Решение № 11654 от 15.12.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Г. Сингх, гражданин на Република Индия, срещу Решение 4613 от 06.07.2022 г. по адм.д. 3271/2022 г. на Административен съд София град. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът неправилно е приел, че е спазено изискването за форма на обжалвания отказ, тъй като в него не били изложени мотиви, нито има препратка към друг документ, в който да се съдържат такива. Бил пренебрегнал относими към казуса правни норми на европейското и българското законодателство, а поради липсата на фактически основания и непосочването на доказателства в отказа, погрешно е стигнал до извода за недоказаност на условията за пребиваването и ненадежност на изявленията на апликанта. Твърди се, че съдът не е обсъдил и не е взел предвид допуснатото от компетентния служител нарушение на чл. 21, т. 8 от Регламент (ЕО) 810/2009г. на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за създаване на Визов кодекс на Общността, както и нарушението принципите на чл. 7, ал. 2 и чл. 9, ал. 2 от АПК. Иска се отмяна на оспореното решение и постановяване на решение по съществото на спора, с което обжалваният административен акт да бъде отменен, а преписката върната на административния орган със задължителни указания по прилагането на закона. Претендира се присъждане на разноски. Ответната страна Завеждащият консулската служба в Посолството на Република България в гр. Делхи, Република Индия, чрез юрисконсулт Н. Зашев, изразява становище за неоснователност на жалбата. Прави искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си. Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба на Г. Сингх, гражданин на Република Турция, притежаващ паспорт [номер], издаден от паспортна служба на Индия и валиден до 08.05.2028 г., срещу отказ за издаване на виза вид "С", издаден от консулско длъжностно лице в Посолството на Република България в гр. Делхи, Индия, обективиран върху стандартен формуляр с дата 07.03.2022 г. С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, съдът е оставил жалбата без уважение поради нейната неоснователност. За да се произнесе е приел за установено от фактическа страна, че на 22.02.2022 г. индийският гражданин Г. Сингх е подал заявление с рег. DEL22000416 за издаване на виза вид "С", с цел туризъм в Република България, към което е приложил копие от валиден паспорт, банкови извлечения от личната му банкова сметка, в уверение на това, че разполага с достатъчно финансови средства, вкл. данъчна декларация, подадена електронно на 17.01.2022 г., доказателства за закупени самолетни билети, доказателства за сключена застраховка живот и злополуки, както и доказателства за резервации на негово име в хотели на територията на България и Румъния, в които е щял да отседне. Съдът е приел за установено и че съгласно съдържащата се информация в писмо с изх. Ко-34-60/23.02.2022 г., с което е изпратена грама от посолството в Делхи, Индия, до Министерството на външните работи /МВнР/ - КО, организаторите на пътуването на групата кандидати за туристически визи, в която бил включен и Г. Сингхе, са същите фирми, които са организирали групата, върната летището в Делхи на 22.01.2022 г. - българската Травелинг Хорс" ЕООД, а от индийска страна Gill'z Group Edication&Visa Services Private Limited. От индийската фирма за групата е предплатен депозит в размер на 8000 евро, като е предоставен ваучер от фирма Травелинг Хорс" ЕООД и хотелски резервации в Новотел София", хотел Рамада", Пловдив, хотел Рига", Русе и хотел Pullman", Букурещ. В издадения ваучер било описано, че екскурзията щяла да започне от летище София на 09.03.2022 г. и да приключи на летище Букурещ на 17.03.2022 г. Същевременно според представените резервации за самолетни билети маршрутът следвало да се осъществи по следния начин: Делхи-Дубай-София-Доха-Делхи, с отпътуване на 09.03.2022 г. и връщане на 18.03.2022 г. В комплектите документи апликантите представили график за друга екскурзия от 02.11.2021 г. до 08.11.2021 г. по маршрут София-Пловдив-Банско-София, в която не били участвали. От консулската служба в Делхи, Индия, били изискани допълнителни документи от Gill'z Group Edication&Visa Services Private Limited, според които за предходните три години фирмата е била на загуба, към 15.02.2022 г. наличната сума по банковата сметка на фирмата била в размер на 4181 евро, а към 16.02.2022 г. разполагала със сума в размер на 17 100 евро, внесена на същата дата. В подкрепа на тези фактически установявания по делото е приложен ваучер от фирма Травелинг Хорс" ЕООД, от който е видно, че като начална точка на екскурзията е записано летище София с дата на пристигане 09.03.2022 г., с настаняване на същата дата в Новотел София , след което е предвидено настаняване както следва: в хотел Рамада", Пловдив на 11.03.2022 г.; в хотел Рига", Русе на 13.03.2022 г.; в хотел Pullman", Букурещ на 14.03.2022 г. Във вучера е посочено и че екскурзията следва да приключи на 17.03.2022 г. на летище Отопени, Букурещ. При тези установени от органа данни, е формулирано становище, че са налице основания да бъде постановен отказ за издаване на виза поради това, че чуждият гражданин не може да докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване или транзитно преминаване, или летищен трансфер, както и са налице основателни съмнения, относно надеждността на направените от чужденеца заявления. При съобразяване с описаните обстоятелства е издаден обжалвания пред съда отказ за издаване на виза, тип "C", като в стандартния формуляр за уведомление и обосновка на отказ за издаване на виза е посочено, че визата е отказана на основание чл. 24, ал. 1, т. 17 и т. 24 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/. При така установеното от фактическа страна, съдът е достигнал до извод за неоснователност на жалбата, за спазване от страна на издателя на оспорения акт на приложимите процесуални и материалноправни норми. Жалбата е подадена от участник в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: Страните в производството не оспорват обстоятелството, че оспорения акт е издаден от компетентен орган. Неговата компетентност е била установено от съда въз основа на представените Заповед 95-00-254/03.10.2011 г. на министъра на външните работи и Заповед Ав-02-2/04.01.2022 г. на посланика в посолството на Република България в град Делхи, Индия. Първоинстанционният съдебен състав правилно е констатирал, че отказът е съставен на формуляр по образец, съгласно чл. 34, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и за определяне на визовия режим (НУРИВОВР), като в същия са попълнени относимите полета и са обосновани причините за постановяването му. Следва да бъдат споделени изводите на съда, че мотивите на издадения отказ, които представляват конкретни фактически основания за издаване на акта, се съдържат в писмо с изх. Ко-34-60/23.02.2022 г., с което е изпратена грама от посолството в Делхи, Индия, до МВнР КО, поради което не нарушена императивната норма на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. В посоченото писмо е направено обсъждане и анализ на представените от заявителя документи, включително извършената проверка на тяхната достоверност, с оглед събраната от консулската служба в Делхи допълнителна информация за туристическата фирма от индийска страна. Следва да бъде отбелязано и че по преписката са налични и други писма от посолството в Делхи до МВнР /съответно от 07.02.2022 г. и 24.01.2022 г./, от които е видно, че поради значителен брой подадени заявления за визи от индийски граждани е налице основателно съмнение за нелегална миграция в големи размери, като организатор на една от групите от българска страна е също фирма Травелинг Хорс" ЕООД. Пътниците не били успели да обяснят какво точно смятат да разгледат по време на престоя си в София и Букурещ и дори не знаели за кои държави пътуват. Налице е съвпадение между нормативния текст, посочен като основание за отказа и фактическите основание за издаването му, преценени включително при съобразяване на изложеното досежно писмото с изх. Ко-34-60/23.02.2022 г. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 17 от ЗЧРБ се отказва издаване на виза или влизане в страната на чужденец, когато не докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване или транзитно преминаване, или летищен транзит, а според неговата т. 24 и когато са налице основателни съмнения относно автентичността на приложените документи за издаване на виза, истинността на тяхното съдържание, надеждността на направените от чужденеца изявления или намерението му да напусне страната в рамките на разрешения срок за пребиваване. Двете норми са общо и бланкетно формулирани, поради което Завеждащият консулската служба в Посолството на Република България в гр. Делхи, Република Индия, е изпълнил задължението си, като посочи съответния нормативен текст, да формулира конкретните причини за отказа не може да докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване или транзитно преминаване, или летищен трансфер, както и са налице основателни съмнения, относно надеждността на направените от чужденеца заявления. Поради това настоящият съдебен състав напълно споделя извода на съда за спазване на изискването за форма на акта. Неоснователни са оплакванията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения от административния орган, включително на чл. 21, т. 8 от Регламент (ЕО) 810/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за създаване на Визов кодекс на Общността /Регламент (ЕО) 810/2009 г./. Според посочената разпоредба на регламента, при разглеждането на заявлението консулствата или централните органи могат в надлежно обосновани случаи да проведат интервю с кандидата и да поискат допълнителни документи. Събирането на допълнителни данни, а при необходимост и доказателства от заявителя за виза /апликанта/ е правна възможност, а не задължение за административния орган. Това правомощие следва да бъде упражнявано в случаите, в които за разглеждането на конкретното заявление не е налична достатъчна информация, включително такава, с която органът се е снабдил по служебен път, както и не са представени документи, които да послужат за мотивирано произнасяне на административния орган. Настоящият случай не такъв, доколкото по преписката се съдържа цялата относима документация, без да е налице необходимост да бъдат изяснявани факти и обстоятелства от самия заявител или същият да представя други документи. От приобщената към административната преписка дипломатическа кореспонденция категорично се установява, че заявеният план за туристическо пътуване съдържа не просто неясноти, а съществени разминавания спрямо декларираната от чуждия гражданин цел туризъм на пътуването. Поради това при издаване на обжалвания отказ не са допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 7, ал. 2, чл. 9, ал. 2 и чл. 35 АПК. Нещо повече преценката на административния орган е съобразена с разпоредбата на чл. 21, т. 7 от Регламент (ЕО) 810/2009 г., според която разглеждането на заявлението се основава главно на автентичността и надеждността на представените документи, както и на истинността и надеждността на направените от кандидата декларации. Поради горното, настоящата съдебна инстанция намира, че оспореното решение е правилно и обосновано, като не страда от описаните в касационната жалба пороци, поради което последната следва да се остави без уважение. Предвид изхода на спора и своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски, същото се явява основателно и следва да се уважи, като касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение