Решение № 11349 от 10.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3318/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Сън Полимерс ЕООД, представлявано от управителя С. Андреев, чрез адв. Р. Милева, срещу Решение 58/06.01.2021 г., постановено по адм. дело 11835/2019 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт Р2200221804096-091-001/12.07.2019 г., издаден от органи по приходите, в частта, потвърдена с Решение 1514/05.09.2019 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София при ЦУ на НАП, е отхвърлена. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се твърдения, че изводите на решаващия съд относно наличието на ВОП не съответстват на доказателствата по делото. В подробно изложение се твърди, че осъществяването на тристранна операция е доказано. Също така счита, че съдът погрешно се е произнесъл по отношение на цялото количество полиетилен, а не само по отношение на това, за което се твърди, че е предмет на тристранна операция с получател английско дружество. Моли за отмяна на атакуваното решение и за присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Василева, в съдебно заседание, оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд София-град е бил Ревизионен акт Р2200221804096-091-001/12.07.2019 г., издаден от органи по приходите, в частта, потвърдена с Решение 1514/05.09.2019 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установени задължения за ДДС за данъчен период м. 07.2014 г. в размер на 24 203,40 лв. главница и 13 040,75 лв. лихви. В хода на ревизията е установено, че през м. 07.2014 г. Сън Полимерс ЕООД е закупило 49 500 кг. полиетилен на стойност 121 016,98 лева (61 875,00 евро) от германското дружество POLYIMPEX BV. Процесното количество не е реализирано в рамките на месеца, поради което е преместено в склад в Белгия, където е съхранявано до м. 10.2014 г. През същия месец 24 750 кг. са продадени на английското дружество INDUSTRIAL TECHNOLOGY SOURCING LTD, а останалите 24 750 кг са реализирани през 01.2015 кг. към австрийско дружество. Поради 3-месечният престой на стоката в белгийския склад, данъчните органи са приели, че не е налице тристранна операция спрямо английското дружество, а е извършен ВОП, който съгласно чл. 62, ал. 2 ЗДДС е с място на изпълнение България. Според приходната администрация не е доказано, че придобиването на процесната стока е обложено във Великобритания, поради което на Сън Полимерс ЕООД е установен ДДС в размер на 24 203,40 лв. върху левовата равностойност на цялото закупено количество (121 016,98 лева) и лихви за забава в размер на 13 040,75 лв. За да отхвърли жалбата на дружеството, съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на процесуалните правила. По материалната му законосъобразност е приел, че РА е издаден в съответствие с приложимите норми. Административният съд е приел, че не са изпълнени кумулативните условия, визирани в чл. 15 от ЗДДС, по-конкретно т. 2, за да бъде квалифицирана операцията като тристранна, тъй като стоката не е превозена директно от Германия до Англия. Според решаващата инстанция не е изпълнено и условието на чл. 15, т. 4 ЗДДС, тъй като не е установено придобиващият да е декларирал ВОП, съответно не е начислил и внесъл ДДС. Установявайки, че не е налице тристранна операция, съдът е възприел констатациите на приходните органи относно приложимост на чл. 62, ал. 2 ЗДДС. Изложени са аргументи, че в процесния случай не намира приложение чл. 62, ал. 3 ЗДДС, тъй като не са ангажирани доказателства, че ВОП е обложен в държавата на пристигане. По отношение на приложимостта на чл. 62, ал. 5 от ЗДДС, съдът е заключил, че дружеството не разполага с всички необходими съгласно чл. 9, ал. 2 ППЗДДС документи, по-конкретно липсва писмено потвърждение от придобиващия в тристранната операция, удостоверяващо, че стоките са получени. По делото е приложена товарителница с печат, по отношение на която съдът е приел, че не доказва обстоятелствата по чл. 9, ал. 2, т. 4 от ППЗДДС, тъй като не е представена на български език. По тези съображения съдът е потвърдил РА в частта за дължим ДДС върху цялото закупено количество, а не само по отношение на полиетилена, предмет на сделката с германското дружество. Ревизионният акт е отменен по отношение на сумата 977,59 лв. поради липсата на мотиви в решението на горестоящия орган. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, като не се установяват сочените от касатора пороци. Съдът подробно е описал установената фактическа обстановка, правилно е възприел фактите и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон е извел самостоятелни и обосновани правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Противно на твърденията на касатора, съдът е обсъдил и кредитирал стоковата разписка (delivery note) като годно доказателство. Приел е обаче, че не е налице писмено потвърждение за получаване на процесните стоки, доколкото товарителницата, представена от касатора, не е на български език, което се споделя и от настоящата инстанция. На страната е указано да представи преведен вариант на всички относими документи, което не е сторено. По отношение на кореспонденцията, настоящият състав приема, че същата не представлява относимо доказателство, доколкото въз основа на нея не може да се направи обоснован извод за получаване на доставката от немското дружество. Колкото до оплакването, че съдът се е произнесъл относно цялото закупено количество вместо само по отношение на частта предмет на доставката към английското дружество, същото е неоснователно. Макар втората сделка, за която се твърди, че също е тристранна операция по смисъла на чл. 15 ЗДДС, да остава извън времевите предели на процесната ревизия, то по отношение на цялото количество е безспорно установено, че е било на склад в Белгия. Тъй като фактическите констатации на съда са доказани и правилно е приложена относимата правна уредба по отношение на полиетилена, предназначен за продажба към Великобритания, то същият извод се налага и по отношение на останалата част от процесната стока. При този изход на спора и навременно искане на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК и чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и с оглед материалния интерес по делото на ответника се следват разноски в размер на 1 618 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо, Върховният административен съд, състав на осмо отделение