Решение № 6593 от 18.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3149/2017 г.

Решение № 6593 от 18.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3149/2017 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на А. П. В., понастоящем в затвора - В., подадена чрез адв. Колев срещу решение № 12/10.01.2017 г., постановено по адм. дело № 478/2016 г. по описа на Административен съд - В.. С него е отхвърлен искът му предявен срещу Главна дирекция "Изпълние на наказанията "-С. за присъждане на сума в размер на 10 000 (десет хиляди )лв. представляващи обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, причинени от незаконосъобразното бездействие на затворническата администрация. Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението като необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло исковата му претенция. Твърди още, че е необснован извода на съда за липсата на незаконосъобразно действие и бездействие, при провждане на удълженото свиждане. Макар и проведено след депозиране на исковата молба и с оглед направеното уточнение на исковия период, искът му е бил редовно предявен и основателен. В спора с доказателствата е доказана исковата претенция - неимуществените вреди са претърпени вследствие на проведено свиждане при наличие на виоденаблюдение. От тези неправомерни действия на длъжностните лица, са претърпени неимуществените вреди които са допуснали, въпреки разпореждането на зам. министъра на правосъдието, удълженото свиждане на каквото е имал право да се провежда при наличието на камери за видеонаблюдение. Постъпило е и писмено становище по съществото на спора с подробно развити в него съображения за основателност на касационната жалба, съответно - за неправилност на съдебното решение. Ответникът, редовно призован, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура поддържа заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение намира касационната жалба за допустима като предявена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административен съд - В. е сезиран с иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лв. за претърпени неимуществени вреди - безсъние, безсилие, безпокойство, чувство за незащитеност, причинени от незаконосъобразните бездействия на затворническата администрация. С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявения иск на ищеца за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконосъобразно бездействие на затворническите служители да му осигурят провеждане на удължено свиждане с което е бил награден без да има видеонаблюдение по време на свиждането. За да постанови своето решение, съдът е приел за недоказано по делото наличие на твърдяното от ищеца незаконосъобразно бездействие от страна на затворническата администрация към Затвора - В.. Няма спор между страните, че в Затвора - В. има монтирана камера за видеонаблюдение в помещението за удължено свиждане. Не е налице и спор относно факта, че касаторът е бил награден с удължено свиждане със заповед № 65/08.07.2016 г. и такова е осигурено и проведено на дата 20.08. 2016 г. Установено е, че с писмо на зам. министъра на провосъдието с № 94-С-16/13.05.2013 г. (л. 101 от делото)във връзка с извършена проверка по повод на жалби и сигнали от други институции, е указано на Началника на затвора - В., че този тип свиждане следва да се извършва без наличие на видеонаблюдение с цел не намеса в личния живот на лишените от свобода и техните посетители. Вследствие на тези указания камерите са демонтирани. В последствие обаче са издадени Заповед № Л-721II/29.02.2016 г. и Заповед № Л-2577/2.06.2016 г. в които изрично е указан реда за провеждане на свиждането при наличие на камери и такива са били монтирани. Тези заповеди не са били обжалвани и не са отменени и те са задължителни за затворническата администрация. Заповедите са издадени от началника на затвора на основание чл. 73, ал. 2 от ППЗИНЗС, който има задължението да определи реда за провеждане на свижданията. При тази фактическа установенот по делото, първоинстанциония съд е приел, че за исковия период от 13.04.2016 г. до 09.08.2016 г., не е установено наличие на незаконосъобразни действия и бездействия осъществени от затворническата администрация, с които да са причинени твърдените неимуществени вреди от ищеца. На база събраните доказателства, включително и гласните такива съдът е направил извод за недоказаност на претенцията. В исковото производство по реда на ЗОДОВ, тежеста на докзаване на предявения иск по основание и размер е на ищеца, с която той в хода на процеса не се е справил. Съдебното решение е правилно. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло развитите от АС- В. съображения за недоказаност на претенцията на Велков по основание и размер. Обосновано съдът е заключил, че затворническата администрация към Затвора - В. е изпълнила свои задължения, пряко произтичащо от издадените от началника заповеди относно реда и начина за провеждане на свижданията в затвора - В., включително и тези, които са с удължено време. Неоснователни са доводите на касатора, че администрацията на затвора е следвало да изпълняват писмото на зам. министъра, като акт издаден от повиш административен орган. Видно от съдържанието на писмото, то има уведомителен и препоръчителен характер по повод констатираното при извършена проверка в местата за изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Съгласно чл. 15 ЗИНЗС началникът на затвора отговаря за спазването на законността в затвора и изпълнява функциите, възложени му с този закон или със заповед на министъра на правосъдието или на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". По делото е установено, че указанията, дадени от заместник министъра на правосъдието Д. Бонгалов до началника на Затвора - гр. В. да бъде премахната камерата за наблюдение в стаята за удължено свиждане и това задължение е било изпълнено. Установено е още, че със Заповед № Л-721 II/29.02.2016 г. и Заповед № Л-2577/28.06.2016 г. на главния директор на ГД "ИН" е указан редът за провеждането на свиждането на лишените от свобода чрез системи за видеонаблюдение и тези заповеди са издадени на основание разпоредбите на ЗИНЗС и ППЗИНЗС. В изпълнение на посочените заповеди, които са задължителни за затворническата администрация, в затвора са били монтирани отново камери за видеонаблюдение и правилно съдът е приел, че администрацията на затвора е дейдствала в съответствие с разпореденото. Обсъдени са всички събрани доказателства писмени и гласни в тяхната съвкупонст и са направени единствено възможните правилни изводи с оглед установената по делото фактическа обстановка. Правилно е прието, че не са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата, на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Обоснован и в съответствие с доказателствата по делото е изводът на съда, че в конкретния случай не е налице действие и бездействие на затворническата администрация, което да е в противоречие с техните задължения. В конкретния случай ищецът по делото не е доказал, че е претърпял конкретни страдания от неимуществен характер, които да подлежат на оценка и възмездяване по реда на ЗОДОВ. Ищецът не е доказал, че администрацията на затвора е извършила незаконни действия спрямо него в качеството му на лишен от свобода, които обективно да са довели до причиняване на заявеното неимуществено увреждане. Разпитаните свидетели установяват общи факти, които са чули от други лица, но не и лични възприятия относно притесненията, които е имал и преживял самия ищец. Неоснователни са доводите изтъкнати в представената писмена защита, че в хода на процеса съдът не е дал указания за уточняване на иска от ищеца. Видно от разпореждане от 11.08. 2016 г. съдът е дал подробни указания относно посочването и конкретизирането искането, предоставена е и правна помощ, направен е и подробен доклад в съдебно заседание на 6.10.2016 г. след уточнението направено от ищеца т. е. не са налице нарушения на процесуалните правила, каквито се твърдят в касационната жалба и писмената защита. В исковото производство, ищецът е длъжен в исковата си молба да посочи всички факти, от които черпи правото си на обезщетение. Предметът на спора се определя от обстоятелствената част на исковата молба, където ищецът индивидуализира спорния предмет. Това се извършва с посочване на основанието и петитума, което в конкретния случай е извършено от ищеца с посочване на основание и конкретен период в които рамки се е развило и съдебното производство. При тази фактическа обстановка, правно обоснован е извода на съда за неоснователност и недоказаност на исковата претенция на касатора за претърпени неимуществени вреди. По горните съображения касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение: