Решение № 9292 от 4.10.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Началник отдел "Оперативни дейности" - София в дирекция "Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, срещу Решение 936/29.09.2022 г. на Административен съд - София област, постановено по адм. д. 342/2022 г., с което, по жалба от Б. Новков, е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ ФК-С1419-0084175/25.03.2022 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" - София, с която е разпоредено запечатване на търговски обект - "скара на открито", находяща се в с. Бов, Централен площад и забрана на достъп до него за срок от 14 дни. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Изтъква, че процесната заповед е издадена в законоустановената форма и при спазване на принципа на съразмерност при определяне на срока на налагане на ПАМ, като е отчетено установеното нарушение. В тези насоки излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на решението и отхвърляне на предявената жалба, ведно с присъждане на разноски. Възразява срещу искането за разноски на насрещната страна. Ответникът по касационната жалба - Б. Новков, чрез процесуален представител, в писмен отговор оспорва нейната основателност. Представя издадено наказателно постановление за същото нарушение и претендира присъждане на разноските в настоящето производство. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Пред Административен съд - София област е оспорена ЗНПАМ ФК-С1419-0084175/25.03.2022 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" - София, с която е разпоредено запечатване на търговски обект - "скара на открито", находяща се в с. Бов, Централен площад и забрана на достъп до него за срок от 14 дни. Според фактическите установявания на първоинстанционния съд, на 03.03.2022 г. в търговския обект е извършена проверка от органи на НАП, при която е установено, че Б. Новков извършва търговска дейност без да е регистрирано, монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство. Въз основа на тази констатация в тежест на търговеца е наложена ПАМ запечатване на търговския обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни за нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. Административният орган приел, че с извършването на нарушението се е стигнало до отклонение от данъчно облагане чрез липсата на отчетност, която да дава възможност за проследяване на реализираните обороти. Преценил е, че е налице висока обществена опасност, произтичаща от възможността за многократно проявление на установеното нарушение във времето. Наред с това е изтъкнал, че противоправното поведение на търговеца накърнява интереса на държавния бюджет за законосъобразно отчитане на реализираните приходи, а продължителността на мярката е обосновал с вида на обекта и целената превенция. С обжалваното решение съдът е отменил административния акт, като е приел, че оспорената заповед е немотивирана и не съответства на целта на закона. Счел е, че изложените в нея мотиви досежно продължителността на срока са абстрактни и не са съобразени с принципа на съразмерност. Така постановеното решение е правилно. Неоснователни са основните доводи на касатора за необоснованост и нарушение на материалния закон при постановяването на обжалвания съдебен акт. Независимо, че нормата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед посочените в чл. 22 ЗАНН законови цели. В този аспект правилно първоинстанционният съд е съобразил, че запечатването на обекта и забраната на достъп до него не изпълнява целите по чл. 22 от ЗАНН за преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и вредните последици от тях, а на практика се превръща в санкция, която не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели, както и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност. Според постоянната практика на СЕС административните санкции, налагани от националните данъчни органи в областта на ДДС, представляват прилагане на членове 2 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на ДДС и следователно на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Затова те трябва да са съобразени с основното право, гарантирано в член 50 от Хартата, съгласно което никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със закона". Така принципът ne bis in idem забранява кумулирането както на процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на този член, за същото деяние и срещу същото лице (решение от 22 март 2022 г., bpost, С-117/20, т. 24 и др.). В случая, от представеното Наказателно постановление 630026- F644607/25.03.2022г. е видно, че за същото дейние е ангажирана административнонаказакателната отговорност на Б. Новков, като му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 лева. Така, въз основа на един и същи факт, са наложени две мерки в отделни самостоятелни производства по ЗАНН (вж. чл. 193, ал. 1 ЗДДС) и по АПК (вж. чл. 186, ал. 3 ЗДДС). Макар, че държавната принуда при издаването на наказателно постановление и налагането на ПАМ е насочена към различни цели, като принципно при ПАМ се прилага диспозицията на правната норма, а при административното наказание - санкцията на правната норма, то като краен резултат се е достигнало до кумулиране на двете мерки с наказателноправен характер. В Решението по дело С-97/21, т. 63 Съдът на ЕС разяснява, че член 273 от Директивата за ДДС и член 50 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координация на производствата, позволяваща да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не дава възможност да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. Именно такова автоматично кумулиране на посочените мерки в тежест на Б. Новков е допуснато в случая, което е допълнително основание да се приеме, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Отменяйки същата, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и направеното искане, Националната агенция по приходите следва да бъде осъдена да заплати на ответника сторените разноски за касационното производство, възлизащи на сумата от 1000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Неговият размер не е прекомерен, а е съобразен с тежестта на спора. Водим от горното и на основание на чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Първо отделение,