Решение № 10783 от 3.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10320/2024 г.
ВАСОсмо отделение03.11.2025 г.докладчик т Бисерка Цанева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение 16829 от 16.09.2024 г., постановено по адм. д. 11676/2023 г. по описа на Административен съд София-град.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА Членове: /п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ/п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Мустафа, срещу решение 16829 от 16.09.2024 г., постановено по адм. д. 11676/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е прогласена нищожността на ревизионен акт /РА/ Р-22221522005463-091-001 от 03.08.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, поправен с РА за поправка П-22221523183312-003-001/29.09.2023 г., потвърден с решение 1553 от 31.10.2023 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон, процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че законодателят изрично е регламентирал в ДОПК правото на изпълнителния директор или на оправомощен от него заместник-изпълнителен директор да определя служители, за които териториалната компетентност по чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ДОПК не се прилага, с оглед на което не е налице нищожност на оспорения РА. Изразява искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което жалбата срещу РА да се отхвърли. Претендират се разноски за двете инстанции съгласно представен списък. Ответникът Про Логистик 2021 ЕООД, не изразява становище по същество на касационната жалба, нито изпраща представител в проведеното о.с.з. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 211 от АПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на обжалване пред Административен съд София-град е ревизионен акт /РА/ Р-22221522005463-091-001 от 03.08.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, поправен с РА за поправка П-22221523183312-003-001/29.09.2023 г., потвърден с решение 1553 от 31.10.2023 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установени задължения по ЗДДС в размер на 418 369,75 лв. и са лихви за забава в общ размер на 52 167,70 лв. За да достигне до извод за нищожност на оспорения РА, първоинстанционният съд е съобразил следното: Ревизионният акт е издаден от С. А. Г. - началник сектор Ревизии в отдел Ревизии към дирекция Контрол при ТД на НАП Пловдив, възложил ревизията, и Ц. С. Д. - гл. инспектор по приходите в ТД на НАП Пловдив, ръководител на ревизията. Ревизираното дружество е с постоянен адрес в гр. София от момента на възлагане на ревизията до нейното приключване. Със Заповед ЗЦУ-ОПР-9 от 21.05.2021 г., на основание чл. 12, ал. 6 от ДОПК и чл. 10, ал. 8 и ал. 9 ЗНАП Изпълнителният директор на НАП е оправомощил Г. Д. в качеството му на зам. изпълнителен директор на НАП, да определя органи по приходите, за които не се прилагат правилата на чл. 7, ал.1 и чл. 8 от ДОПК. На основание тази заповед е издадена Заповед ЗЦУ753/05.05.2022 г. от зам. изпълнителния директор на НАП, с която са определени органи по приходите, за които не се прилагат правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ДОПК, сред които в т. 4 от цитираната заповед са посочени С. А. Г. - началник сектор Ревизии в отдел Ревизии към дирекция Контрол при ТД на НАП Пловдив и Ц. С. Д. - гл. инспектор по приходите в ТД на НАП Пловдив. Съгласно Заповед РД01245/05.05.2022 г. на Директора на ТД на НАП - София, функциите на компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК се изпълняват от служители /органи по приходите/, за които според Заповед ЗЦУ753/05.05.2022 г. на зам. изпълнителния директор на НАП, не се прилагат правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ДОПК. С последващо издадена на основание чл. 10, ал. 9 от ЗНАП Заповед ЗЦУ1820/13.10.2022 г. на зам.изпълнителния директор на НАП са определени приходни органи от ТД на НАП-Пловдив, които са компетентни да осъществят производства по данъчно-осигурителен контрол, за които на основание чл. 8 от ДОПК е компетентна ТД на НАП София, като на ред 22 в приложението към цитираната заповед е посочено дружеството Про Логистик 2021 ЕООД. При тази фактическа установеност АССГ е приел, че правомощията по чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК са в изричната компетентност на изпълнителния директор на НАП или на негов заместник, поради което не могат да бъдат предоставяни на други лица. Отбелязал е, че съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ДОПК, актовете по този кодекс се издават от органи по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция. Преценил е, че на основание чл. 8, ал. 1, т. 1 ДОПК, компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите относно производствата по този кодекс по отношение на юридическите лица е ТД на НАП, където е техният постоянен адрес. В тази връзка е констатирал, че в случая постоянният адрес на ревизираното лице е в гр. София, поради което компетентна е ТД на НАП - София. Въз основа на изложеното съдът е формирал извод, че оспореният РА е нищожен, тъй като издателите му не са териториално компетентни. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради противоречие с материалния закон. Съгласно решение 3 от 26.06.2025 г. по тълкувателно дело 2 по описа за 2024 г. на ОСК на ВАС, ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите - служител на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП), по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 от ДОПК компетентни са органите на друга териториална дирекция, не е нищожен. С цитираното тълкувателно дело е прието, че ревизионният акт не е опорочен от обстоятелството, че ревизията е възложена и в състава на издалите РА органи по приходите са участвали органи от друга териториална дирекция, тъй като възложилият ревизията е от кръга на тези лица по чл. 12, ал. 6, изр. 1 ДОПК и е определен по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК от директора на компетентната дирекция. Включването в персоналните предели на заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на длъжностни лица от състава на друга териториална дирекция не е в противоречие с правилото на чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗНАП. Предвид изложеното следва да се приеме, че оспореният РА е издаден от материално и териториално компетентни органи, с оглед на което не е нищожен. Като е приел друго, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и делото да върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе по останалите основания за законосъобразност на оспорения акт. В противен случай страната би била лишена от една съдебна инстанция по фактите, което би ограничило правото й на защита. На основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. с § 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото АССГ следва да се произнесе и по разноските за производството пред ВАС. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение