Решение № 1309 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10672/2017 г.

Решение № 1309 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10672/2017 г., VI о., докладчик съдията Димана Йосифова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 37 от Наредба № 3 от 2014 г. на Министерство на правосъдието. Образувано е по касационна жалба, подадена от от адв. Н. Е., като пълномощник на италианските граждани Л. Б. и В. Ф., от САК, против решение № 4657/11.07.2017 г., на Административен съд - С.-град, постановено по адм. д. № 5695/2016 г. по описа на АС, С.-град, с което съдът е отхвърлил жалбата, подадена против едностранно властническо волеизявление, изразено чрез действие на директора на Дирекция "Международна правна закрила на детето и международни осиновявания"/Дирекция "МПЗДМО/ към Министерство на правосъдието, представляващо вписване под нов номер в регистъра за международни осиновявания по чл. 113, т. 2 от СК на осиновяващи с обичайно местопребиваване в чужбина - на италианските граждани Л. Б. и В. Ф. и ги е осъдил да заплатят в полза на Министерство на правосъдието 100 лева разноски по делото. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон- чл. 37, ал. 5 от Наредба № 3 от 24.10.2014 г. за условията и реда за водене на регистрите при международно осиновяване и даване на съгласие от Министъра на правосъдието./ Наредба № 3/2014 г.) Позовава се на разпоредбата на чл. 37, ал. 5 от Наредба № 3/2014 г., където е посочено, че "осиновяващият запазва номера, под който е вписан в регистъра, по решение на съвета, при мотивиран отказ от осиновяване поради здравословни проблеми на детето, за които осиновяващият не е бил информиран, или при несъответствие на предложението със заявените от него характеристики за дете". Процесуалният представител адв. Еленков твърди, че с молба-декларация с рег. № 2145/11.05.2016 г., нотариално заверена от Д. И. - помощник-нотариус при С. Д. - нотариус с per. № 358, с район на действие PC - гр. С., италианските граждани Л. Б. и В. Ф., мотивирано са отказали да осиновят децата Р. П. Й., р. на 18.01.2012 г. в гр. П., ЕГН **********, и В. П. Й., р. на 10.01.2008 г. в гр. П., ЕГН **********. Считат, че решението на първоинстанционният съд е неправилно относно извода, че съгласно чл. 37, ал. 5 от Наредба № 3/2014 г., "осиновяващите не могат да запазят номера, под който са вписани в регистъра за осиновяващи", въпреки че са представили мотивирана декларация с изрично изразено желание от тяхна страна да запазят мястото си в регистъра. Твърди, че решението е неправилно и поради съществено нарушение на процесуалните правила. Счита, че е нарушен чл. 172а, ал. 2 от АПК, поради обстоятелството, че съдът не се е произнесъл по доводите от жалбата посочени в т. 1 и 2 от същата. Твърди, че постановеното съдебно решение е и необосновано. Необосновано първоинстанционния съд, приема, че "не са налице здравословни проблеми на децата, включително психологически, с които не са запознати осиновителите". Счита, че съдът не е анализирал всички аргументи на осиновителите за отказа им за осиновяване, изложени в т . 7 от представената по делото молба- декларация, като това че: -при осъществяването на контакта с двете деца осиновителите са установили, че децата Райна и Васко са били подлагани на физическо насилие, което обстоятелство не е посочено в доклада и е в разрез с изразеното от тях желание за осиновяване на дете; -по време на срещата между осиновителите и децата се установява, че последните са се държат агресивно, а подобна информация не се съдържа в представените по делото доклади за децата; -след консултация с психолог по време на контакта осиновителите са установили, че и двете деца имат психически проблеми, които не са описани в доклада. Счита, че обжалваният акт е издаден при липса на компетентност - чл. 146, ал. 2 от АПК. Съгласно чл. З, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерство на правосъдието (ДВ, бр. 16/27.02.2015 г.) "Министърът на правосъдието ръководи и представлява Министерство на правосъдието.", а обжалваният акт е издаден от Директора на Дирекция "Международна правна закрила и международни осиновявания" към Министерство на правосъдието. Счита, че обжалваният акт е издаден при неспазване на установената от закона форма. Претендира и разноски за настоящата инстанция. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Международна правна закрила на детето и международни осиновявания" /Дирекция "МПЗДМО/ към Министерство на правосъдието, представляван от юрисконсултите - Кирилова и Ташева, оспорва жалбата. В писмен отговор се излагат подробни съображения за правилност на съдебното решение. В отговорът се излагат съображения, че твърдението на касатора за нарушение на материалния закон - чл. 37, ал. 5 от Наредба № 3 от 24.10.2014 г е неоснователно. Представителите на ответника считат, че изводите на първоинстанционният съд относно липсата на алтернативно посочените предпоставките на чл. 37, ал. 5 -"осиновяващият запазва номера, под който е вписан в регистъра, по решение на съвета, при мотивиран отказ от осиновяване поради здравословни проблеми на детето, за които осиновяващият не е бил информиран, или при несъответствие на предложението със заявените от него характеристики за дете, са правилни и обосновани. Считат, че правилно и обосновано, съдът е възприел, че за да е изпълнена хипотезата на чл. 37, ал. 5 от Наредба № 3/2014 г., е необходимо отказът да е мотивиран с двете алтернативно посочени предпоставки /обстоятелства/ в разпоредбата. Правилно и обосновано съдът е приел, че от представената по делото декларация за отказ от страна на осиновителите има промяна в характеристиките на желаното за осиновяване дете - вместо две деца, от които по-малкото от 0-5 години, а по-голямото 0-8 години, вече се иска 1 дете от 0-5 години. За да е изпълнена хипотезата на чл. 37, ал. 5 от Наредба № 3/14, не е достатъчен мотивиран от каквито и да е обстоятелства отказ за осиновяване, а само и единствено, мотивиран от алтернативно посочените две предпоставки/обстоятелства/, визирани в разпоредбата на чл. 37, ал. 5 от Наредба № 3/2014 г. Твърдят, че цялата информация за здравето, развитието и поведението на децата е дадена в докладите по чл. 16 от Конвенцията от 1993 г., а отказът на осиновяващите е базиран основно на неподготвеността им да приемат за осиновяване на двете деца на посочената възраст, което всъщност е посочено в т. 6 от тяхната молба-декларация от 11.03.2016 г. Считат, че вписването под нов номер в регистъра по чл. 113, ал. 1, т. 2 СК на осиновяващите Л. Б. и В. Ф. с обичайно местопребиваване в Италия е извършено законосъобразно. Законосъобразно е и съдебното решение за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Претендира се присъждане на направените разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбите и доказателствата по делото, намира следното. Касационната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, при наличие на правен интерес и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение № 4657/11.07.2017 г., на Административен съд - С.-град, постановено по адм. д. № 5695/2016 г. по описа на АС, С.-град, с което съдът е отхвърлил жалбата, подадена против едностранно властническо волеизявление, изразено чрез действие на директора на Дирекция "Международна правна закрила на детето и международни осиновявания"/Дирекция "МПЗДМО/ към Министерство на правосъдието, представляващо вписване под нов номер в регистъра за международни осиновявания по чл. 113, т. 2 от СК на осиновяващи с обичайно местопребиваване в чужбина - на италианските граждани Л. Б. и В. Ф. и ги е осъдил да заплатят в полза на Министерство на правосъдието 100 лева разноски по делото. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че основния спор между страните е относно наличието на предпоставките /основанията/ на чл. 37, ал. 5 от Наредба № 3/2014 г., при които осиновяващите могат да запазят номера, под който са вписани в регистъра за осиновяващи по международни осиновявания или на предпоставките на чл. 37, ал. 3 от Наредба № 3/2014 г., относно служебното вписване в регистъра под нов номер на осиновяващите желаещите да осиновят деца. Безспорно установено е от първоинстанционният съд, че осиновителите Л. Б. и В. Ф., граждани на Р. И. са били вписани на 21.03.2014 г. в регистъра на осиновяващи с обичайно местопребиваване в чужбина, които желаят да осиновят дете с обичайно местопребиваване в Р. Б. при условията на пълно осиновяване. Представена е декларацията от 15.01.2014 г., приложена на /л. 127-132/ от първоинстанционното дело, в която съпрузите желаят да осиновят дете, на възраст от 0-5 години, със здравословни проблеми, без те да са хронически и тежки, като: "кривогледство, херния, изоставане в развитието, стоматологичен проблем, запек, нощно напикаване, неспокоен сън, плоско стъпало, плоско стъпало в лека форма, изкривено краче. Психическите и физически здравословни проблеми на родителите да не са тежки, с изключение на алкохолизъм и наркозависимост, както и деца, чийто произход принадлежи на малцинство или друга етническа група". В молба с вх. № 16-00-96/19.02.2014 г. адресирана до министъра на правосъдието (л. 69-70) семейството не изразява предпочитания нито към пол, нито към раса и декларират готовността си да осиновяват и две деца братя/сестри в рамките на възрастта от 0-5 години, не се чувстват обаче готови да приемат дете със здравословни проблеми и в ситуация с недъзи. С нова декларация от 7.04.2014 г., представена с молба вх. № 16-00-96/11.04.2014 г., Л. Б. и В. Ф. са декларирали, че са готови да приемат 1 дете от 0-5 години или две деца братя/сестри, от които по- малкото да е на възраст 0-5 години, а по-голямото да е на възраст 0-8 години без значение пола. По-късно с декларация от 10.03.2015 г. лицата са потвърдили желанието си за осиновяване, както и че няма промяна в профила на дето. Посочили са, че в случай на промяна на профила на детето - възраст и/или здравословно състояние, това обстоятелство да се опише подробно в какво се изразява. С решение по протокол № 346/4.02.2016 г., Съветът по международно осиновяване /СМО/ е взел решение да предложи на министъра на правосъдието да определи като подходящи осиновители за децата Р. П. Й. и В. П. Й., брат и сестра съответно на възраст 4 години и 8 години, семейството Л. Б. и В. Ф., италиански граждани. Докладчикът е посочил, че децата са клинично здрави, с нормално нервно-психическо развитие като са описани известни проблеми, свързани с езиково-говорното им развитие. Приложен е и доклад за децата с изх. № ЗД-241/715/10.11.2015 г. на директора на ДСП - П./л. 55/. С удостоверение изх. № 16-00-96/14 от 11.02.2016 г. Министерството на правосъдието е дало ход на процедурата по осиновяване в полза на децата Р. П. Й. и В. П. Й., и семейство Л. Б. и В. Ф. като са изпратени снимките на децата и социалните доклади. Осъществена е среща на децата с бъдещите осиновители. След срещата-контакт с децата, пред министъра на правосъдието е депозирана молба-декларация-несъгласие /л. 27/, с която по същество осиновителите се отказват-отклоняват предложението. Като причини за отказа се сочи, че е налице съществено разминаване между посоченото в докладите за децата и тяхното действително психическо, емоционално и поведенческо развитие, установено при срещите. Допълнително се сочи, че е налице промяна в профила на детето, което семейството е готово да приеме за осиновяване, съобразено с първоначално заявеното с декларация от 15.01.2014 г. - едно дете, на възраст 0-5 години, без значение пола - здраво или някое от състоянията и/или заболяванията, описани в декларацията от 15.01.2014 г. По повод постъпилата молба-декларация за отказ за осиновяване на представените деца, с решение по протокол № 352/2016 г., от 24.03.2016 г., от СМО е взето решение семейство Л. Б. и В. Ф. да бъдат вписани под нов номер в регистъра на осиновяващите./чл. 37, ал. 5 от Наредба № 3/2014 г./ Именно това вписване се оспорва пред първоинстанционният административен съд. Атакуваното първоинстанционно съдебно решение е правилно и законосъобразно. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, намира, че вписването под нов номер в регистъра по чл. 113, т. 2 от СК е извършено на основание властническо волеизявление, по смисъла на чл. 21, ал. 1 предл. второ от АПК, изразено чрез действие от страна на директора на Дирекция "Международна правна закрила на детето и международни осиновявания" /МПЗДМО/ към Министерството на правосъдието, с което се засяга/променя/ поредността на вписване в регистъра по чл. 113, т. 2 от СК на осиновяващите с обичайно местопребиваване в чужбина при наличието на съответните предпоставки, на Раздел IV-ти от Наредба № 3 от 4.11.2014 г. на Министерство на правосъдието, подробно обсъдени от първоинстанционният съд. Реално със самото действие по вписване под нов номер в регистъра по чл. 113, т. 2 от СК, на осиновяващи с обичайно местопребиваване в чужбина се засяга правото на вписване в този регистър, регламентирано в Раздел III-ти, чл. 10-15 от Наредба № 3 от 4.11.2014 г. Актът който засяга правната сфера на осиновителите е едностранното властническо действие на директора на Дирекция МПЗДМО, изразено чрез вписване под нов номер в регистъра по чл. 113, т. 2 от СК на осиновяващи с обичайно местопребиваване в чужбина. Безспорно установено е, че директорът на Дирекция "Международна правна закрила на детето и международни осиновявания" /МПЗДМО/ към Министерството на правосъдието е административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК и неговите действия могат/ и следва/ да се контролират от специализирания съд какъвто е административният съд /арг. чл. 128, т. 4 АПК/. Неоснователно е твърдението на касатора за липса на компетентност при издаване на оспорения акт- писмо № 16-00-96/14 от 25.04.2016 . г., с което осиновяващите семейство Бенвенути/Франки са уведомени чрез акредитираната организация-посредник за вписване под нов номер в регистъра по чл. 113, ал. 1, т. 2 от Семейния кодекс. С. съответното писмо молителите италианските граждани Бенвенути и Франки са уведомени, че на основание чл. 37, ал. 3 от Наредба № 3 от 4.11.2014 г. за определяне на условията и реда за даване на съгласие за международно осиновяване и за воденето на регистрите на международните осиновявания /Наредба № 3 от 4.11.2014 г./ и решение на Съвета по международно осиновяване /СМО/ № 352/24.03.2016 г., са вписани под нов номер в регистъра на осиновяващи с обичайно местопребиваване в чужбина, които желаят да осиновят дете с обичайно местопребиваване в Р. Б. при условията на пълно осиновяване. В конкретния случай е налице властническо волеизявление, по смисъла на чл. 21, ал. 1 предл. второ от АПК, изразено чрез действие от страна на директора на Дирекция "Международна правна закрила на детето и международни осиновявания" /МПЗДМО/ към Министерството на правосъдието, който е издаден в установената форма и съдържа необходимите за целта реквизити - решение на СМО, правни основания за издаване и разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията и срока за изпълнение. Безспорно установено е, че от това действие на административния орган се засяга правната сфера на осиновителите, засегната е поредността им на вписване в регистъра по чл. 113, т. 2 от СК като осиновяващи с обичайно местопребиваване в чужбина. Обжалваният акт е издаден от компетентен орган - доколкото разпоредбата на чл. 37 от Наредбата не се съдържа изрична уредба на съобщаването за извършено вписване под нов номер в регистъра по чл. 113, ал. 1, т. 2 СК, то следва да се извърши по реда на чл. 12, ал. 2 от Наредба № 3/2014 г., в която е предвидено, че Министерството на правосъдието/администрацията/, а не министъра на правосъдието уведомяват писмено осиновяващия. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерството на правосъдието, където е посочено, че Министерството на правосъдието е администрация, която подпомага министъра на правосъдието при осъществяване на правомощията му, осигурява технически дейността му и извършва дейности по административното обслужване на гражданите и юридическите лица. Издаването и изпращането на писмо № 16-00-96/14/, от 25.04.2016 г. на директора на Дирекция "МПЗДМО", е част от производството по издаване и изпълнение на крайните актове на министъра на правосъдието, които са индивидуални административни актове и са свързани с международната осиновителна дейност на Министерство на правосъдието. /чл. 21, ал. 5 от АПК/. Това писмо има информативен характер. Със самото писмо не се засягат интересите на жалбоподателите пряко и непосредствено. На основание на това писмо жалбоподателите /молителите/ не губят правото да осиновят дете с обичайно местопребиваване в България. С това писмо не се нарушава и правото им на вписване в регистъра на осиновяващите. Те остават вписани в регистъра по чл. 113, т. 2 от СК, но е променена поредността им на вписване в специалния регистър по чл. 113, т. 2 от Семейния кодекс. Изпращането на уведомителното писмо е станало на основание чл. 37, ал. 3 от Наредба № 3 от 4.11.2014 г. и се предхожда от решението на Съвета по международно осиновяване/СМО/. В процесния случай, уведомлението е подписано от директора на дирекция "Международна правна закрила на детето и международни осиновявания" въз основа на нарочна заповед № № C-04-1170/15.07.2013 г. на министъра на правосъдието, с която е възложено подписването на уведомителни писма за вписване и заличаване от регистрите по чл. 113, ал. 1, 2 и 3 от Семейния кодекс. В. е извършено именно с оглед властническите функции на министъра, съгласно чл. 3, ал. 2 от Устройствения правилник. Процедурата по чл. 37 от Наредба № 3/2014 г., е предприета от директора на дирекция "Международна правна закрила на детето и международни осиновявания" на основание подадена молба-декларация за отказ за осиновяване, от семейство Л. Б. и В. Ф. . Правилно и обосновано на основание събраните доказателства, първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките за прилагане разпоредбата на чл. 37, ал. 5 от Наредба № 3/2014 г., а именно осиновяващите да запазят номера на поредността им на вписване в специалния регистър по чл. 113, т. 2 от Семейния кодекс, поради липса на алтернативно посочените обстоятелства /предпоставки/. Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 5 от Наредба № 3/2014 г., осиновяващият запазва номера, под който е вписан в регистъра, по решение на съвета, при мотивиран отказ от осиновяване поради здравословни проблеми на детето, за които осиновяващият не е бил информиран, или при несъответствие на предложението със заявените от него характеристики за дете. От представената пред първоинстанционният съд молба-декларация за отказ за осиновяване се установява, че при осъществяване на контакта с детето Р. Й., на втория ден, когато е останала сама с осиновителите, е показала различно поведение - капризи, желание за налагане. На третият ден от срещата семейството установило, че децата са много живи и палави. Установено било, че до извеждане на децата от биологичното им семейство, те са били свидетели на много сцени на физическо насилие както и че и самите деца са били обект на насилие. Посочено е, че децата комуникирали предимно на турски език, детето Васко не знае азбуката и не може да чете. Брои само до 5 в прав ред. Според психолога на акредитираната италианска организация децата се нуждаели задължително от психологическа помощ. Безспорно установено е от първоинстанционният съд, че осиновяващите са били информирани, за детето Р. П. Й., за това че вниманието е неустойчиво - често сменя дейностите си, лесно се сърди и плаче, проявява негативизъм при ограничаване като настоява за изпълнение на своето желание, видно от приложения по делото доклад за децата по чл. 16 от Хагската конвенция от 29.05.1993 г. В същият доклад е посочено, че детето е настанено в приемно семейство, т. к. майката не е могла да полага грижи, а след настаняване в приемното семейство, детето не е било посещавано от майката. В т. 6.8 от докладът е отразено, че детето има задръжка в развитието на експерсивната реч, което е свързано е билингвизма. Използва кратки изречения, разбира отделни думи на български и има трудности с артикулацията. Били са информирани и за детето В. Й. за това че знае малко думи и изрази на български език и комуникацията с него е предимно невербална. Ползва ръцете си да обясни думи и ситуации, които не може да изкаже. Комуникира свободно на турски език. При участие в различни дейности и ситуации, детето малко надценява своите възможности. В момента когато смята, че е прав, спори и отстоява позицията си. Често търси одобрение от възрастните, когато се чувства несигурен. Комуникативен и лесно влиза в контакт. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че не са налице здравословни проблеми на децата, включително и психологически, с които да не са били запознати осиновителите. В случаят се касае за деца, които са изоставени от биологичните си родители и житейски логично е да се нуждаят от психологична помощ, при все, че както бе изложено по-горе, осиновителите са били информирани от докладите за психическото състояние на децата. Не е налице несъответствие на предложението със заявените в него характеристики за дете. С декларация от 7.04.2014 г. Л. Б. и В. Ф. са декларирали, че са готови да приемат 1 дете от 0-5 години или две деца братя/сестри, от които по-малкото да е на възраст 0-5 години, а по-голямото да е на възраст 0-8 години без значение пола. С декларация от 10.03.2015 г. е потвърдено желанието на осиновителите. Представените деца са на възраст 4 години - Р. Й. и 8 години- В. Й.. Настоящият състав на Върховния административен съд изцяло споделя изводите на първоинстанционният съд относно това, че с молбата-декларация за отказ за осиновяване се прави нов профил на детето, а именно връщане към първоначално заявеното желание с декларацията от 15.01.2014 г. - едно дете, на възраст 0-5 години, без значение пола - здраво или някое от състоянията и/или заболяванията, описани в декларацията. Но това са нови обстоятелства, които на собствено основание налагат вписването на осиновителите под нов номер в регистъра. От данните по делото се установява по категоричен начин, че изводите на първоинстанционният съд са правилни и обосновани с представените и приети от съда доказателства. По направения довод за необоснованост на обжалваното решение, следва да се приеме, че не са налице логически необосновани фактически изводи на съда. Не се установяват грешки при формиране вътрешното убеждение на съда. Не са налице неистински фактически констатации и неправилни правни изводи. Необосноваността на решението опорочава фактическите констатации на съда не поради допуснати от него процесуални нарушения, а поради допуснати от него грешки при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Правилно и обосновано първоинстанционният съд приема, че в съответствие с разпоредбите на Наредба № 3/2014 г., е взето решение семейство Л. Б. и В. Ф. да бъдат вписани, под нов номер в регистъра на осиновяващите. Само за прецизност следва да се посочи, че първоначално италианските граждани Бенвенути и Франки са били вписани в регистъра за осиновяващи първоначално на 21.03.2014 г., а след това (съгласно обжалваното писмо, предмет на настоящото дело) на 8.04.2016 г., т. е. поредността им на вписване в регистъра е била променена и те са били преместени от 21.03.2014 г. на 8.04.2016 г. По изложените съображения, следва да се приеме, че обжалваното съдебно решение е обосновано и в съответствие с материалния закон. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха касационния основания за отмяна, поради което решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, исканията на касатора за присъждане на разноски по делото се явяват неоснователни. По отношение на искането, направено от процесуалните представители на ответника по касация за присъждане на разноските, направени пред настоящата инстанция следва да се приеме, че е основателно. Касаторите, представлявани от адв. Еленков следва да бъдат осъдени да заплатят на Министерство на правосъдието направените разноски за юрисконсултско възнаграждание в размер на 200 лв., определено съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение