Решение № 6419 от 15.6.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на ТД Митница Бургас", срещу решение 94/16.01.2023 г., постановено по адм.дело 1846/2022г. по описа на Административен съд Пловдив. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен и необоснован - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество на спора излага подробни аргументи за законосъобразност на определената нова митническа стойност поради възникнали основателни съмнения в декларираната стойност. Сочи, че не е установено реално плащане на цената по фактурата, както и че няма законови основания за изключване на посочената информация от интернет сайт www.autoauctions.io. По изложените съображения иска оспореното решение да бъде отменено и решението на Териториалния директор да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Ответникът ПБ Инвест 2015 ЕООД, в депозиран отговор, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение, тъй като не са доказани основателните съмнения на Митницата и необосновано е определена нова по-висока стойност на база информация, поддържана от трето лице в интернет. Претендира разноски по делото съгласно представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС Пловдив е законосъобразността на Решение с рег. 32-185013/07.06.2022 г. към Митническа декларация /МД/ MRN 21BG001009007291R6 от 29.04.2021 г. на Директора на ТД Бургас при Агенция Митници, с което на основание чл. 70, § 1 и чл.71, § 1, буква д, подбуква ii) от Регламент (ЕС) 952/2013 г. е определена нова митническа стойност на внесения от ПБ Инвест 2015 ЕООД катастрофирал употребяван автомобил, марка Нисан, модел-Сентра, в резултат на което са начислени допълнително мито за доплащане в общ размер на 1098,37 лева и ДДС в размер на 2416,41 лева, ведно със задължение за лихви. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че след извършен внос от ПБ Инвест 2015 ЕООД по горецитираната митническа декларация и след извършен последващ контрол от страна на митническия орган, било издадено оспореното решение, с което била определена нова митническа стойност поради възникнали съмнения относно декларираната митническа стойност. При контрола била намерена информация за автомобил със същите характеристики и идентичен номер на шаси на уебсайт www.autoauctions.io с обявена продажна цена на аукцион с дата 03.11.2020 г. за сумата от 9500 USD, със статус "продаден" (SOLD). Митническият орган приел, че това е действително платената цена на автомобила при продажбата му за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и тя следва да послужи за определяне на неговата митническа стойност. При горната фактическа установеност първоинстанционният съд е извел извод, че оспореното решение е издадено в нарушение на материалния закон, тъй като митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447, тъй като откритата информация в интернет не е част от митническите информационни системи и данните не са събрани по надлежния ред, за да могат да се ползват с доказателствена сила. Отчетен е фактът, че дружеството е представило всички документи, с които разполага, като е изведен извод, че декларираната митническа стойност е договорната стойност, поради което незаконосъобразно с Решението на Директора на ТД Митница Бургас не е приета митническата стойност по декларацията и е определена нова. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил относимите за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 от АПК на оспореното митническо решение. Правилно е определен спорния по делото въпрос, а именно налице ли е наличието на основателни съмнения, които са обосновани с намерената информация за автомобил със същите характеристики и идентичен номер на шаси на уебсайт www.autoauctions.io. Решаващият състав е направил съвкупен анализ на събраните доказателства, включително на приетата по делото и неоспорена от страните ССЕ, в резултат на което е формирал обосновани и логически издържани фактически и правни изводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че митническият орган не е мотивирал приложението на чл. 140 във вр. с чл. 141 от Регламента, поради което незаконосъобразно е определил нова митническа стойност на процесния автомобил на база данни от интернет сайт. Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от МКС, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 МКС, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 МКС при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Цитираните критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената поредност. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения, дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения обаче лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. В Решението по дело С-263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от МКС, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. В процесния случай към митническата декларация за допускане за свободно обръщение на процесната стока от вносителя са представени фактура, документ за продажба на употребяван автомобил, талон за собственост и товарителница. От приетата по делото ССЕ се установява, че по фактурата е извършено плащане в брой и автомобилът е заприходен в счетоводството на дружеството като стока. Така представените доказателства, обсъдени ведно с мотивите на органа, основаващи се на данни от уебсайт www.autoauctions.io, които както правилно обосновава съдът не могат да се ползват с доказателствена сила, обуславят извода, че митническите органи не са обосновали съмненията си в декларираната договорна стойност на внесената стока така, както е разпоредено в Регламент (ЕС) 2015/2447. Обстоятелството, че автомобил с идентичен номер на шаси е посочен в интернет с продажна цена от 9500 USD, не доказва, че именно жалбоподателят е купил стоката на тази цена, още повече тези данни от интернет нямат обвързваща доказателствена сила, тъй като не са официални документи по смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК и не са събрани редовно по предвидения в закона ред, за да имат сила пред съда съгласно чл. 171, ал. 1 АПК. Няма никакви доказателства по делото, че данните от уебсайт www.autoauctions.io са достоверни, за да могат да послужат за определяне на нова митническа стойност. В този смисъл правилно съдът е заключил, че оспореното решение на митническия орган е издадено в нарушение на материалния закон и следва да се приеме, че декларираната от лицето стойност на стоката по процесния внос е подлежащата на плащане договорена стойност на същата, респ. реално платената. В допълнение следва да се посочи, че в случай, че след представянето на допълнителна информация от задълженото лице, основателните съмнения за достоверността на декларираните данни са останали, митническите органи е следвало да пристъпят към определяне на митническата стойност чрез предвидените в Регламент (ЕС) 952/2013 вторични методи, което обуславя материална незаконосъобразност на оспореното решение. Като е достигнал до същите правни изводи и е отменил оспорения индивидуален административен акт поради издаването му в нарушение на материалния закон, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно, тъй като претендираният адвокатски хонорар от 1200 лв. надхвърля минималния размер по чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед изложеното претендираните разноски за адвокатско възнаграждение следва да се редуцират и в полза на ответника да се присъдят разноски за адвокат в размер на 651,47 лв. съобразно чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1/2004 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,