Решение № 8014 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1753/2020 г.

Решение № 8014 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1753/2020 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по кас ационна жалба на "Рики – А Тур" ЕООД – гр. Разград, подадена от процесуалния представител адв. И. Стоянов срещу решение № 139/08.11.2019 г., постановено по адм. дело № 220/2019 г. по описа на Административен съд – Разград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № 0417332/26.06.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности" при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП за наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – "запечатване на търговски обект – билетен център "РИКИ - А", находящ се в гр. София, бул. "Мария Луиза" № 102, стопанисван от "Рики – А Тур" ЕООД за срок от четиринадесет дни и е забранен достъпа до обекта за срока на действие на ПАМ. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според жалбоподателя в хода на административното производство от страна на органа не е връчено уведомление по реда на чл. 26, ал. 1 АПК, което от своя страна е лишило дружеството от правото на представяне на документи или обяснения. В тази връзка излага доводи за нищожност на оспорената заповед, като издадена в противоречие с чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК. Касаторът излага оплаквания, че в случая не са изяснени всички факти и обстоятелства, тъй като липсват констатации в съставения протокол от проверка относно издаването на резервационен талон – задатък за сумата от 40 лв. На следващо място счита, че в оспорената заповед липсват мотиви относно продължителността на срока и същата противоречи на целите, за които се издава, предвидени в чл. 22 ЗАНН. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на заповедта за ПАМ. С допълнителна молба от 10.03.2020 г. посочва, че към момента на оспорване на заповедта за налагане на ПАМ пред касационната инстанция не е налице издадено наказателно постановление. Претендира присъждането на разноски съгласно представен списък. Ответникът по касационната жалба началник отдел "Оперативни дейности" при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител ст. юриск. Я. Биков оспорва същата в проведеното открито съдебно заседание. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на "Рики – А Тур" ЕООД срещу цитираната по-горе заповед за ПАМ – запечатване на търговски обект – билетен център "РИКИ - А", находящ се в гр. София, бул. "Мария Луиза" № 102 и стопанисван от същото дружество и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно приходните органи са наложили процесната мярка на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Съдът е преценил установените факти по делото относно извършената проверка в процесния търговски обект, при която при контролна покупка от органите по приходите на 1 бр. двупосочен билет за пътуване с автобус по маршрут София - Истанбул и обратно на обща стойност 85, 00 лв. е издаден фискален бон само за сумата от 45 лв., стойността на билета в едната посока, като не е издаден фискален бон за сумата от 40 лв. (стойността на билета от Истанбул до София). При безспорно установено административно нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС във връзка с чл. 118, ал. 1 ЗДДС, според съда мярката законосъобразно е приложена от административния орган спрямо лице, което по силата на чл. 25, ал. 4 (предишна ал. 3) от Наредба № Н-18/2006 г. на министъра на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства следва едновременно с получаване на плащането да предостави на клиента издадената фискална касова бележка. В решението съдът е изложил съображения, че оспореният административен акт е издаден и в съответствие с целта на закона и при спазване на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Определеният срок за прилагане на мярката е около средния размер и съответства на тежестта на извършеното нарушение. Обжалваното решение е правилно постановено. Правилен е достигнатият от съда извод, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В тази връзка неснователно е оплакването на касатора за нищожност на издадената заповед по описаните в касационната жалба основания. Нищожен е акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че изначално, от момента на издаването му не поражда правни последици. Нищожен е актът, издаден от некомпетентен орган, при неспазване на установената форма, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, несъответствие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. В настоящия случай, видно от доказателствата по делото, процесната заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган, съгласно приложената заповед № 3 ЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, с която началниците на отдели "Оперативни дейности" в ЦУ на НАП са оправомощени да издават заповеди за налагане на ПАМ за запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС. Процесният акт е издаден от началник на отдел "Оперативни дейности" в ЦУ на НАП, което означава, че е спазено изискването за материална компетентност на органа, издал заповедта. Заповедта за налагане на ПАМ е издадена, предвид установеното нарушение на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, от страна на "Рики – А Тур" ЕООД, за което е съставен протокол за извършена проверка № 0417332/18.06.2019 г. Протоколът, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. На основание чл. 50, ал. 3 ДОПК протоколът е подписан от продавач-билети в търговския обект, който е бил проверяван и съгласно цитираната разпоредба няма пречка освен представляващ проверяваното лице или негов пълномощник, протоколът да се подпише от работник или служител, като се направи изрично отбелязване за качеството на подписалото лице, което в настоящия случай е направено. Само по себе си установяването на нарушението е достатъчно условие органът по приходите да наложи ПАМ. В тази връзка неоснователно и възражението за допуснато нарушение от административния орган за неуведомяване на дружеството за започнало административно производство чл. 26, ал. 1 АПК. Заповедта е издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби. Нормите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 3, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. задължават всяко лице, което извършва продажби на стоки или услуги в търговски обект да регистрира и отчита тези продажби чрез издаване на фискални касови бележки от фискално устройство или касова бележка от кочан. Задължението за издаване на посочените документи е нормативно установено, а неизпълнението му представлява нарушаване фискалната политика на държавата, с което задълженото лице не отчита приходи от извършените от него продажби и представлява отклонение от данъчно облагане. Нарушението безспорно е установено предвид, че приходният орган при извършена проверка в търговския обект е извършил контролна покупка на 1 бр. двупосочен билет за пътуване с автобус по маршрут София-Истанбул и обратно на обща стойност 85, 00 лв., при която е издаден фискален бон само за сумата от 45 лв., като не е издаден фискален бон за остатъка от сумата в размер на 40 лв. Спорът по делото се свежда до това дали при контролната покупка от приходния орган дружеството е следвало да издаде касов бон за цялата сума. Принципно правилно сочи касаторът, че капарото или задатъка служат като обезпечение, че е сключен договор и това е разпоредено в чл. 93, ал. 1 ЗЗД. В данъчното право задатъкът се разглежда като авансово плащане, със съответните данъчноправни последици. В случая дори сумата от 40 лв. да се разгледа като авансово плащане следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 25, ал. 4 от Наредба № Н-18/2006 г., в относимата редакция след изменението с ДВ, бр. 75/2019 г., пояснява ал. 1 на същата разпоредба, че фискалната касова бележка се издава към момента на плащането. В процесния случай при извършването на проверката от приходния орган, респ. контролната покупка, е заплатена сумата от 85, 00 лв., но към момента на плащането не е издаден фискален бон за цялата сума, което е нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. В тази връзка не може да се споделят доводите на касационния жалбоподател, че не е извършил посоченото в заповедта за ПАМ нарушение. Неоснователно е и оплакването на касатора за липсата на издадено наказателно постановление. Неиздаването на наказателно постановление не е предпоставка за процесуалната и материалната законосъобразност на наложената административна принуда. Производството по налагане на ПАМ и административнонаказателното производство са самостоятелни производства и не е налице преюдициалност на административнонаказателното производство спрямо това за налагане на принудителна административна мярка. Относно оплакването за продължителността на срока на действие на процесната заповед, настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния административен съд във връзка с определения срок на налагане на мярката. При определяне срока на ПАМ, административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи единствено спазването на пределите на оперативната самостоятелност и съответствието на акта с целта на закона. Срокът е определен предвид установената фактическа обстановка, както и тежестта на нарушението и целите на закона, които са защита на обществените интереси и мотивиране на нарушителя за спазване на установения правов ред. Налагането на ПАМ за 14 дни е в рамките на законоустановения максимален срок съгласно чл. 186 ЗДДС – 30 дни, като са изложени достатъчно мотиви, позволяващи преценка за съответствие с принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. С оглед гореизложеното настоящия съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са допуснати сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила – чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Предвид изхода на делото, на касационния жалбоподател не се присъждат разноски, а на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение