Решение № 8055 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8099/2012 г.

Решение № 8055 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8099/2012 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/. Образувано е по подадена касационна жалба от Атанас Крумов Карамфилов от с. Бачево, община Разлог, против решение № 547 от 17.04.2012 г. по адм. д. № 40 от 2012 г. по описа на Административен съд - Благоевград. Релевират се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът по касационната жалба - директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград, не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна. С посоченото по-горе решение е било отхвърлено изцяло оспорването от Атанас Карамфилов, от с. Бачево, община Разлог, на Акт за установяване на публично държавно вземане № 22/01.11.2011 г., издаден от директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград за сумата 4246,03 лв., по разрешително за водовземане № 41160005 от 19.09.2008 г. представляваща такса за водовземане от повърхностен воден обект р. Радевска - I-ва категория повърхностни води, приток на р. Места за периода 01.01.2005 г. - 31.12.2010 години. Съображенията за нова са били, че актът е издаден от компетентен орган /чл. 195 ЗВ/, при спазване административнопроцесуалните правила и е съобразен с целта на закона. Изложени са мотиви, че определения размер на дължимата сума е съобразен с формулата, определена в чл. 2 от Тарифата за таксите за правото на водовземане и/или разрешено ползване на воден обект /наричана за краткост Тарифата/, приета с ПМС № 154/2000 г. (отм.). В подкрепа на този извод, съдът се е позовал на приетото заключение на техническа експертиза по делото. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съдът е изяснил фактическата обстановка, като е направил подробен анализ на представените доказателства. Не е спорно по делото, че на касационния жалбоподател е било издадено разрешително за водовземане № 41160005/19.09.2008 г. при посочената цел на водовземането - риборазвъждане. В разрешителното подробно е описан начинът на водовземане и условията на водовземане. Като основание за издаването му е вписана разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от Закона за водите /ЗВ/. Спорно по делото е дали при определяне на таксата за използване на водите по отношение на касационния жалбоподател следва да се приложи разпоредбата на чл. 194, ал. 7, т. 4 от Закона за водите, съгласно която такса за водовземане от повърхностни и подземни води не се заплаща в случаите по чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗВ, т. е. при аквакултури и свързаните с тях дейности. В разпоредбите на чл. 44 и чл. 46 от Закона за водите е уреден разрешителния режим при упражняване на дейностите водовземане и ползване на воден обект /водоползване/. Разрешителните по чл. 44 от ЗВ се издават за извършване на водовземане, като съгласно дефиницията в ал. 2 водовземане означава отнемане на води от водните обекти и отклоняването им от тях. Разрешителното за ползване на воден обект по чл. 46 от ЗВ се издава за извършване на дейностите, посочени в ал. 1, т. 1 до т. 10. Различието в двата начина на използване на водите се изразява в това, че в случая на водовземане водите се отнемат или отклоняват, а в случая на водоползване водният обект се използва във вида, в който съществува за изрично посочените в закона дейности. Издаденото разрешително на касационния жалбоподател е за водовземане, поради това, че за осъществяване на риборазвъждането от съществуващото масивно водохранилище водата се пренася с довеждащ тръбопровод до рибарниците /3 бр./ и след това ползваните води от рибарника, посредством открит канал, се отвеждат в р. Места. В първоначалната редакция на чл. 194, ал. 1 от Закона за водите /ДВ, бр. 65/2006 г./ предвижда в т. 1 заплащане на такса за водовземане и по т. 2, б. "б" такса за ползване на воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности. С ДВ, бр. 36/2008 г. са направени две изменения в чл. 194 от ЗВ. Отпада т. "б" на чл. 194, ал. 1, т. 2 от закона, с което отпада задължението за плащане на такса за ползване на воден обект за аквакултури. Второто изменение е приетата нова т. 4 на чл. 194, ал. 7 от ЗВ, съгласно която такса за водовземане по т. 1, б. "а" и б. "б" не се заплащат в случаите по чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗВ, а именно - за аквакултури и свързаните с тях дейности. Следователно с въведените две промени в разпоредбата на чл. 194 от Закона за водите отпада задължението за заплащане на такса за водовземане и на такса за ползване на воден обект, когато се отнасят за аквакултури и свързаните с тях дейности. С оглед на това настоящият състав приема, че "освобождаването от такса за водовземане по чл. 194, ал. 7, т. 4 от ЗВ е относима към издадено разрешително за ползване на воден обект по чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗВ, с което на титуляра се предоставя правото на ползване на водния обект за аквакултури и свързаните с тях дейности, но не и разрешително за водовземане от същия този обект". Таксата за водовземане, респ. освобождаването от такава такса, не може да е относима към разрешително за ползване на воден обект. Това са два различни вида разрешителни и те водят до заплащане на различни такси. Що се отнася до аквакултури и свързаните с тях дейности, те са освободени от заплащане и на двата вида такси: на такса за водовземане на основание чл. 194, ал. 7, т. 4 от ЗВ и от такса за ползване на воден обект - поради отпадането на б. "б" от чл. 194, ал. 1, т. 2 от ЗВ - /изм. ДВ, бр. 36/2008 г./. От анализа на правната уредба следва, че касационният жалбоподател отговаря на посочените в закона основания за освобождаване от такса за използване на водите: той дължи такса за водовземане от повърхностни води, защото това е отразено в предоставеното му разрешително и целта на водовземането е риборазвъждане, което изцяло попада в дефиницията на понятието "аквакултури", съгласно Закона за рибарството и аквакултурите. След изменението на Закона за водите с бр. 36/2008 г., в сила от 08.04.2008 г./ съгласно чл. 5, ал. 5 от Конституцията/, касационният жалбоподател не дължи таксите за водовземане за периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2010 г. Като е приел противното административният съд е приложил неправилно материалния закон. Решението, с което е отхвърлена жалбата на Атанас Карамфилов, срещу АУПДВ № 22/01.11.2011 г. следва да бъде отменено. Основателно е възражението на касационния жалбоподател за недължимост на задължението по акта за сумата от 4246,03 лв. по изложените по-горе съображения. Ето защо, спорът следва да бъде решен по същество, като бъде отменено оспорения АУПДВ № 23/01.11.2011 г. на директора на БДЗБР-Благоевград, с която е установено задължение на Атанас Карамфилов, от с. Бачево, община Разлог, за сумата посочена по-горе. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,