Решение № 91 от 12.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1891/2022 г.

Решение № 91 от 12.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1891/2022 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Бранислава Павлова Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Х. Т. Т., чрез процесуалния представител адв. Д. К., е подал молба вх. № 260893, уточнена с молба вх. № 262268/22.02.2022 г., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК на влязлото в сила решение на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, № 1059 от 14.06.2021 г. по въззивно гражданско № 683/2021 г., с което е потвърдено решението на Варненския районен съд, гражданско отделение, X. с-в, № 261589 от 09.12.2020 г. по гр. д. № 2581/2020 г., в частта, с която са отхвърлени предявените срещу Етажната собственост с адрес [населено място], [улица], представлявана от управителя В. С. С., искове с правно основание чл. 40 ЗУЕС за отмяна на решения на Общото събрание на етажната собственост, приети на 23.01.2020 г. Молителят твърди, че в съдебно заседание на 22.10.2021 г. по гр. д. № 7326/2020 г. на Варненския районен съд е представена и приета съдебнопочеркова експертиза, според която подписът срещу името на Е. А. Ж., положен под № 25 в присъствения списък към протокола от проведеното на 14.12.2017 г. Общо събрание на етажната собственост, не е на това лице. Според молителя това експертно заключение, което се представя с молбата за отмяна, съставлява ново писмено доказателство за липса на надлежно учредена представителна власт в полза на управителя на етажната собственост В. С.. Към молбата са приложени за яснота и преписи от протокол от 22.10.2021 г. по гр. д. № 7326/2020 г. на Варненския районен съд, протокол за проведено на 14.12.2017 г. общо събрание на етажната собственост и присъствения списък към него, писмо от кмета на Район "Приморски" – [община]". Етажната собственост на жилищната сграда в [населено място], [улица], представлявана от управителя В. С. С., чрез адв. П. Х. изразява становище за недопустимост на молбата за отмяна поради липса на надлежни твърдения за наличие на основание по чл. 303, ал. 1 ГПК. Сочи се, че представената експертиза няма значение за изхода на спора, тъй като към 23.01.2021 г. В. С. се е легитимирал като управител на етажната собственост въз основа на решение на общото събрание от 10.12.2019 г. Освен това по всички водени между страните дела било установено, че на присъствения списък към протокола от 14.12.2017 г. вместо Е. Ж. се е подписала неговата дъщеря, която е била надлежно упълномощена да го представлява. В съдебното заседание и представената писмена защита се застъпва становище, че представеното с молбата за отмяна доказателство е ирелевантно, защото предмет на предявения иск по чл. 30 ЗУЕС не е решението на ЕС от 14.07.2017 г., а последващо решение от 23.01.2020 г., което не е обжалвано и е стабилизирано. Молбата за отмяна е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество от Върховния касационен съд с определението по чл. 307 ГПК № 97 от 16.06.2022 г. По подадената молба за отмяна, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното: Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения на основания, които законът изброява изрично и изчерпателно. Поддържаното от настоящия молител основание - чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предоставя възможност на заинтересованата страна да поиска отмяна на влязлото в сила решение при следните предпоставки: 1. Делото да е решено при непълнота на доказателствата по отношение на релевантен за делото според мотивите на влязлото в сила решение факт 2. Страната обективно да е била в невъзможност да установи съществуването на този факт, приет от съда като решаващ за изхода на делото, защото не е разполагала с доказателства. В производството за отмяна не се проверява правилността на мотивите на влязлото в сила решение и основателността й не може да се обосновава с незаконосъобразност на изводите на съда или на обстоятелството, съдът не е разгледал доводи, по които е бил длъжен да се произнесе, към които са относими представените с молбата за отмяна доказателства. В разглеждания случай молителят твърди, че въззивното решение е постановено при непълнота на доказателствата по въпроса за валидността на взетите решения с протокола от 14.12.2017 г. като поддържа, че подписът на присъствал на събранието на Е. Ж., притежаващ 30% идеални части от общите части на сградата не е положен от него, последица от което е липса на кворум на общото събрание, а оттам и невалидност на взетите решения за избор на В. С. за управител на ЕС, което води до незаконосъобразност и на решението от 23.01.2020 г., което е предмет на иска по чл. 40 ЗУЕС по настоящото дело. В мотивите на въззивното решение е прието, че не са допуснати посочените в исковата молба нарушения на чл. 14, 15 и 16 ЗУЕС при провеждането на ОС на ЕС от 23.01.2023 г. Съдът е посочил, че не дължи обсъждане на доводите на въззивника на взетите от ОС на ЕС предходни решения като се е обосновал, че за тях не е бил предявен иск в установения законов срок и те са стабилизирани. При тези мотиви не може да се приеме, че представеното заключение на вещо лице по друго дело, според което подписът на присъствал на събранието на ОС на ЕС в сградата на [улица] [населено място] от 14.12.2017 г. не е на Е. Ж. е от значение за влязлото в сила въззивно решение по настоящото дело, на което се иска отмяна. Както се посочи, съдът не е проверявал законосъобразността на това решение като е приел, че е длъжен да го зачете след като не е бил предявен иск за отмяната му по реда на чл. 40 ЗУЕС. Отделно от това съгласно ППВС 2/1977 г. заключения на вещи лице не са годно доказателство за допускане на отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК аналогичен на чл. 231, б. "г" ГПК /отм/. За пълнота на изложението следва да се посочи и това, че решението от 14.12.2017 г. е взето при условията на чл. 16, ал. 2 ЗУЕС, който предвижда, че ако събранието не може да се проведе в посочения в поканата час поради липса на кворум по ал. 1, събранието се отлага с един час, провежда се по предварително обявения дневен ред и се смята за законно, ако на него са представени не по-малко от ЗЗ на сто идеални части от общите части на етажната собственост, а в случая този кворум е бил налице и без участието на Е. Ж.. Не е налице и основанието на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, посочено от молителя в уточнителната молба вх. № 262268/22.02.2022 г. и обосновано с неистинността на документ, свързан с провеждане на събранието на ОС на ЕС на 14.12.2017 г. И за това основание за отмяна е валидно изискването решението да е основано на документът, който страната инициирала производството по отмяна твърди, че е неистински. На следващо място фактическият състав на чл. 303, ал. 1, т. 2 изисква неистинността на документа да е установена по надлежния съдебен ред, който включва влязла в сила присъда за извършено престъпление по чл. 312 – 314 НК или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК в случаите, когато провеждането на наказателно производство е изключено. По изложените съображения молбата за отмяна на Х. Т. Т. следва да се остави без уважение. По разноските. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът Етажната собственост в жилищната сграда в [населено място], [улица] има право на разноски, които са поискани с отговора на молбата за отмяна и е представен списък по чл. 80 ГПК. Направените разноски са в размер на 600 лв. и представляват платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита от 11.03.2022 г. Платеният адвокатски хонорар от 600 лв. не е прекомерен при минимален размер 500 лв. по чл. 9 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което искането на молителя за намаляването му по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение