двете инстанции в размер на 786 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо "А" отделение,