Решение № 5526 от 14.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9955/2014 г.

Решение № 5526 от 14.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9955/2014 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалбата на "Булгари резерв пропъртис" АДСИЦ, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Царица Йоана"№ 70, Бизнискомплекс, вх. А, офис 2, против решение № 583-ДСИЦ от 23.06.2014 г. на КФН с искане за отмяна като неправилно. В жалбата се твърди, че е представен в КФН тримесечен финансов отчет за четвъртото тримесечие на 2013 г. на 29.01.2014 г. Към този отчет е приложена и декларация по чл. 100о, ал. 4, т. 3 от ЗППЦК, която отговаря на съдържанието на декларацията по чл. 33, ал. 1, т. 3 от Наредба № 2. Ответната страна, заместник-председателят на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционна дейност", чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че жалбата на "Булгари резерв пропъртис" АДСИЦ, гр. София, е подадена в 14-дневния срок от надлежна страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 583-ДСИЦ-23.06.2014 г. на заместник-председател на КФН, ръководещ управление" Надзор на инвестиционната дейност" е задължено дружеството - "Булгари резерв пропъртис" АДСИЦ да отстрани непълноти в представен 3-месечен отчет за дейността на дружеството за четвъртото тримесечие на 2013 г. като представи на КФН по реда на чл. 43, ал. 1 от Наредба № 2, а именно чрез единната система за предоставяне на информация по електронен път, изградена и поддържана от КФН - e-Register отчет, съдържащ липсващите данни - декларация от съставителя на финансовия отчет, съгласно изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 3 от Наредба № 2. Административното производство е открито от заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционна дейност" за представяне на посочените по-горе данни в съответствие с чл. 26, ал. 1 от АПК и чл. 213, ал. 1 от ЗППЦК, тъй като са установени непълноти в тримесечния отчет за четвъртото тримесечие на 2013 г., който не съдържа декларация от съставителя на финансовия отчет. Писмото е получено на 11.06.2014 г. от дружеството. В определения тридневен срок дружеството не е дало обяснения, нито е направило възражения във връзка с образуваното административно производство. Видно от представените по делото доказателства тримесечният отчет на дружеството, ведно с междинния доклад част 1 и междинен доклад част 2, както и декларацията по чл. 100о, ал. 4, т. 3 ЗППЦК са публикувани на интернет портала "X3 News" на 29.04.2014 г. Красимир Тодоров в качеството си на изпълнителен директор на дружеството е изготвил и подписал декларация по чл. 100о, ал. 4, т. 3 от ЗППЦК. Видно от доказателствата по делото, междинният финансов отчет на дружеството-жалбоподател за периода 1.01.2013 г. - 31.12.2013 г. е съставен от "Крам Комплекс Инженеринг" ЕООД и подписан от Красимир Тодоров. По делото няма спор, че декларация по чл. 100о, ал. 4, т. 3 ЗППЦК, респ. чл. 33, ал. 1, т. 3 от Наредба № 2, попълнена и подписана от съставителя на финансовия отчет, не е подадена чрез единната система за предоставяне на информация по електронен път, изградена и поддържана от КФН - e-Register. Няма спор и че такава е подадена от изпълнителния директор на дружеството. При така установените факти, ВАС в настоящия си състав, достигна до следните правни изводи: Обжалванато решение, с което е приложено принудителна административна мярка, е издадено от компетентен административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила по чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗКФН и чл. 213 от ЗППЦК и в законоустановената форма. Решението е и материално законосъобразно и съобразено с целта на закона. Съгласно изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 3 от Наредба № 2, която е идентична с декларацията по чл. 100о, ал. 4, т. 3 ЗППЦК финансов отчет за дейността съдържа: декларации от отговорните в рамките на емитента лица с посочване на техните имена и функции, удостоверяващи, че доколкото им е известно: а) комплектът финансови отчети, съставени съгласно приложимите счетоводни стандарти, отразяват вярно и честно информацията за активите и пасивите, финансовото състояние и печалбата или загубата на емитента или на дружествата, включени в консолидацията; б) междинният доклад за дейността съдържа достоверен преглед на информацията по т. 2. Според чл. 100м, ал. 3 ЗППЦК членовете на управителния орган на емитента, както и неговият прокурист са солидарно отговорни за вредите, причинени от неверни, заблуждаващи или непълни данни в отчетите, уведомленията и другата информация, която се разкрива по тази глава. Лицата по чл. 34, ал. 2 от Закона за счетоводството са солидарно отговорни с лицата по изречение първо за вредите, причинени от неверни, подвеждащи или непълни данни във финансовите отчети на емитента, а регистрираният одитор - за вредите, причинени от одитираните от него финансови отчети. Лицата по чл. 34, ал. 2 ЗСч са съставителите на финансовите отчети. След като съставителят на финансовия отчет е солидарно отговорен с управителния орган на емитента за вредите, причинени от неверни, подвеждащи или непълни данни във финансовите отчети на емитента, то към тримесечния отчет за дейността на дружеството следва да бъде приложена и декларация по чл. 100о, ал. 4, т. 3 ЗППЦК, попълнена и подписана не само от изпълнителния директор на дружеството, но и от съставителя на финансовия отчет. Такава безспорно липсва. Доколкото съставителят на финасовия отчет носи солидарна отговорност ведно с управителния орган на дружеството за вреди, причинени от неверни, подвеждащи или непълни данни във финансовите отчети на емитента по силата на чл. 100м, ал. 3 ЗППЦК, то без значение в случая е дали той е в договорни отношения с емитента или не. Декларация, подписана от него, следва да бъде приложена към тримесечния финансов отчет. Липсата на такава декларация води до извод за наличие на материалните предпоставки за издаване на процесното решение, с което се налага ПАМ. По изложените съображения обжалваното решение на КФН е законосъобразно, с оглед на което жалбата на "Булгари резерв пропъртис" АДСИЦ, против решение № 583 ДСИЦ от 22.08.2014 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изхода от настоящия спор претенцията на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена, като жалбоподателят бъде осъден да заплати на КФН сумата от 300 лева - юрисконсултско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 172 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение