Решение № 5796 от 3.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10097/2016 г.

Решение № 5796 от 3.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10097/2016 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 3468 от 20.05.2016 г. по адм. дело № 11926/2015 г. на Административен съд - С.-град. В нея са развити оплаквания за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Комисията за защита на личните данни, не е изразила становище пред касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба - К. М. К., е представил писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - С.-град е отхвърлил жалбата на [фирма] против решение № Ж-167/09.11.2015 г. на Комисията за защита на личните данни. С оспореното пред първоинстанционния съд решение № Ж-167/09.11.2015 г. на Комисията за защита на личните данни е обявена жалба с рег. № Ж-167/05.05.2015 г., подадена от К. М. К. срещу [фирма] и [фирма] за основателна и е наложена на администратора [фирма], с посочен ЕИК, административно наказание, на основание чл. 42, ал. 1 ЗЗЛД за нарушение на чл. 20, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЗЛД - имуществена санкция в размер на 2000 лв. При решаване на спора съдът е установил вярно релевантните фактически обстоятелства по делото и въз основа на точен анализ е достигнал до обосновани правни изводи. Правилно съдът е констатирал, че [фирма] и [фирма] са администратори на лични данни и в това качество са обработвали личните данни на К. К.. Съдът е установил, че К. К. е клиент на [фирма], като е имал договор за мобилна гласова услуга. Поради натрупани задължения в размер на 214 лв. от К. към [фирма], на 27.04.2012 г. между мобилния оператор и [фирма] е сключен договор за цесия, по силата на който дългът на К. е прехвърлен на колекторската фирма. Личните данни на К. са предоставени от [фирма] на [фирма] на 04.06.2012 г. с приемо-предавателен протокол, като цесионера е упълномощен да изпрати уведомление на лицето за извършената цесия. По делото е представено удостоверение от [фирма], че им е предоставено от колекторската фирма писмо, в което се съдържа уведомление от [фирма] до К. К. за договора за цесия, идентификационни данни за цесионера и покана за доброволно изпълнение на задължението и извънсъдебно решаване на спора. Това писмо е изпратено на 08.06.2012 г. и доставено на посочения адрес на лицето, като е поставено в пощенската кутия на длъжника. При тези фактически установявания, съдът обосновано е приел, че жалбоподателя [фирма] не е изпълнил надлежно задълженията си по чл. 20, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЗЛД да предостави на физическото лице, чиито лични данни ще обработва, данните, които идентифицират администратора и неговия представител и целите на обработването на личните данни. Съдът е посочил, че в закона не са поставени изисквания за формата на уведомлението, поради което лицето може да бъде уведомено както със съобщаването на договора за цесия, така и по телефона или по всякакъв друг начин, т. е. за изпълнение на задължението от администратора на лични данни е достатъчно уведомлението да съдържа информацията по чл. 20, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЗЛД и същата да е достигнала до адресата. В случая от доказателствата по делото не може да се направи извод, че изискванията за информиране на лицето в хипотезите на чл. 20, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЗЛД са удовлетворени, поради което съдът е извел правилен извод, че длъжникът по цедираното вземане не е надлежно уведомен за визираните в разпоредбата обстоятелства. При това положение, съдът е счел, че Комисията законосъобразно е наложила на жалбоподателя предвидената в чл. 42, ал. 2 ЗЗЛД имуществена санкция в минимален размер. Неотносими към спорния предмет по делото са доводите в касационната жалба, че съдът не е отговорил с решението си дали законосъобразно и при наличие на кое от основанията по чл. 4, ал. 1 ЗЗЛД е осъществено обработването на личните данни на К. К., както и налице ли е нарушение на Закона за защита на личните данни във връзка с предоставянето на личните данни на К. К. от [фирма] на [фирма]. Съдът е посочил в решението, че тези въпроси не са релевантни към преценката дали дружеството жалбоподател е спазило правилото на чл. 20, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЗЛД и предвид обстоятелството, че физическото лице не е оспорило решението на Комисията за защита на личните данни с доводи за нарушение на законовите разпоредби при обработване на личните му данни от мобилния оператор, не дължи обсъждането им. Това становище на съда следва да се сподели, тъй като евентуално обработване на личните данни на физическото лице от [фирма] в нарушение на условията на чл. 4, ал. 1 ЗЗЛД е обстоятелство, което засяга неблагоприятно неговата правна сфера, но не и администратора, на който са предоставени личните данни на физическото лице. Тук трябва да се отбележи, че поради тази причина не се коментират доводите в писмения отговор на ответника по касация К. К. за неправомерно предоставяне на личните му данни от [фирма] на [фирма], а възраженията във връзка с изтекла погасителна давност на вземанията са неотносими към административноправния спор. Не кореспондират с мотивите на съдебния акт оплакванията на касатора, че съдът неаргументирано е приел наличие на неправомерно предоставяне на личните данни на К. К. от [фирма] на [фирма]. Според данните по делото, физическото лице се е съгласило мобилният оператор, в качеството му на администратор, да обработва личните данни и ги предоставя на трети лица във връзка с реализиране правата на предприятието по договора за предоставяне на гласови мобилна услуга. В тежест на жалбоподателя е възложено да предостави на лицето информацията по чл. 20, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЗЛД. Съдът, с оглед доказателствения материал по делото правилно и обосновано е приел, че дружеството не е изпълнило задължението си. Доколкото уведомлението за цесия изобщо не е достигнало до адресата, без значение за преценката налице ли е нарушение на изискванията на чл. 20, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЗЛД е дали в същото се съдържат достатъчно данни, които идентифицират администратора на лични данни, и информация за целите, за които ще се обработват личните данни на физическото лице. За пълнота на изложението трябва да се посочи, че неоснователно се поддържа в касационната жалба, че съдържанието на уведомлението по чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите удовлетворява в пълнота изискванията на чл. 20, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЗЛД. Действително, както правилно е приел съдът, няма пречка уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД и съобщаването по чл. 20, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЗЛД да бъдат инкорпорирани в едно писмо, респ. съобщени едновременно по някакъв друг легитимен начин. Трябва обаче да бъде отчетено различното им правно естество и съответно - различният обем информация, която е необходимо да достигне до адресата в качеството на длъжник по цедираното вземане, т. е. участник в облигационно правоотношение и като физическо лице, чиито лични данни са предоставени от един администратор на лични данни на друг - заинтересована страна в развилите се административни правоотношения при режима на Закона за защита на личните данни. Съдът неправилно е отчел, че уведомлението съдържа информация за администратора на лични данни в съответствие с изискването на чл. 20, ал. 1, т. 1 ЗЗЛД, както и не може да бъде споделено заключението за съответствие с изискването на чл. 20, ал. 1, т. 2 ЗЗЛД - в уведомлението изобщо не е посочено какви лични данни на физическото лице и за какви цели ще се обработват от предприятието. Договорът за предоставяне на мобилна услуга не съдържа изричното съгласие на К. К. неговите лични данни да бъдат предоставени именно на [фирма], а абстрактно на трето лице за събиране на вземанията на [фирма] към него, поради което не е възможно да се приеме наличието на знание по смисъла на чл. 20, ал. 3, т. 3 от ЗЗЛД именно по отношение този администратор на лични данни и съответно да го освобождава от задължението да уведоми физическото лице за обработването - в т. см. решение № 12741 от 24.10.2017 г. по адм. д. № 5234/2016 г. на ВАС, V о. Доводите, че всички тези релевантни факти са съобщени в телефонен разговор на адресата не са подкрепени от доказателствения материал по делото и правилно не са кредитирани от съда. При положение, че К. К. не е получил уведомление за обстоятелствата по чл. 20, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЗЛД, правилен е изводът на съда, че администраторът на лични данни на физическото лице е допуснал нарушение, за което комисията законосъобразно го е санкционирала на основание чл. 42, ал. 3 ЗЗЛД, като определеният размер на имуществената санкция е в минималния размер, предвиден в закона. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно по своя краен резултат, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,