Решение № 5330 от 2.6.2022 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството е образувано по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по искане на П. Костадинова чрез пълномощник адв. М. Христов - САК за отмяна на решение 1947/16.02.2021г. по к.адм. дело 10297/2020 г. на Върховния Административен съд, както и на оставеното с него в сила решение 515/08.06.2020г. по адм. Дело 453/2018г. на Административен съд София-област. В молбата за отмяна се сочи отменителното основание по чл. 239, т. 4 от АПК. Сочи, че между същите страни е налице влязло в сила предходно решение на Върховния Административен съд 5044/28.04.2020г, по к.адм.д. 9075/2019г., с което съдът се е произнесъл по въпроса за правилността и законосъобразността на индивидуален административен акт, предмет и на горепосоченото дело - решение 23/4/1/0/01366/3/01/04/02, изх. 01-6500/6548 на Изпълнителния Директор на ДФ - Земеделие, отменил е решението по адм.д. 445/2018г. на АССО и е върнал делото за ново разглеждане на АССО. Ответникът по искането за отмяна - Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, чрез юрк. Панчева, оспорва основателността на молбата. Настоящият петчленен състав на Първа колегия на Върховен административен съд, намира следното: Искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: Искането за защита по извънредния способ на раздел I, гл. ХIV от АПК е насочено срещу решение 1947/16.02.2021г. по к.адм. дело 10297/2020 г. на Върховния Административен съд, с което е оставено в сила Решение 515 от 08.06.2020г., постановено от Административен съд София - област, пети състав, по адм. д. 453/2018 г. С последното е отхвърлена жалбата на П. Костадинова против Решение 23/4/1/0/01366/3/01/04/02, изх.01-6500/6548 от 22.12.2017г., на изпълнителния директор на ДФЗ, с което на основание чл.43, ал.3 от Наредба 9 от 21.03.2015г. по подмярка 4.1. Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи от програмата за развитие на селските райони за периода 2014г.-2020г., чл.9, ал.2, т.3 от договор 23/04/1/0/01366 от 11.03.2016г., сключен с ДФЗ, чл.70, ал.1, т.10 във връзка с чл.72, ал.1 и ал.2 и чл.73, ал.1 и ал.3 от ЗУСЕСИФ и вр. чл.60 на регламент(ЕС) 1306/2013г., е отказано пълното изплащане на финансова помощ, представляваща плащане по Договор 23/04/1/0/01366 от 11.03.2016г., по заявка за междинно плащане 23/04/1/0/01366/2/01 от 20.04.2016г. за следните дейности и активи: създаване на трайно насаждение-400 дка и МТУ и засаждане. Молителката твърди противоречие на атакуваното решение с решение на Върховния Административен съд 5044/28.04.2020г, по к.адм.д. 9075/2019г., с което е отменено решение 575 от 22.04.2019г., по адм.д.445/2018г. на Административен съд София-област и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при спазване указанията, дадени по-горе в мотивите. С последното решение на АССО е отменено негово Решение 23/4/1/0/01366/3/01/04/02, изх.01-6500/6548 от 21.12.2017г., и преписката е върната на ИД на ДФЗ за ново произнасяне при съобразяване мотивите на съдебния акт. Молбата е неоснователна. Отмяната на влязло в сила съдебно решение е извънреден способ и разпоредбата на чл. 239 от АПК изчерпателно изброява случаите, в които тя е допустима, а за да е приложима хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК следва да се установи в настоящото производство, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Само при установяване на кумулативно наличие на тези предпоставки, съгласно чл. 244, ал. 2 АПК, съдът отменя неправилното решение. Неоснователно е твърдението, че по решението, която отмяна се иска, вече е имало произнасяне от АССО и от ВАС, тъй като се касае за два различни акта, които са издадени на различни дати, както и по различни заявки, също подадени на различни дати. Това е така, защото предмет на съдебен контрол по адм.д.445/2018 на АССО е било Решение 23/4/1/0/01366/3/01/04/02, изх.01-6500/6548 от 21.12.2017г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което е отказано плащане по направената от П. Костадинова заявка за окончателно плащане с 23/04/1/0/01366/3/01 от 14.02.2017г. Предмет на оспорване по адм. д. 453/2018 г. е депозираната от Костадинова заявка за междинно плащане 23/04/1/0/01366/2/01 от 20.04.2016г., по която е издаден обжалвания ИАА - Решение 23/04/1/0/01366/2/01/04/02, изх.01-6500/6538 от 22.12.2017г. за налагане на финансова корекция и е отказано пълното изплащане на финансова помощ, представляваща плащане по Договор 23/04/1/0/01366 от 11.03.2016г., за следните дейности и активи: създаване на трайно насаждение - 400 дка и МТУ и засаждане. Настоящият петчленен състав констатира, че в диспозитива на Решение 515 от 08.06.2020г. по адм. д. 453/2018 г. на АССО действително е допусната явна фактическа грешка, като вместо Решение 23/04/1/0/01366/2/01/04/02, изх.01-6500/6538 от 22.12.2017 г. е посочено Решение 23/4/1/0/01366/3/01/04/02, изх.01-6500/6548 от 22.12.2017г., но последното не е основание за отмяна на съдебното решение. АССО следва да бъде сезиран за извършване на поправка на ЯФГ. Видно от представените съдебни решения по двете дела, е различен предметът на обжалване, поради което няма идентичност на спора на посочените от искателя две дела, респективно несъвместимост между тях, още по-малко противоречие между две съдебни решения, разрешаващи по същество един и същи спор в две различни съдебни производства, поради което не са налице предпоставките на чл. 239, т. 4 от АПК за отмяна на процесното решение на тричленния състав на ВАС на посоченото основание. В този смисъл е и тълкувателно решение 6 от 25.11.2010 г. по тълк. д. 4/2010 г. на общото събрание на колегиите на ВАС, което съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Останалите оплаквания в искането за отмяна за неправилност на изводите на съда са доводи, относими към касационните основания по чл. 209 от АПК, но не и към посоченото основание за отмяна по реда на чл. 239, т. 4 от АПК, на които се основава искането, поради което не се следва да се обсъждат в настоящото производство. Горното мотивира съда да отхвърли искането за отмяна. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 3 АПК в полза на Държавен фонд Земеделие София се дължат такива в размер на 100 (сто) лева - юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданскопроцесуалния кодекс, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,