Решение № 59 от 27.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 32/2009 г.

Решение № 59 от 27.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 32/2009 г., II н. о., НК, докладчик председателят Савка Стоянова Производството е образувано по повод касационна жалба от подсъдимия Д. Х. Б. против въззивно решение № 260 от 18.11.2008 г. постановено по в.н.о.х.д. № 533/2008 г. на Пловдивския апелативен съд. В жалбата се правят доводи за допуснати нарушение на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието-касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК. Иска се алтернативно- отмяна на решението и връщане делото за ново разглеждане от въззивния съд или изменяване на решението и прилагане на чл. 66, ал. 1 НК по отношение наложеното наказание лишаване от свобода, както и намаляване размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди. В съдебното заседание защитникът на подсъдимия поддържа изцяло жалбата по изложените в нея съображения. Гражданските ищци и частни обвинители намират жалбата изцяло за неоснователна и правят искане решението да се остави в сила. Претендират за присъждане на направените пред ВКС разноски. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е изцяло неоснователна и решението следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК намери за установено следното: Пловдивският апелативен съд с решение № 260 от 18.11.2008. по в.н.о.х.д. № 533/2008 г. е потвърдил присъда № 112 от 05.09.200 г. постановена по н.о.х.д. № 1191/2008г на Пловдивския окръжен съд. С присъдата подсъдимият Д. Х. Б. е признат за виновен в това, че на 4.08.2007 г. в гр. П., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил "Фиат брава" с рег. № Р* е нарушил правилата за движение - чл. 5, ал. 2 ЗДвП, чл. 21, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на А. И. К., като деянието е извършено в пияно състояние, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр.1, б. "б" пр. 1 вр. с ал. 1, б. "в" и чл. 55, ал. 1, т.1 НК е осъден на две години и единадесет месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален "общ" режим и е лишен да управлява моторно превозно средство за срок от четири години. Подсъдимият е признат за невинен и оправдан да е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 1 и 2 ЗДвП. Осъден е да заплати обезщетения за неимуществени вреди на Г. К. и И. К. в размер от по 80 000 лв. и имуществени вреди в размер от по 1885 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането, като исковете в останалата им част са отхвърлени. По доводите за допуснати нарушение на Закона и съществени нарушения на процесуалните правила Съображенията, изложени в подкрепа на тези касационни основания са, че въпреки признаването на подсъдимия за невинен и оправдаването му да е допуснал нарушения по чл. 20, ал. 1 и 2 ЗДвП, съдът не е изложил съображения дали тези нарушения са в причинна връзка с настъпилия резултат. Липсата на мотиви по този въпрос, се определя като съществено нарушение на процесуалните правила, имащо за последица отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Възраженията са неоснователни. Производството по делото пред първата инстанция е проведено по реда на Глава двадесет и седма от НПК, като искане за това е направил подсъдимия в съдебното заседание на 5.09.2008 г. със заявлението си, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. С мотивирано определение, съдът като отчел, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, допуснал разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК и постановил присъдата си. Вярно е, че с нея е прието, че неправилно в обвинителния акт е посочено, че освен останалите, подсъдимият е допуснал и нарушения по чл. 20, ал. 1 и 2 ЗДвП нарушения, поради което и го е оправдал за същите, но невярно е възражението, че не са изложени мотиви по този въпрос. Независимо, че съдебното производство е проведено по реда на чл. 371, т. 2 НПК при постановяване на присъдата съдът преценява доказателствената съвкупност, която обезпечава признатите факти. Негово задължение е да обоснове кои нарушения на правилата за движение са допуснати и намират ли се те в причинна връзка с настъпилия резултат. Именно в тази си дейност съдът е констатирал, че след като е установено по несъмнен начин, че подсъдимият е допуснал нарушения по чл. 5, ал. 2 ЗДвП - управлявал превозното средство след употреба на алкохол - 1,87 промила и по чл. 21, ал. 1 ЗДвП - движел се е със скорост около 88 км/ч и те са в причинна връзка с настъпилия резултат, не се е налагало излагане на повече съображения. Въззивният съд е разгледал делото по жалба на подсъдимия с довод за явна несправедливост на наказанието и в пределите на това възражение, с оглед и на реда по който е разгледано делото, правилно не се е занимавал с оправдателния диспозитив. С признаването на подсъдимия за невинен по отношение на някое от приетите с обвинителния акт нарушения на правилата за движение, в най-голяма степен са гарантирани процесуалните права на подсъдимия, поради което и некоректно се твърди в касационната жалба, че след като в мотивите на решението не са изложени съображения по този въпрос е налице съществено нарушение на процесуалните правила имащо за последица отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. По довода за явна несправедливост на наказанието Съображенията, изложени в подкрепа на това касационно основание се свеждат единствено до неправилен отказ да се приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК и до формалното приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Възраженията са неоснователни. Когато съдът приеме и разгледа делото по реда на чл. 371, т. 2 НПК по силата на императивната норма нае чл. 373, ал. 2 НПК той е длъжен да определи наказанието при условията на чл. 55 НК, без да изследва налице ли са многобройни или изключително смекчаващи отговорността обстоятелства. Решаващите съдилища са се съобразили с това процесуално изискване и наказанието е определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. В какъв размер обаче ще се наложи наказанието е въпрос, който съдът преценява конкретно, като се съобразява и с изискванията за съответност и на целите, предвидени в чл. 36 НК. Настоящият състав намира съображенията и на двете инстанции, както по отношение размера на наказанието, така и по отношение начина на изтърпяване за правилни. Висока е конкретната степен на обществена опасност и на деянието и на дееца. Изключително укоримо е поведението му след произшествието, поради което и целения превъзпитателен ефект от наказанието не би могъл да се постигне нито с по-малко по размер наказание, нито чрез отлагане изтърпяването на същото. Неоснователно е и възражението за несправедливост на размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди. При определянето им са отчетени болките и страданията, които родителите на починалия са претърпели и ще продължават да търпят и с оглед изискванията по чл. 52 ЗЗД присъдените обезщетения са справедливи. По тези съображения настоящият състав намери, че не са налице сочените в касационната жалба нарушения и решението следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение