Решение № 1978 от 20.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9318/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на П. Техова от гр. Първомай, обл. Пловдив, подадена чрез адв. Д. Иванов, с която се оспорва Решение 1508/22.08.2023 г., постановено по адм. дело 2379/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив. Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, както и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави искане за отмяна на първоинстанционното решение. Ответникът директор ТП на НОИ - Пловдив, чрез гл. юрисконсулт Г. Вълчанова изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила като правилно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за производството пред касационната инстанция. Прокурорът от Върховна прокуратура намира касационното оспорване за допустимо, но неоснователно. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като прецени доказателствата по делото и съобрази доводите на страните, и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима - подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, но преценена по същество е неоснователна. С Решение 1508/22.08.2023 г. по адм. дело 2379/2022 г., Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на П. Техова от гр. Първомай, обл. Пловдив, подадена против Решение 2153-15-253/26.08.2022 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е оставена без уважение жалба срещу разпореждане [номер]/протокол Y01206/03.06.2022 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Пловдив. С обжалвания съдебен акт са присъдени в полза на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че П. Техова е подала Заявление за отпускане на пенсия с вх. 2113-15-418/25.02.2022г., с което е поискала отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/. Ръководителят на ПО при ТП на НОИ Пловдив се е произнесъл по заявлението с разпореждане [номер]/Протокол Y01206/03.06.2022 г., с което на касатора е отпусната ЛПОСВ по чл.68, ал.1 и 2 от КСО от 25.02.2022 г., поради навършена възраст [възраст] и зачетен осигурителен стаж 39г., 11м. и 6 дни от трета категория труд. Определен е индивидуален коефициент 0,8094, както и размер на пенсията съгласно чл.70, ал.1 КСО от 523,53 лв. Административният орган не е зачел осигурителен стаж и доход по отношение на касатора като самоосигуряващо се лице едноличен собственик на капитала на БГ Медтех Трейдинг ЕООД за периода 01.01.2018 г. 31.12.2021 г., във връзка с което П. Техова е оспорила посоченото разпореждане пред директора на ТП на НОИ Пловдив. С Решение 2153-15-253/26.08.2022 г. така подадената жалба е оставена без уважение. Горестоящият административен орган се е позовал на изискания в хода на пенсионното производство Констативен протокол КВ-5-15-01112681/11.04.2022 г. на контролен орган на ТП на НОИ Пловдив, от който по отношение на спорното обстоятелство се установява, че за периода 01.01.2018 г. 31.12.2020 г. за касатора П. Техова едноличен собственик на капитала на БГ Медтех Трейдинг ЕООД, има подадени данни в Регистъра за осигурените лица и има внесени осигурителни вноски, а за периода 01.01.2021 г. 31.12.2021 год. има подадени данни в Регистъра на осигурените лица, но няма внесени осигурителни вноски. Ответникът се е позовал и на полученото в хода на административното производство Писмо с изх. 97-46-342#1/06.04.2022 г. от ТД на НАП- Пловдив, от което се установява, че за БГ Медтех Трейдинг ЕООД няма подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2018 г.; 2019 г.; 2020 г. и 2021 г. Въз основа на горното и при съобразяване разпоредбите на чл.41, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, чл.19 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица; § 1, ал.1, т.3 от ДР на КСО вр. чл.6, ал.8, вр. чл.4, ал.3, т.2 от КСО, административният орган е приел, че няма основание и правилно не е зачетен осигурителният доход на касатора за периода 01.01.2018 г. 31.12.2021 год. включително. Тези доводи са напълно възприети и от първоинстанционния съд в мотивите на обжалваното съдебно решение. Настоящият съдебен намира обжалваното съдебно решение за правилно като краен резултат. Представените с административната преписка като писмени доказателства Констативен протокол КВ-5-15-01112681/11.04.2022 г. на контролен орган на ТП на НОИ Пловдив и Писмо с изх. 97-46-342#1/06.04.2022 г. от ТД на НАП- Пловдив представляват официални писмени документи по смисъла на чл.179 от ГПК, които не са оспорени от касатора в хода на първоинстанционното производство и се ползват с материална доказателствена сила за отразените в тях обстоятелства. Съобразно § 1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и чл. 4а, ал. 1, за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4, ал. 9, чл. 4а и чл. 4а се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. От горната разпоредба следва извод, че самоосигуряващото се лице, каквото качество се твърди, че е имала П. Техова през спорния период 01.01.2018 г. 31.12.2021 г., би била осигурено лице за този период при условие, че са внесени дължимите осигурителни вноски по чл.6, ал.8 КСО за извършена трудова дейност. От Констативен протокол КВ-5-15-01112681/11.04.2022 г. на контролен орган на ТП на НОИ Пловдив е видно, че за периода 01.01.2021 г. 31.12.2021 год. за касатора са подадени данни в Регистъра на осигурените лица, но няма внесени осигурителни вноски, поради което за този период несъмнено и с оглед § 1, ал.1, т.3 от ДР на КСО касаторът няма качеството осигурено лице , респективно този период правилно не е зачетен от пенсионните органи за осигурителен стаж по смисъла на чл.9, ал.1, т.4 КСО. От същото писмено доказателство е видно, че за периода 01.01.2018 г. 31.12.2020 г. за касатора П. Техова едноличен собственик на капитала на БГ Медтех Трейдинг ЕООД, има подадени данни в Регистъра за осигурените лица и има внесени осигурителни вноски. Съобразно чл.41, ал.1, изр. последно от НПОС, за времето след 1 януари 2016 г. самоосигуряващите се лица установяват осигурителен стаж и осигурителен доход въз основа на данните за внесените дължими осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ. Съобразно чл.6, ал.8 от КСО, осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, а съобразно ал.9 на същата разпоредба, окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 8 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и в размерите за фонд "Общо заболяване и майчинство" за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или установения от органа по приходите при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Когато с данъчната декларация за предходната година са декларирани доходи, получени за извършена дейност през минали години, или е определен с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс по-висок или по-нисък облагаем доход, лицето подава и коригираща справка за осигурителния доход за съответната година. От Писмо с изх. 97-46-342#1/06.04.2022 г. от ТД на НАП- Пловдив е видно обаче, че за БГ Медтех Трейдинг ЕООД няма подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2018 г.; 2019 г.; 2020 г. и 2021 г. От горното може да се направи извод, че дружеството не е осъществявало търговска дейност през посочените години. В този смисъл е и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. В отговор на първата поставена задача вещото лице е посочило: Дружеството осигурител БГ Медтекс Трейдинг ЕООД не е упражнявало дейност през процесния период 01.01.2018 г. 31.12.2021 г. и няма задължение да внася осигурителни вноски на собственика управител на дружеството . От горното следва, че не е доказано обстоятелството касационният жалбоподател да е осъществявал трудова дейност в този период чрез това дружество, което е съществен елемент от определението за осигурено лице по смисъла на § 1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, респ. не е дължало внесените осигурителни вноски и не са налице дължими такива по смисъла на същата разпоредба. След като касаторът не е осигурено лице по смисъла на закона за периода 2018 г. 2021 г., правилно административният орган не е зачел този период за осигурителен стаж. За пълнота следва да се посочи, че съобразно чл.6, ал.8 и ал.9 от КСО осигурителните вноски се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния размер на дохода, определен със закона за бюджета на ДОО, а окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, каквито писмени доказателства не са представяни. При липса на осъществявана дейност за посочения по-горе период, респективно реализиран доход, не е възможно при така събраните в хода на административното производство доказателства да бъде определен размерът на окончателните осигурителни вноски, които се дължат от осигуреното лице върху годишния осигурителен доход в съответствие с чл.6, ал.9 от КСО, още по-малко да се направи преценка дали платените такива са в съответствие с горната разпоредба. По тези съображения касационният съдебен състав намира, че правилно първоинстанционният съд не е кредитирал заключението по изготвената съдебно-икономическа експертиза в останалите й части. Административен съд - Пловдив е съобразил обстоятелството, че представените доказателства за заплащане на задължителните осигурителни вноски установяват внасянето им макар и не от касатора като самоосигуряващо се лице, а от публичен изпълнител, във връзка с разпределение на постъпили суми по образувано срещу касационния жалбоподател П. Техова Изпълнително дело 221210045/2022 г., което плащане е извършено след произнасяне на административния орган по подаденото заявление за отпускане на пенсия, а съобразно чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Допълнително представените в хода на съдебното производство доказателства, а именно Акт за прихващане или възстановяване ПО-160011622041896-004-001/13.10.2022 г. на ТД на НАП- Пловдив и адм. преписка по издаването му; Разпореждане изх. С220016-125-0257247/13.09.2022 г.; Разпореждане изх. С220016-035-0298147/13.09.2022 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, както и информацията за датите на подаване на ГДД по чл.92 ЗКПО данъчни декларации, представляват доказателства, изготвени след издаване на оспореното Решение 2153-15-253/26.08.2022 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, както и потвърденото с него разпореждане [номер]/протокол Y01206/03.06.2022 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Пловдив, поради което според настоящия съд не съставляват основание за тяхната отмяна по следните съображения: Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК, според която установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания, не може да се тълкува буквално, като се противопоставя по смисъл на разпоредбата на ал. 1. Доколкото по делото се установяват обстоятелства, настъпили след издаването на акта, те биха имали значение единствено в случаите, когато съдът отменя административния акт и сам решава въпроса по същество, което в този случай не е възможно. С оглед спецификата на производството новите факти, настъпили след издаване на оспорения акт, не налагат извод за негова материална незаконосъобразност. Това е така, защото съобразно разпоредбата на чл.99, ал.1, т.1, б. а от КСО, влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал по заявление на пенсионера когато същият представи нови доказателства за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, придобит преди пенсионирането, извън случаите по чл. 70, ал. 17 от с.з. Именно това е редът за защита на интересите на касационния жалбоподател, доколкото посочените по-горе и представени в хода на съдебното производство писмени доказателства са нови по смисъла на посочената разпоредба, респективно административният орган следва да ги прецени съвкупно с останалите доказателства по преписката в производство по чл.99, ал.1 от КСО. По тези съображения, касационният съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при отсъствието на пороци, обуславящи наличието на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, акцесорната претенция за присъждане на разноски от ответната страна е основателна. Тя е представлявана от юрисконсулт, който е изготвил писмено становище по касационната жалба и искането е направено своевременно, поради което в полза на ответника по касационното оспорване следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,