Решение № 3009 от 9.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 98/2017 г.

Решение № 3009 от 9.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 98/2017 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Е. Т. Г., чрез процесуален представител, против решение № 31 от 21.11.2016 г. на Административен съд - Р. по адм. дело № 273/2016 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 1040-17-27/28.07.2016 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Р., с което е потвърдено Разпореждане № 76/23.06.2016 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което злополуката, станала с Е. Т. Г. на 2.06.2016 г. не е приета за трудова. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и се претендира неговата отмяна. Претендира се присъждане и на сторените пред първата инстанция разноски. Ответникът - директорът на ТП на НОИ Р., не се представлява и не взема становище по жалбата. Ответникът - Детска градина "Снежанка", чрез процесуален представител адвокат Иванова, в представен отговор, взема становище за неоснователност на касационната жалбата. Претендира се и присъждане на сторените разноски пред касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба от Е. Т. Г. срещу решение № 1040-17-27/28.07.2016 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Р., с което е отхвърлена жалбата й и е потвърдено Разпореждане № 76/23.06.2016 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО. С потвърденото разпореждане не се приема, че злополуката, станала с Е. Г. на 2.06.2016 г., има характер на трудова. Съдът е разгледал по същество жалбата, като я е приел за неоснователна. От доказателствата, преценени в тяхната съвкупност, безспорно е установено от фактическа страна, че Е. Г. е в трудови правоотношения с детска градина "Снежанка" гр. Р. въз основа на трудов договор, с който е назначена на длъжност "работник кухня" в детското заведение на пълно работно време - 8 часа. Установено е още, че на 2.06.2016 г. е настъпило внезапно увреждане на здравето на Е. Г. (след като е била блъсната от Т. Д. - готвачка), довело до настъпване на временна неработоспособност, като злополуката е настъпила в помещение на работодателя, предназначено за използване от кухненския персонал и в рамките на работното време на пострадалата, т. е. по време на работа. С оглед на така установеното от фактическа страна съдът е приел, че остава спорен единствено този елемент от фактическия състав на трудовата злополука, според който внезапното увреждане на здравето следва да е настъпило освен по време, но и във връзка или по повод на извършваната работа или на каквато и да е работа, извършвана в интерес на предприятието. Именно в тази връзка е направен извод, че блъсването от страна на Т. Д. (по повод личностен конфликт) безспорно не е свързано с извършваната работа, нито е по повод на нея. След обсъждане и отхвърляне на доводите на жалбоподателя и при приложението на чл. 55 от КСО съдът е извел правен извод за неоснователност на жалбата, която е отхвърлил. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Административен съд - Р. е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО урежда материалните предпоставки при наличието на които една злополука се определя като трудова. Тези предпоставки са наличието на внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Съгласно ал. 2 трудова е злополуката станала и по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място за живеене, или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер, мястото до където осигурения обикновено се храни, мястото за получаване на възнаграждение и не е налице трудова злополука когато пострадалият умишлено е увредил здравето си. Предвид данните по делото съдът е извел обоснован извод за липсата на всички елементи от фактическия състав на чл. 55, ал. 1 от КСО, за да се приеме, че злополуката е трудова. В случая не е изпълнено изискването увреждането да е "във връзка или по повод на извършената работа, както и при всяка друга работа, извършена в интерес на предприятието". Увреждането в случая е резултат от блъсването на пострадалата, което блъсване е резултат от личностни отношения. Всички възражения на касатора, че злополуката е настъпила по време на преобличане в края на работния ден и тъй като използването на работно облекло е задължително, то преобличането като действие е в пряка връзка с извършваната работа, респективно с основните длъжностни задължения на пострадалата правилно са приети от съда за неоснователни. Правилно е преценено с оглед фактите, че не е налице и хипотезата на чл. 55, ал. 2 от КСО. По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото разноски на касатора не се дължат, а на ответната страна следва да се присъдят 600 лева представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховен административен съд, шесто отделение