Решение № 5663 от 30.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2372/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Лина 09 ЕООД, чрез адв. Балачев, против Решение 12495 от 26.11.2024г., постановено по адм. дело 1144/2024г. по описа на Административен съд Варна. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, като се излагат доводи в тази насока. Претендира се отмяната му и постановяване на друго, с което се отмени оспорената заповед, както и присъждане на направените разноски. В съдебно заседание не се представлява. Ответникът - кмет на район Приморски при община Варна, чрез юриск. Цанков, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на Лина 09 ЕООД, срещу Заповед 200/25.04.2024г. на вр.и.д кмет на район Приморски при община Варна, с която е разпоредено премахването на строеж: Складови помещения, разположени под преместваеми обекти, представляващи подземен етаж, находящ се в поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 10135.2623.4008 по КККР на гр. Варна., опреден е 30 - дневен срок от влизане в сила на заповедта за доброволно изпълнение на разпореденото премахване и са указани последиците при неизпълнението му. За да постанови този резултат, съдът е приел, че служители на Дирекция Обществен ред и контрол към Район Приморски при Община Варна извършили проверка за незаконно строителство в ПИ с идентификатор 10135.2623.4008 по КККР на гр. Варна, собственост на Община Варна, резултатът от която обективирали в Констативен акт /КА/ 12 от 22.12.2023г. Установили в този имот строежи, които описали като: складово помещение под обект с идентификатор 10135.2623.4008.1 по КККР на гр. Варна, изградено от стоманобетонни стени, с приблизителни размери 7м/6,2м с височина 3м. и площ от 43,4 кв.м., върху което е излята стоманобетонова плоча и складово помещение под обект с идентификатор 10135.2623.4008.2, изградено от стоманобетонни стени, с приблизителни размери 22м/6,2м с височина 2,2 м., с площ от 136,4 кв.м., върху които е излята стоманобетонова плоча. Отразили, че строеж Складови помещения", разположени под преместваеми обекти, представляващи подземен етаж е V-та категория, съгласно чл.137, ал.1, т.5 от ЗУТ, и е изграден след 2010г. по информация от М. К.. Констатирано е, че описаните складовите помещения са изградени без Разрешения за строеж /РС/ и без одобрени инвестиционни проекти съгласно чл.148, ал.1 от ЗУТ, съответно са незаконни, съгласно чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Като извършител на това незаконно строителство е посочено Лина 09" ЕООД, представлявано от К. Кехайов. На 29.12.2023г. последния е уведомен за издадения КА и възможността да се запознае със същия в 7-дневен срок от получаване на писмото, като КА му е връчен лично на 10.01.2024г., с отразяване, че в 7-дневен срок може да направи писмени възражения. Такива са постъпили от Кехайов на 19.01.2024г. Въз основа на извършената проверка, вр.и.д. кмет на Район Приморски е издал оспорената Заповед 200 от 25.04.2024г., с която изцяло е възприета описаната в констативния акт фактическа обстановка. Прието е, че строежът е от пета категория и е извършен след 2010 г. от Лина 09" ЕООД. Не са възприети възраженията на жалбоподателя, за търпимост на строежа, като е отчетено че не представя доказателства за законността му. В заповедта е посочено, че с оглед периода на извършването му, за него не са приложими разпоредбите на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ за търпимост на строежите. Направен е извод, че строежът е незаконен, като извършен в нарушение на чл. 148 от ЗУТ, попада в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ. Съдът събрал доказателства и установил, че в архива на Район Приморски има налично Разрешение за строеж 24/24.07.2009г. за изграждане на подпорна стена с дължина 42м. като двата преместваеми обекта - ПИ 10135.2623.4008.1 и ПИ 10135.2623.4008.2 по КККР на гр. Варна по КККР на гр. Варна, разположени върху процесните незаконни строежи, съществуват и функционират съгласно Разрешение за поставяне на преместваем търговски обект 17/22.02.2022г. със ЗП 150кв.м. за автосервизни услуги и ЗП 67кв.м. за периодични технически прегледи. Чрез назначена, неоспорена и приета по делото съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, съдът установил, че за имот с идентификатор 10135.2623.4008 няма действащ ПУП, а действащ ПУП-ПУР. Върху този ПИ, през 2008г., е било учредено безсрочно вещно право на ползване в полза на М. В. К., която възмездно го е прехвърлила на 28.07.2010г. на Лина 09 ЕООД, но с титула за собственост дружеството не е придобило строежите предмет на процесната заповед. По част от западната граница и вътре в имота са изградени подпорни стени, в отклонение от издаденото РС 24/24.07.2009г. от Главен архитект на район Приморски. За западна и северна стена на процесния склад под преместваем обект с идентификатор 10135.2623.4008.1 са използвани подпорни стени, които не са част от РС 24/24.07.2009г. За западна и южна стена на процесния склад под преместваем обект с идентификатор 10135.2623.4008.2 са използвани подпорни стени, които не са част от РС 24/24.07.2009г. Процесните строежи са изградени след м.12.2008г. именно от дружеството жалбоподател, който е фактическият извършител на незаконното строителство. Техните размери и описание са идентични с описаните в КА. Процесният строеж е пета категория съгласно чл.137, ал.1, т.5, б. б от ЗУТ и за него не са налице строителни книжа. Действащ ПУП-ПУР за ПИ с идентификатор 10135.2623.4008 попада в устройствена зона Жм2 /жилищна устройствена зона с ниско застрояване с допълнителни специфични изисквания/ по ОУП на гр. Варна. В регистрите в Дирекция АГУП към Община Варна няма данни да е депозирано и/или издавано удостоверение за търпимост на основание §16, ал. 1 от ДР на ЗУТ, §127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ за ПИ с идентификатор 10135.2623.4008 по КК на гр. Варна за складови помещения, разположени под преместваеми обекти. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, и като обсъдил възраженията на жалбоподателя, административният съд извел правни изводи, че заповедта е издадена от компетентен орган по чл.225а, ал.1 от ЗУТ за издаване на актове за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория, въз основа на предоставените му правомощия в условията на делегация, в изискуемата форма и реквизити, при спазване на административнопроизводствени правила по ЗУТ. Процесният строеж е изграден без разрешение за строеж и одобрени строителни книжа, което представлява нарушение на чл. 148, ал. 1 и 2 от ЗУТ. Построен е след 2010г., поради което за него са неотносими разпоредбите за търпимост по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ. Правилно административният орган е квалифицирал строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и е наредил премахването му. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относимите за спора факти и обстоятелства са установени след цялостен анализ и преценка на приетите по делото доказателства и СТЕ. Обсъдени са всички доводи и възраженията на страните. Въз основа приетата за доказана фактическа обстановка, са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи, които напълно се споделят от настоящия касационен състав. Спазена е предвидената в чл. 225а от ЗУТ процедура. Касаторът е притежател на безсрочно право на ползване на процесния имот, в който са изградени процесните строежи и е извършител на същите. Съставеният КА му е надлежно връчен, чрез законния му представител, който е депозирал възражение, без да представи доказателства, опровергаващи констатираното в него. Касае се за извършени от него незаконни строежи, без одобрени строителни книжа и без разрешение за строеж, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, които са надлежно индивидуализиран в процесната заповед и не са търпими. При разглеждане на спора съдът не е допуснал процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Развитите в касационната жалба доводи не могат да аргументират обратен извод на този направен в проверяваното съдебно решение, а всички разсъждения и доводи в нея вече са били обсъдени от първоинстанционния съд и са неоснователни. Неоснователен е и доводът, че част от конструкцията на двата незаконни строежа са подпорни стени, изградени законно. Този довод също е обсъден от съда и отхвърлен с мотиви стъпващи върху фактическите констатации на приетата по делото СТЕ. Ирелевантно за спора е и възражението, че премахването на процесната строежи би довело до фактическа невъзможност да се ползва недвижимия имот, за който касаторът е придобил безвъзмездно право на ползване. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение,