Решение № 9088 от 7.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 997/2009 г.

Решение № 9088 от 7.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 997/2009 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба подадена от Костадин Михайлов Узунов от гр. Пазарджик срещу заповед К-6571 от 21.11.2008 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. Жалбоподателят твърди, че атакуваната заповед е неправилна поради нарушение на материалния закон - не са налице предпоставките за пенсионирането му като служител от МВР, поради което иска нейната отмяна. Ответникът - Министърът на вътрешните работи чрез процесуалния си представител е изразил становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административният акт и от заинтересована страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. По делото се установи следната фактическа обстановка: Жалбоподателят е назначен като служител в системата на МВР на 25.07.1990 г. и е заемал различни длъжности. Считано от 2000 г. е работил като началник на група към отдел"Опазване на обществения ред и превенция" при ОДП на МВР Пазарджик, категория "В", която длъжност е заемал до 24.11.2008 г., когато му е връчена заповедта и е подписал акт за напускане на длъжността. В приложената по административната преписка справка за осигурителен стаж е видно, че жалбоподателят към 31.10.2008 г. е прослужил като държавен служител в системата на МВР 18 години, 03 месеца и 05 дни, при общ трудов стаж 25 години, 02 месеца и 4 дни. В съответствие с тези данни въз основа на предложение № 19373/19.11.2008 г. на директора на ОД на МВР, със заповед К-6571 от 21.11.2008 г. на министъра на вътрешните работи, предмет на оспорване, административният орган като орган по назначаването и на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратил служебното правоотношение. Заповедта е законосъобразна, а жалбата е неоснователна. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 1 от ЗМВР орган министъра на вътрешните работи и е подписана от него. Обжалваният административен акт е постановен в предвидената в закона форма и съдържа изброените в чл. 269 от Правилника за прилагане на Закона за МВР (ППЗМВР) реквизити. Същият е издаден при спазване изискванията на чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР. Заповедта е законосъобразна като издадена и в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 (нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) от ЗМВР служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия по инициатива на органа по назначаването при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване, съгласно който държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи "придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони". С цитираната като правно основание норма на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, законодателят изрично е регламентирал правото на административния орган по своя инициатива да освободи от служба служители, които имат изисквания по чл. 69 от КСО трудов стаж, без оглед на възрастта, каквато е например хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Единствената предпоставка е служителят да има 25 години осигурителен стаж, от които 2/3 действително изслужени като държавен служител в системата на МВР. Не е спорно по делото, че към 31.10.2008 г. жалбоподателят е прослужил като държавен служител в системата на МВР повече от 18 години при общ трудов стаж над 25 години и по този начин е придобил право на пенсия, съгласно чл. 69, ал. 2 от КСО, защото има изискуемите 2/3 от общия стаж в системата на МВР. Налице законоустановената предпоставка за освобождаването му от служба на посоченото в заповедта основание - чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Спазена е правната норма, защото правното основание е различно от хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и не е необходимо кумулативното условие възраст, съгласно и ТП № 6/2007 г. по т. д. № 14/2007 г. на ВАС. Не е налице нарушение на чл. 268 ал. 3 ППЗМВР във вр. чл. 106 ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДС), предвиждащ само възможност за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР с едномесечно предизвестие. Тази възможност е предоставена на преценката на органа по назначаването, който ако се възползва от нея и не спази срока на предизвестието, дължи обезщетение. По изложените съображения Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,